За отношението към бременните жени....

Леле момичета докато ви четях и се разплаках,защото се сетих какъв ужас изживях когато бях бременна с дъщеря ми.Един ден отивам да взема сина ми от ДГ и се качвам в автобуса.Беше пълен и естествено никой не ми направи място да седна.От всички страни ме натискаха и щяха да ме смажат.Нахалниците,за да не изпуснат спирката да слезнат,взеха да ме бутат и аз не се сдържах-разплаках се и се развиках,че съм бременна ако не забелязват и,че като спре автобуса ще им направя място,за да слязат и чак тогава моля ви се казаха-"ама така ли?"и аз-"Еми така да.Аз и тука да родя едва ли ще забележите "им казах,но като седнах така се наревах до като стигна до последна спирка,че всички в мен гледаха.Ето това е простотията на БЪЛГАРИНА.А за чакането по опашка-една бабка дойде в магазина и ме вижда с корема ,че съм наред и вика на магазинерката -"Смели ми бързо кафе,че манджата ми е на котлона" И аз и викам "И какво от това,ще си чакаш реда.Бързаш да си сготвиш,та да седнеш на клюки в кафето-сега ще чакаш"
Еми мацки да ви кажа за такова отношение заслужават някои след като са нагли.

  аz пък само хубави спомени имам
стана ми zле и се облегнах на една сграда и не zнам zа6то се раzплаках. мина една лелка и веднага дайде при мен да ме пита добре ли си съм 

При мен пък точно мъже са ми правили път/място, а дамите приятно разсеяни не ме забелязваха, та дори ми вземаха реда. 

Момичета, съжалявам да чуя, че "Историята" се повтаря непрекъснато...
По време на моето мътене също не съм срещала особена отзивчивост. Не мога да кажа, че никой не ми е отстъпвал място в градски транспорт, но това, което ме изненадваше бе, че хората, които ставаха бяха или майки с малки дечица, или жени на възрастта на майка ми...дори баба ми. И това ако не е срамно за "Обществото", което постоянно се вайка, че нацията замира, младежта бяга в чужбина и др. подоби клишета  
Най-фрапантният случай беше когато бях в средата на 9-ти месец и отивах към Шейново за поредната консултация. Пътувам си аз в тролея и понеже имах шанса да се кача почти от първата спирка имаше свободни места, за да не гледам с надежда някого в очите...Някъде по средата на пътя се качват две нагласени баби и започват да коментират на висок глас, така че да ги чуват всички, как днешната младеж е невъзпитана и арогантна, как не е научена на елементарно уважение към по-възрастните и т.н. Тирадата продължава достатъчно дълго и натрапчиво и тъй като се водеше съвсем близо до мен накрая се обърнах да видя кои са тези безсрамни младежи. За моя изненада бабите гледаха мен   Вярно, че бях сложила чантата си плюс яке върху огромния тумбак, ама чак пък да не се вижда...Както и да е. Не счетох за необходимо да коментирам и да се "оправдавам" със състоянието си. Но това не беше всичко. Когато наближи време да слизам и започнах да се приготвям "отдалече", бабите видяха причината да не им стана на крака. И тогава едната продължи да ломоти като каза нещо, което наистина ме изуми: "Аааа - бременна. Ами защо не е седнала на мястото предвидено за майки с деца, а заема чуждите седалки?" Нищо повече няма да кажа освен: no comment  

Ами нека и аз да споделя,тук при нас в Прага е отвратително в гр. транспорт и най-вече в метрото,защото аз се движа с него. Тука никой не ти става ако си бремена,направо е ужъс,стават само на пенсионерите а на такива като мен се правят,че не те виждат,единственото което можеш да направиш е да си нахален и да вдигнеш някой. За съжаление такова е полуженирто.

Наистина много, много тъжно ... но факт.
Бременна съм в средата на 8-мия месец и смея да кажа, че когато тръгвам на някъде с градския транспорт сядам, благодарение на това, че се качвам от начална спирка. Ноооо... на връщане почти винаги стърча права, защото всеки се прави, че не забелязва корема. Да не говорим, че веднъж една бабичка искаше да и направя място защото била болна и съответно ми дишаше едва ли не в устата  , направо нямам думи. Последния път дори ме гледаха странно, все едно искаха да кажат "Тая пък къде е тръгнала с тоя корем " . Дали пък ние нещо не сме сбъркани, а? Вече почвам да се чудя  .  А пък някой мъж да ти направи място - е това трябва да се отбележи ако стане.
Това е положението, мили бъдещи мами, не забравяйте, че все пак живеем в България, където важи правилото "не е важно на мен да ми е добре, а на  теб да ти е зле"

