Раздяла заради друг мъж

Тогава да не намесваме мъжете това, жените онова. Гледаме конкретния случай.

Нека авторката разкаже как е възникнала ситуацията с липсата на секс. Тогава ще имаме основи да градим хипотези. Иначе можем да си нахвърлим 1000 такива, без грам основание да ги твърдим за този случай. Ето една такава - интертен мъж, без работа, без самочувствие, вероятно в депресия, зависим от алкохола, нормално да няма либидо.

Тя какво търси, само тя си знае. Може да е увлякла се домакиня. Може да е страдаща и пренебрегната жена, търсеща спасение в друг мъж. Може да е жена, на която й е писнало сама да тегли каруцата и иска изход, с или без друг мъж. Всяко е възможно, и трите заедно също. За мен въпросът е, има ли обективни основания да прекрати връзката си? Изложените от нея са такива. Тя ако лъже нас, себе си или който и да е друг, това ще е в нейн ощърб и няма да остане незабелязано от хората, които в крайна сметка ще решават казуса с детето. А мъжът ако си е на мястото и няма нищо общо с описаното от нея, значи много бързо ще й укроти амбициите.

бащата, ако е в ресторантьорския бизнес, няма как да се грижи за детето - там никой не е от 8 до 5, а ако е готвач, няма и да може да каже "Абе детето вдигна темп, няма да дойда". Дано се върнат на работа тия хора, де, че се затлачиха нещата.

Като прочетох страници назад, вече е видно, не е алкохолик. Иначе темата щеше да е "Какво да правя с мъж алкохолик". Отговорът щеше да е "Група за терапия, развод и т.н". Сега е напълно ясно как жената е почувствала сигурност в любовника(той наистина ли е Минчо?) и вече иска да си ходи, но според мен даже не е сигурна дали държи да е с детето(би го оставила на бащата, ако можел да го гледа"). Егати...

Така че това е въпрос за оправдаване на вина, че си тръгваш от някого, без може би да си направил достатъчно да останеш. Щото ако пък толкоз мислиш за бащата на детето, понеже взаимно се обичат, и Минчо не беше причина, щеше да има история и за всички опити да се поправят нещата - това, че много пъти му била казала ми е крайно неясно какво е. Пък той като са правили дете какво е работил? Още тогава ли е бил ленивец, нищо че чаровен и сексът е бил страхотен... примерно. Някак не разбрах защо са се скапали точно нещата, и кога. Веднъж щото почнал да пие, ама това е от скоро, после още от раждането, а какво ги е събрало реално, дето после си е тръгнало?

Не знам. Едно е любовта да си замине и да си неоценен и необичан и то това те тормози и искаш да си ходиш. Друго е - Минчо дойде и ето възможност да си вървя, защото не че беше чак толкова зле, ама с Минчо ще е по-добре. Аааа, имам и дете

Хмм, знаете ли колко би ме заболяло, ако детето ми не искаше да е с мен.
Дори само този факт ме кара страшно да съчувствам на авторката...

Лори, защо да не иска баща си?
По презумпция, без значение в каква ситуация са родителите, ако имат 5 грама мозък, детето ще ги обича еднакво.

Аз това бих казала - да предложи авторката споделено родителство и да видим кой кой е.

Точно с 3 изречения описа цялата случка. За съжаление има много такива случки....

Детето на авторката иска да е с нея. Като всяко дете то иска да е в дома, в който е свикнало, с двамата си родители заедно. Мечтата на (почти) всяко дете на развеждащи се или вече разведени родители е родителите му да се съберат и всички да заживеят щастливо заедно.

Съученици или приятели на децата ми са споделяли, че се изморяват от местенето при споделеното родителство или ежеседмичните уикенди с другия родител, че биха искали да живеят на едно място, да виждат по-често родителя, с когото не живеят .В такива моменти съм питала децата с кого искат да живеят ако се разделим и отговорите са зависели от настроение, временни обстоятелства като подарък или ваканция. Веднъж и двамата ми казаха, че си мечтаят да се махна и да си останат с татко им. Нормално предвид, че натисках учене на таблици и английски и пишехме домашни, а татко им, който се прибира винаги с бонбони и сладкиши беше им купил някакви видео игри и ги беше водил в Дисни.

Като дете ревях за баща ми, а като бях с него исках дядо ми. Не, че обичах единия родител повече. Исках от всичко и по много 😇😎.

Много хора се хванаха за това, че бащата не излизал с детето, но ако детето не обича да излиза може това дори да му харесва. Да не говорим, че след 5-6 години може и да не иска да го виждат в общественото пространство с родител. Синът ми допреди 6 години ми търсеше ръката, но изведнъж започна да ме бута като опитам да го хвана докато сме на улицата. В къщи ме прегръща и целува

всяка нормална майка би я заболяло. На мен ми направи впечатление, че тя каза "бих му оставила детето, ако можеше да го гледа". Т.е. всеки пак, ако я беше напуснал всичкият здрав разум, а не само половината, щеше да иде да си изживее голямата любов. Ако имаха добра връзка, никога детето не би се отдръпнало, независимо какво е казал бащата в момент на афект. Аз съм вечно лошата за моята дъщеря, понеже от 10 години е само с мен, аз забранявам, аз лишавам. Баща й първо носеше от най-скъпите легота, после телефони. На мен тя основно ми се зъби. Дори и не разбира защо я ограничавам от някои неща, много добре осъзнава как битът е бит и не всеки би могъл да го осигури, както и че я обичам. Баща й казва, че я обича, но любовта някак не се изразява в телефон.

Та с една дума, няма как обичано дете, за което се грижиш и имате нормални отношения, да се отметне от теб, еле пък на 8 години. Тийн е друго

Хмм, мен пък точно този факт ме кара да съчуствам на детето.....

