Раздяла заради друг мъж

Нямам никакви претенции към това жилище. Просто е обидно да се коментира чие е, ок негово е. Аз не бих си позволила да имам претенции към посудата, електроуредите или тръби, щрангове, ремонти и тапети, с мен няма да ги взема, и не искам. Това, че жилището е твое не значи, че ти си го потдържал и направил това, което е. Въпросът е принципен.

Живея във Франция и тук този, който напусне семейното жилище с детето на своя глава, без съдебно решение, дори след физическо насилие може да загуби родителските права и това дори когато мъжът и жената нямат брак или регистрирано съжителство, конкубинат.   Ако е имало физическо насилие се намесва дежурния съдия и разпорежда спешни, временни мерки. До произнасяне на решение за родителски права, издръжки, местоживеене и режим на свиждане не може да се напуска дома както ни скимне  Няколко пъти посъветвах авторката да се посъветва с адвокат. Той няма да я кори за любовника, но ще и обясни как да действа за намаляване на щетите и за доброто на детето.

Взаимно попечителство няма. Има режим за смесено гледане, където и двамата си запазват родителските права и детето живее ту у единия, ту у другия. За да се постанови такова гледане трябва родителите да живеят близо един до друг и да могат да осигурят и двамата подходящи условия за отглеждане, които не намаляват стандарта и качеството на живота на детето. Авторката за сега не може да предложи обзаведен дом със собствена стая за детето. Като битови условия трябва да може да предложи някакъв минимум. Може да и дадат детето за уикендите ако живее в гарсониера, защото е привързани към нея и бащата работи тогава, примерно, но няма да допуснат да живее по седмица в хола или кухнята на любовника.

sorscha, не трябва да се чувстваш обидена. Жилището е на бащата и един ден ще остане за сина ви. Ако не беше направила ремонта, щеше да живееш в неудобство или да плащаш наем. Не си хвърлила пари на вятъра. В конфликт е нормално всеки да се вкопчи в неговото. Бащата също е обиден от факта, че имаш връзка. Може да не те пипва, да е импотентен, но е засегнато достойнството му. Обидата е чувство, не винаги имащо общо с това, което другия прави или не прави. Явно и двамата не сте доволни и отдавна сте се отчуждили, ако изобщо сте били близки.

От: "Че аз искам да съм с него, но не трябва и той не е съгласен. Че има дом и той е тук, а ако някой не му изнася знае къде е вратата" не виждам вменяване на вина, а желание за запазване на статукво. Представи си, че живеете в твое жилище и един ден бащата ти каже, че си има любовница и иска да иде да живее при нея с детето. Ти не би ли помислила и казала същото?

Нещо не го вярвам съвсем.

Това, което ме държи нащрек в цялата история е едно нещо за мъжа, обрисуван като алкохолик - коя майка ще размишлява какво да прави с детето, ако бащата е като описания - не може без алкохол, едва чака да пристигнат някъде, за да пие, трябва да си вземе дозата и ръцете му спират да треперят, периодично изпада в запои, качва детето на колата и кара пил. При това е наясно, че детето ще бъде изолирано, защото той няма да го води никъде и т.н. И при всичко това не знае как да постъпи, защото детето не иска с нея да се изнася?  Мисълта за варианта детето да остане с баща си вече съществува.  Това не е вариантът на тормозената от мъжа-алкохолик жена и дете, той да я бие, да я тормози, да я обижда, а тя да напусне мъжа от страх за живота си като в този момент вече не може да мисли за нищо и я успокоява единствено това, че досега не е посягал на детето (нещо като "той мен ме бие, но иначе е добър баща, когато е трезвен, не посяга на детето). Тук има предистория, при това любовна предистория, планиране с любовника, което много променя нещата. Коя майка изобщо допуска мисълта, че щом на нея й кажат "ти отивай където щеш, но детето остава тук", след като тя казва, че има любовник и иска да живее с него и детето, тя не иска да дърпа детето насила със себе си, и то евентуално ще остане с баща-алкохолик? И тя ще отиде къде - при любовника. Ако не се беше появил този Чичо Минчо на хоризонта, тя нямаше да мръдне от сегашното си семейство, защото най-лошото, което казва за мъжа си е че не й обръща внимание и не изпитва чувства към него от 3 години, дори нещата от раждането на детето не са вървяли, той няма постоянна работа и лекичко взе да вмъква историята с алкохола. Мъжът й не е агресивен към нея. Така че сори, ама на мен хич не ми се връзват нещата. Все пак, важен е мотивът, а той не е "не мога повече, каквото ще да става, вземам детето и тръгвам" или "ужасно е, но заради детето ще се примиря и ще стоя при него".

Куп мнения,кое от кое по злостни!!! Авторката е нещастна с този си партньор,чувства се подтисната,неоценена,несигурна! Живее,в отровна среда,но е майка,търпи и преглъща горчилка,защото няма къде да се отдели с детето.Такава е съдбата на много жени,просто няма кой да подкрепи по слабият в случая.Прочетох,много упреци се отправиха,от самодоволни,злобни жени.Толкова настървено,плашите и заклеймявате жената, какво ви става,бе хора!?Какво предлагате, да стои мирно и тихо,свела глава,с прекършено сърце,за да не се случи кое!?На детето ще се обясни,че мама е нещастна и иска да се отделят,не е лесно,но то ще разбере!А,бащата,ако иска уважение и зачитане,да се постарае,за пред детето,не пред нея!Тези негови манипулации са с цел,тя да се прекърши и да остане.Хич и няма да поиска да отглежда сам това дете,него го мързи себе си да гледа, просто се надява,тя да не посмее да тръгне без детето и всичко да продължи по старо му.Авторката,не си оставяй детето,смело напред,отдели се,много ще ти е трудно,но трябва да го направиш,не се страхувай!

