Дистанционно обучение за учениците-Teмa 14 /Януари 2021/

Мисля, че родителите се налага да помагат, понеже не всички проекти са съобразени с възможностите на децата. Например, нашата госпожа по човек и общество, даде за проект презентация. Със задължително изискване на всеки слайд да има картинка. И да са около 15 слайдовете, по план.
Такаааа.... 1. в 4клас те пауър поинт НЕ са учили.
2. размерът на файла стана толкова голям, че с 300 зора успях да го смачквам, за да го прикача в Тиймс.
3. алтернативата беше да изработят проекта на картон, като пак спазват изискванията. Аха ... ама тия цветни картинки как да си ги вземеш? да ги нарисуваш ли??

Ето - пример за страхотно интересен и успешен проект, който двамата свършихме, който просто не е по силите на ученика

Идеята на помощта не е родителят да направи проекта, а да обясни някои неща, защото не винаги заданието е съобразено с възрастта или изучаваното. Ама после се научават и го правят сами.
При ДО се налага някои неща да се правят поне частично от родителя, например, аз снимам упражненията по спорт – две сесии от по 6 вида упражнения всяка. Хубаво, че съм научила тийна по друг повод да монтира сам, но ако не бях, щях и това да правя или тепърва да го обучавам.

Права си, Пенсионирана русалка. Но мисля, че не ме разбрахте правилно.  Всеки си има глава на раменете, за мен е лоша услуга да пиша есетата по БЕЛ на детето си.
Но да, аз си разсъждавам от моята камбанария вероятно. Просто не го разбирам това.
И къде говоря за помощ?! Наистина ли не разграничаваме помощ от това да свърша работата на детето?

Идеално те разбрах ( и принципно съм съгласна), затова те питам, Валенце, ако детето ти  обаче забие пред такова несъобразено с възможностите на учениците домашно, ще помогнеш ли или не? А не по принцип

Леле, Русалката. Аз в момента пиша подобна тема за глобализацията, обаче за магистърска степен!
Понякога помагам на дъщерята по английски с есетата, признавам. В смисъл -преглеждам и редактирам.

Зависи от гледната точка. Проект не съм правила никога, справя се сам. Есета на БГ съм писала, първия път му ги написах, втория път му показах от къде и как да сглоби нещо прилично. Тази година точно, не съм писала, но ако има нужда ще го направя пак. С есе на АЕ се справя добре, вероятно защото темите, по които пишат са му близки.
За мен е пагубно да не може да си реши задачите по математика и да се налага аз да ги решавам. Есето не ми е важно.

Русалка, ех, че ме върна преди година назад... явих се на споменатия от теб изпит (DSD II, предполагам?) през ноември месец, 2019 г. Толкова се радвам, че тогава бяхме присъствена форма на обучение - даваха ни се много задачи и материали, постоянно трябваше да поддържаме контакт и с двете учителки, които ни подготвяха за самия изпит. Както ти казваш, даваха се за домашни разработка на писмени текстове по формата на теми, непонятни все още за нашата възраст или поне не дотам, че да се напише перфектен текст. Имам приятелка, която тази година се явява на изпита - каза, че ѝ е било много трудно, но се надява да е взела В2 (аз взех С1 миналата година и бях мнооого горда от себе си).

Да ви кажа - лично аз малко се съмнявам да върнат учениците от 4. февруари в клас. Според мен сега всичко това се говори, за да се намали недоволството на родителите, подкрепящи ПО, защото някои от тях са заплашили с протест. Дори и да ги върнат, според мен пак ще е за 3-4 седмици максимум и после пак ще са на ДО. А за университетите... ами от позната научих, че в Медицинския в Плевен се гласят освен лекциите, и упражненията през втория семестър да бъдат дистанционни. При нас (СУ) все още нищо не се говори, но вероятно каквото решение се вземе при един ВУЗ, това ще е и при другите, макар че има академична автономност.

Аз няма да помогна, защото не мога😁, не ми достига умствен капацитет.
И дъщеря ми търси помощ, естествено. По математика от моя приятелка, преподавател в университет. От нейна приятелка от СМГ. Затова  пак уточнявам, търсенето на помощ е едно, а да вършиш работата на детето системно е друго.

Всеки има право да се опита да шмекерува, но работата на учителя е да отсее реалното от лъжовното. Всеки учител си познава учениците, много добре им знае начина на изразяване и мисленето и е наясно, че няма как изведнъж този ученик да покаже коренна промяна. Много лесно може да го хване, ако иска.