За съжаление кавалерите са измрели по българските земи. И аз доста огорчение натрупах по време на бремеността. Случвало ми се е да ме гледат с интерес няколко спирки и като се освободи място да побърза някой да ме изпревари. Малко късно се усетих, че донякъде вината е в мен, защото си трая. Веднъж един господин със зор ме заобиколи и ме избута, за да може да заеме освобождаващо се място - аз застанах до него и казах на приятелката си, с която пътувах на доста висок глас "Господинът който побърза да седне най-вероятно е по-бремен от мен", господинът моментално ми освободи място с извинение, че не ме е забелязал - да уточня, че в края на 7-мия изглеждах като, че ли всеки момент, ще родя близнаци.
От този момент нататък се постарах да ме забелязват овреме. Качвах се винаги през предната врата и докато продупчех билета поне 3-ма ми предлагаха място.

Така че бъдещи майчета, качвайте се от предна врата и демонстрирайте гордо коремите си, все ще се намери добра душа да ви направи място.

Почти редовно ми правеха място в студентските линии (280,94) и никога в трамваи и тролеи (в други автобуси не ми се е налагало да пътувам).

Аз затова се качвах в трамвая винаги на първата врата и директно отивах на мястото за майка с дете и ако нямаше такава седнала на мястото вдигах който е седнал. Не е имало роптания, хората сами ставаха. На мен пък повече мъже са ми отстъпвали, отколкото жени.

Да ви разкажа и аз преживяване. Щяха да ме сгазят на пешаходната пътека в 7-мия месец. Както виждате имам близнаци и в 7-мия приличах на глътнала 2 баскетболни топки. Шофьора - пикльо на не повече от 20 години едвам нацепи спирачките и в отговор на възмутения ми поглед започна да ме псува, също и гаджето му Крещяха и двамата в колата Тъй че внимавайте и на пешаходната пътека понякога стават инциденти с бременни.

ей такива пи6лемета пък как ги оби4ам 

От дъртаци в обществения транспорт не остава много ред за бременните.Мноооого рядко са ми правели място, и то предимно мъже Да не говоря ,че веднъж една лелка имаше наглостта да ме кара да стана,за да направя място на една бабишкера. Тогава бях бременна в 9 месец.Така викнах, че само дето не я изплющях, и като се намесиха други пътници, оная взе да се оправдава,че не ми била видяла корема

И аз се сблъсквах,като бях бременна с просташкото отношение на 90% от хората.Даже не веднъж са се опитвали дори да ме прередят в магазин.На толкова грозно и елементарно поведение не и съм и предполагала,че ще стана жертва.

Ох, забравих да разкажа в 8-ми месец как една идиотка се развика в общината, защото ми се наложи да отида, за да ми оправят документите за газта, точно по време на бременността се нанесохме. 2 седмици преди да родя нямаше кой да отиде, а пък чакахме бебетата вече и съответно беше неотложно. Отивам - дълга опашка. Аз със шкембака напред, не мога да си затворя специално купеното яке размер ХХЛ и корема стърчи 1 метър пред мене. Отивам и питам кой е последен. Всичко живо мълчи. Накрая един дядо каза да вляза вътре и да седна, при което жената, която очевидно беше последна така се разкрещя Накрая като я погнаха от опашката каза, че дори не видяла, че съм бременна и аз й казах, че е така като не вижда по-далеч от носа си

Ами аз бременях и раждах в Испания.Повярвайте,нещата и там стоят по същия начин. Никога не са ми отстъпвали никъде,дори след скандал. Приятелка ми е казвала същото за Италия.Явно глобално се е променило отношението към бременните.Или по-скоро хората са станали бездушни и егоисти.

При мен положението беше същото. В градския транспорт обикновено всички се правеха на приятно разсеяни. Чак към 7-8 месец, когато коремът ми се виждаше от разстояние започнаха да ми правят място, но пак задължително трябваше да си разкопчая якето и нахално се лепна до някоя седалка. С чакането на опашки също понякога ме пускаха, в повечето случаи не. Най-интересно при мен беше, когато преподавателят ми в университета ме накара да остана бременна в деветия месец на три-часова лекция и то само, за да мога да говоря с него.