Това, че жената е разлюбила мъжа си е нещо естествено и няма значение защо го е разлюбила.
Това, че бащата е гневен и си иска детето- също е най-нормалната човешка реакция.
Майката също трябва да си му обясни нейната версия за предстоящата раздяла и то по възможно най-лек начин- напр., че хората се променят и ако преди 10 години те с тати са се обичали, сега са се променили и не се обичат, затова и не могат да живеят заедно. НО, че и двамата ще си го обичат него и ще го подкрепят, защото той си им е дете. Също, че ще си има две къщи, две морета... и той винаги, когато поиска, ще може да вижда баща си. Освен това трябва да вкара и обяснение за чичкото. Как той й е приятел и я разбира, а също, че и след време баща му ще си намери друга партньорка, с която ще е щастлив. Трябва да му обясни, че сега на 8 години той ще трябва да дойде да живее при нея в новия дом, но само след 4 години детето може да каже, че иска да живее при баща си и тя никога няма да го спре.
Според мен другото, което е много важно- нейният адвокат да изготви споразумение за родителските права и издръжката, в което да е описан един достатъчно широк режим на контакт с бащата и малко над минималната издръжка. Когато има описано на хартия, човекът ще се успокои, че няма да бъде прецакан и след известно време и преговори той ще се съгласи да го подпише.

Нека приемем обратния вариант за споразумението. Правата на бащата и разширен режим за майката.
С повече разум и преговори, може пък да е по- удачен за детето.
Или априори майката е единствен вариант. С чичо Минчо в къщата му в комплект.

 Най- добре е на първо време да се успокои детето и да приеме новата ситуация. Това, след срива в неговия свят, с толкова загуби, с подобна внезапност, не зная дали си представяте мащаба.
Ако бащата и майката се споразумеят, всичко може.
Но разберете и този мъж - идва жената и му изтрясква как си върти любовник от година и половина, как му взема детето и заминава да живее при него. Ще кажете - мъж, безхаберник, ще го понесе.
А вие ако се поставите в тази ситуация- идва си мъжът ви някой ден, казва, че си  има леля Минка с апартамент от доста време и са решили да спретнат гнездо на детето ви. Взема го и вие казвате-добре. Защо приемате, че един баща няма чувства.
Този нихилизъм, че и алкохолик и безхаберник бил, затова и се сдобил с рога, че сега и детето си ще предаде, защо е тази категоричност.

За мен вариант си остава на квартира авторката с детето, за дълго време. Да му върне доверието, сигурността, а чичо Минчо ще почака настрани.  Не зная защо така тласкате авторката в подобни авантюри. Дори много от вас са с втори бракове, вашите мъже на живота така ли се явиха, че веднага, от съпружеското ложе, си преместихте любовта и децата при новия. Я всяка да помисли колко мъже на живота си е пропуснала, за да е добре детето и.На първо място детето.

Чичо Минчо е виждал само майката - в откраднати мигове на радост.
Кат му сервират чуждо дете ще цъфне.
Еми, не се прави така.

Мама да си опича акъла и да събира средства за самостоятелен живот, после с дете, след време и мъж.

Чичо Минчо познава детето и то него, тя написа вече.
Въпросът е добре да се отиграе ситуацията на раздялата от двамата родители. Обаче, засега нараненият мъж дето е станал мебел го е ударило по егото и ще дърпа да отмъщава по тънката струна на жената – детето. Ако го е било толкоз еня за него, нямаше да е такъв лешпер.

Бази, и аз познавам сладки дечица, ма да ми вдигат джабала дома - тц.

Иначе, класическа ситуация - детето разменна монета. Ужасно, ужасно и често срещано и как да го кажа.... при не сложни хора

Преди две години, детето, което е било на 6 години, се е запознало с чичо Минчо някъде в училището на мама.
Тогава той не е бил още "нашия чичо Минчо".
Така че, детето я го помни, я не- не му е бил приоритет, за разлика от на мама.

Така че, мъжът- мебел и жената- тъчеща на 2 стана, няма да отиграят раздялата "правилно".

Това, че от женска солидарност, се набива внушението, че той бил отмъщавал на жената, дърпайки тънката струна- детето, е твърде несъстоятелна.
Той е свикнал да се грижи физически за детето, като го е правел и когато мама е карала втората смяна на другия стан.
Затова, няма нищо чудно в желанието му детето да остане при него.

От друга страна- както не му е голяма заплатата, като прибави към нея една издръжка от майката, защо да не се оправи с отглеждането?
Мина времето, когато тълкувателното решение осигуряваше предоставянето на родителските права на майката.

Честно казано, това е по-добрия вариант- при бащата и с широк режим за майката, но не посмях да го напиша,
защото майките не си признават, че искат да оставят децата си заради любовник!!!
А за мащаба съм наясно, от 1,5 години съм непряк участник в подобна ситуация- мама блудница, но с батко Минчо и след няколко месеца и с чичо Минчо, а децата през цялото време се отглеждат от баща им, но когато дойде време за родителските права- ела да видиш- колко била загрижена за децата, ама нали пред обществото тя е майката и как така ще се откаже от децата и ще ги даде на бащата?!?!
Война без победители! И войната, с настройване на децата, дойде от блудницата! Бащата се хвана за главата като чу как го е обрисувала пред познати, само и само тя да излезе суха от водата. Така че, това за алкохолизма на мъжа на авторката го подминавам. Просто не е вярно, за мен.
Тези деца порастват много бързо, за съжаление! Разбит свят, разбити надежди и сигурност! Все още и ние не можем да се справим с щетите. Добре, че е баща им и намира адекватен подход към тях, че мама е заета с поредната си любов. Децата всичко виждат и после/ не дай си боже/ ще копират поведение и модели!