Много харесвам името си!
Изобщо не мога да си представя да се казвам по друг начин.
Изобщо не мога да си представя да се казвам по друг начин.
- Публикувана: 21 септ. 2006, 21:08 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2006, 00:53 ч.
Харесвате ли името си?
не си го харесвам,най-вече заради разни семейни емоции...когато съм се родила,3 дни не са ми дали име,накрая вече трябвало да ме изписват,и баща ми и майка ми се карат 
,баща ми отсякъл,че ако не се казвам с името на майка му(буква по буква същото),няма да признае детето 
,и така ме кръстили на баба ми... тя пък все се превъзнася по повод името ми,а майка ми ми натяква че съм като нея,защото сме с еднакви имена(защото се мразят ,разбира се 
)...и така...бих се кръстила нещо оригинално и свежо,но не съм мислила...
,баща ми отсякъл,че ако не се казвам с името на майка му(буква по буква същото),няма да признае детето ,и така ме кръстили на баба ми... тя пък все се превъзнася по повод името ми,а майка ми ми натяква че съм като нея,защото сме с еднакви имена(защото се мразят ,разбира се )...и така...бих се кръстила нещо оригинално и свежо,но не съм мислила... 
,ама толкова хора ми казват че имам хубаво име та май почнах да си го харесвам,пък и съм кръстена на царица 
Аз се казвам Ева и най-остроумните ми съученици непрекъснато ме питаха "Къде е Адам?", което доведе до две неща:
1. Адски си мразех името като дете.
2. Ям остроумни съученици.
Сега се чувствам в кожата си с това име и не мога да си представя да се казвам по друг начин. Нашите пак отърваха кожата. А Адам изобщо не го знам къде е, щото се омъжих за един Митко-Питко.
1. Адски си мразех името като дете.
2. Ям остроумни съученици.
Сега се чувствам в кожата си с това име и не мога да си представя да се казвам по друг начин. Нашите пак отърваха кожата. А Адам изобщо не го знам къде е, щото се омъжих за един Митко-Питко.