За помощ от родител-във втори клас, в родителската поща имаше изискване децата да представят проект-есен и чадъри(нещо такова, но със сигурност имаше чадър) и оттам нататък дадени насоки-да се ползват декупаж, квилинг(ако правилно го пиша) и изредени още 10 техники. Е, ей сега ще ги скопоса второкласникът!
За проекти-в което съм компетентна - насочвам, намирам инф, обсъждаме. Веднъж на 1 май обикалях града да търся фото, да вадя снимки... Такива неща.
За есета за домашни и на ПО пишат родители, братя и сестри, съученици дори или се намират наготово в мрежата. Понякога родителите и хабер нямат откъде децата намират.Често-частните учители също помагат.
В клас ако се пише, не мога много да си представя как ще помогне родител, по-скоро се сглобяват от мрежата. Обаче, в класа имаше такъв случай-учителката накара детето да обясни две от използваните думи. Е, лъсна "авторството", не ги подценявайте учителите, много добре разбират какво се случва.

Анди, по принцип си права, но пък и всеки родител би следвало да си познава детето и ако помага, да е адекватно.
Освен това има учители, които се радват да видят, че някои деца са положили дори минимално старание да направят нещо, та ако ще то да е препис или усилие да потърсят материали.

Не мога да разбера какво ви пречи моето съществуване в тази тема? И защо непрекъснато се заяждате с мен? ( Надявам се само с мен, не с учениците) . Изказала съм мое мнение. Имам право! Не го налагам. Давам идея. Никъде от написаното от мен не произлиза гледане от моята камбанария. Четене с разбиране.
А доколкото помня, БНТ пускаха уроци миналата година не само за 10 годишни, т.е. 4 клас, имаше и за по- големи.

Това е в един идеален вариант с идеалното дете и идеалния родител и идеалните учители. Да, ама не! Старанието си е старание, помощта си е помощ. И ние сме имали такива съученици, за които е било публична тайна, че родители или частни учители са със сериозно авторство, но като гледам, нищо не им правеха, защото винаги бяха с някакви протекции и учителите замижваха с двете очи. В тази игра всеки играе за себе си. Щом учителят не реагира, значи има някакви свои причини за това и в него е контрата. Той къде блее?

Понеже заговорихме за помощ от родители - ще се включа с нов пост.

Майка ми е начална учителка и като такава, винаги е имала възможността да ми помага с домашни, уроци, проекти и прочие. Аз обаче за толкова години нито веднъж не поисках. Много пъти тя ми е предлагала помощта си, но аз все ѝ отказвах. Спомням си как имахме във втори клас да правим за домашно (не помня вече по кой предмет) родословно дърво. Тя ми предложи да го направи, а аз да си пиша домашните по другите предмети, за да спестя време, но аз ѝ отвърнах, че не съм съгласна и в действителност сама си го направих, въпреки че будувах някъде до 12:00-1:00 през нощта. Но това си беше мое решение. И винаги е било. Просто в училище (макар че не съм учила в това, където майка ми преподава) винаги си мислеха, че щом майка ми е учителка, аз получавам помощ по някакъв начин от нея, а това не беше така. И аз исках да се докажа и го правех винаги - било то на устни изпитвания, било то на контролни и класни - винаги успявах да докажа, че това, което съм го написала, в действителност го знам като материал и съм го усвоила наистина. По характер съм магарешки инат - заинатя ли се за нещо, винаги искам да стане на моята. Ако бях прагматичка, вероятно щях да оставям майка ми да ми помага, за да пестя време, да си почивам повече и т.н. Но аз и в университета съм така - имам позната, която е в трети курс на моята специалност, в същия университет, и редовно ми предлага помощта си по повечето дисциплини - аз отказвам. Обичам всичко да си го свърша аз, за да мога после да си начеша егото () и да кажа - ами, браво, ето, успя да се справиш и то само с цената на твоя труд и усилия.

Знам, че звуча като някаква самовлюбена недорасла, но никога не съм позволявала на майка ми да ми се бърка в училищните работи. По-добре беше за мен даже да сбъркам, но да знам къде ми е грешката, отколкото да предам перфектни домашни / проекти и да се заблудя, че в действителност притежавам нужните знания / умения.

Аз казвам така - препишете, ако знаете откъде. Ако имаш акъла да намериш подходящия материал. И това си е софт скил.
Наскоро помолих мои ученици да намерят или напишат мотивационно писмо. Един беше намерил едно, в което езикът беше все едно кандидатства при кралицата. Нищо, и то ни свърши работа, за да покажа как не трябва да се пише мп.