Хич не съм самодоволна аз. Просто истории, в които живееш с мъжа си, а спиш месеци наред с някой друг не ме трогват. Па ако ще и все да страдаш. Имаш ли сили и достойнство, ще се отделиш и ще си понесеш последствията. Авторката хем е натворила глупостите, хем иска да не си плати цената за тях. Един вид да й се размине. Хем тя да е ОК, хем връзката с новия човек да върви, и детето да е доволно, и мъжът й да ги благослови. Това е невъзможно. Все някъде нещо ще е издънено. Просто ако сагата продължи, издънките ще са повече.

Злобни женици, така ли Хинди? Не ти ли хрумва,че много от нас са минали по този път, но не по толкова глупав начин?. Жена, която мисли за детето  си и иска да го избави от лоша среда, не постъпва в тази последователност и интересите на детето са преди всичко! И апартаменти и кариера и мъже.Никой не е пострадал, ако си е седнал на д- то за година, две, да осмисли, да прецени как да се справя сам  с дете.
Ама да се мяташ от клон на клон и то прясно опарен уж, хич не е безопасно и не е задължително да остане розово.И какво ще и стане на авторката,ако година,две остане сама на квартира или при техните?- о сетих се..не може да се справи, не може да си го позволи! Тя го написа! Ами къде е тръгнала тогава, че помъкнала и детето  "да спасява".
Докато улегнат нещата , новия да и помага за разходите по квартира, за да си остане в квартала, да не сменят у-ще, да свикнат с въвеждането на нов мъж и  с новия живот. Да не се окаже че новият цар и той гол и не става..освен в леглото..

Невена, ей тук грешиш: "В съда никой не се интересува колко си работила. Това, че си работила постоянно не ти е позволило да придобиеш собствено жилище или квартира, примерно 

Искаш всеки да допринася колкото трябва, но това не всеки, не винаги го може. Бащата може да мисли, че като е осигурил обзаведен дом, взема детето от училище и си играе с него е вложил достатъчно.

Ти слагаш парите на масата, бащата е сложил масата в дома си. Той също допринася за вашето благоденствие, осигурявайки жилище, което никак не е малко, както сама виждаш и това ще го види и съдията. За притежател на жилище не е трудно да изкара пари за храна и режийни за себе си и едно дете, а и може да получи издръжка от другия родител."

Интересува се съдът къде работят родителите, и още как. Работа на неудобни смени например е повод да не получи родителят род. права. Намери си друга работа на нормално раб. време, и на втора инстанция нещата се промениха. (скорошен пример при съседи).
Никаква маса не е сложил бащата, наследил е жилището. Авторката има късмет да има родители (и добре, че ги има, че от тях и брат си да взема заеми, щото прекрасният татко е лентяй и безхаберник) Един ден и тя може би ще наследи имот. Дано да е далечен този ден, де.
Авторката не е клошарка, не е и на минимална заплата. Учителските заплати са съвсем прилични, може би само в София не е така. Който не е виждал по 20 човека на интервю за работа в областен град, само той може да си мисли обратното. Плюс са по-дългите отпуски, които могат да се прекарват с детето, доп. възможности за уроци, проекти и т.н.
Аз бих посъветвала авторката да се оглежда не за квартира, а за малко жилище - една гарсониера идеално ще й върши работа, ипотечен заем - обикновено банките искат постоянен трудов договор и поне 6 мес. отработени. Да провери и този вариант.
А това, че обичливият татко сега го давал още по-лежерно, т. е. съвсем няма никакви ангажименти , нито финансови, нито грижи за сина си - това трябва да е тласък за нея да действа по-бързо. Заслужава си този да го остави един месец накрая да плати той сметките.

Жената няма пари за наем, как мислите ще изплаща ипотека, за която задължително се иска първоначална вноска?

Не всички майки са като теб и не всички деца са като твоите. Виждала съм случаи, в които бащата пребива сина (и майката), но детето продължава да го боготвори, защото също така му и обръща внимание и постоянно повтаря колко го обича. Случаи на деца, лишени от внимание и одобрение, които по цял ден се мъчат да се харесат на родителя и да спечелят благоразположението му. Връзката дете-родител е биологично заложена и се руши много трудно, дори когато родителя не прави нищо за да я поддържа.

Няма пари за исканите предварително два-три месечни наема. И то, защото години наред е поемала всички разходи на домакинството, ремонти, техника, че и заеми е вземала. Струва си да проучи нещата, това казвам. И дали някои банки нямат преференциални лихви за учители, нещо такова съм чувала.

В конкретната тема няма такива неща. На внушения ли го караш ?

И да имат различни лихви, все искат първа вноска, която е по-голяма от 3 наема накуп. Причините авторката да не се е погрижила за собствен дом, са си нейна работа. Сега има други грижи на главата.

Обсъждаме дали е възможно дете да обича баща пияница, нали помниш?

Естествено, че детето обича баща си и е привързано към него. Ако и да е най-големият боклук, той му е баща -герой в неговите очи, идол. Още повече, че в тази ситуация, бащата е слабия родител, а децата интуитивно застават зад гърба на по-слабия родител и изпитват ужасен дълг към въпросния родител да го защитят и вина за създалата се ситуация, нищо, че такава нямат. И изобщо не е вярно, че е без значение как се поднася истината на детето. То е ясно, че тя е една, но в такава ситуация е много важно да се поднесе от двамата родители когато и те вече са я приели и помирили. Нормални, зрели възрастни е редно да могат да си озаптят емоциите и егото в името на детето.

Предлагам й да обмисли различни варианти. И жилището е между основните неща, за които да се погрижи.