"Ако" са чужди изстрели в колелото на живота. Съсредоточването в настоящия, реален проблем е наложително. "Ако"-тата я се случат, я не.
- Публикувана: 3 ян. 2021, 23:04 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 18:16 ч.
Страхувам се да кажа на баща ми, че имам връзка
Повечето случаи се развиват по сходен сценарий с тези АКО-та, защото повечето хора мислят по сходен начин в един и същ момент. Какво ти говори "сериозни намерения" при мъж на 27? По-вероятно е да е за семейство и деца, а не за това да дундурка гаджето си на 20, докато тя ходи на лекции.
Имаш по-богато въображение и от мен, Анди. Аз съм скучна, гледам реалността, не предполагаемото бъдеще. Мисля, че не е особено удачно да скачаш напред в необозримото бъдеще, предлагащо различни вероятности и да "решаваш все още несбъднати истории", влачейки неразрешени проблеми. Опитваш да разрешиш настоящия проблем.
Бъдещето е съвсем обозримо, когато имаме дълго познанство, мъж на 27 и момиче на 20, а момичето казва, че имал сериозни намерения, запознал я със семейството си и иска да живеят задедно. Няма нужда от въображение, за да се сети човек какво е най-веротното продължение на историята. Чети какво пише авторката - там основните моменти са маркирани.
Въпросът не е точно в настоящия проблем, а в това какво иска авторката и дали е готова да стане семейна жена, вместо да има относително безметежно студенстване. Мъже на 27 не водят гаджета, за да се запознават с родителите си просто ей така. А и той вече е предложил на момичето да живеят заедно. Нататък става домашен бит и техника. Момичето е на 20 и е студентка, има шансове да изкара доста хубави години с връстниците си от университета, вместо да стане обвързана с всички последствия, които произтичат от това. Това "момче" на 27 дали ще е много хепи тя да излиза с колегите си?
Въпросът не е точно в настоящия проблем, а в това какво иска авторката и дали е готова да стане семейна жена, вместо да има относително безметежно студенстване. Мъже на 27 не водят гаджета, за да се запознават с родителите си просто ей така. А и той вече е предложил на момичето да живеят заедно. Нататък става домашен бит и техника. Момичето е на 20 и е студентка, има шансове да изкара доста хубави години с връстниците си от университета, вместо да стане обвързана с всички последствия, които произтичат от това. Това "момче" на 27 дали ще е много хепи тя да излиза с колегите си?
С приятеля ми не мислим за деца. Искам да свърша с ученето си и да изградя кариера. Работя в банка, той също работи и е завършил вече. Предприела съм крачката за изнасяне на квартира сама. Въпроса е друг, че родителите ми не спират психически да ме тормозят и не знам към кого да се обърна. Приятеля ми е зад мен и ме подкрепя в решенията ми. Не се опитва да не настройва срещу родителите ми, но каза, че няма да позволи да ме тормозят повече. На 20 години съм, не съм длъжна да давам отчет на родителите си, но те не спират с тормоза. Съгласна съм с това, че майка ми е много объркана. Аз често и се ядосвам, че не я виждам като силна жена пример за мен, а постоянно е нервна и неориентирана.
То отдавна вече е минало времето за даване на пример - какъвто пример ти е дала до третата година на живота ти това е (дотогава се изгражда основата на личността, казано на прост език фабричните ти настройки дето после и с топ не можеш да промениш). Затова от доста време се говори колко изключително важни са първите години от детското развитие за това дали ще бъдеш един щастлив, успешен и уверен възрастен или напротив - нещастен, тревожен, неуверен (списъкът продължава до безкрай). И тук не се включва само примерът на майката, но и отношенията между родителите, които си попила като семеен модел и които има огромна вероятност подсъзнателно да повтаряш отново и отново във връзките си. Ако мога да обобщя съветът който ти се даде тук е: ходи си с този твой приятел, забавлявай се, радвай се на живота (доколкото ти е възможно), но не бързай със заживяването заедно и още повече със ''сериозните отношения'' - хич не ти е време за това и тук не става въпрос за календарно време ако ме разбираш.
С приятеля ми не мислим за деца. Искам да свърша с ученето си и да изградя кариера. Работя в банка, той също работи и е завършил вече. Предприела съм крачката за изнасяне на квартира сама. Въпроса е друг, че родителите ми не спират психически да ме тормозят и не знам към кого да се обърна. Приятеля ми е зад мен и ме подкрепя в решенията ми. Не се опитва да не настройва срещу родителите ми, но каза, че няма да позволи да ме тормозят повече. На 20 години съм, не съм длъжна да давам отчет на родителите си, но те не спират с тормоза. Съгласна съм с това, че майка ми е много объркана. Аз често и се ядосвам, че не я виждам като силна жена пример за мен, а постоянно е нервна и неориентирана.
На 20 си, не си дете в риск, за да ти трябва някой да те спасява от родителите ти. Хвани си живота в ръце и свикни да разчиташ главно на себе си, ако не искаш един ден и твоето дете да пуска теми, че майка му не е силна жена. Дали ще се изнасяш или няма да се изнасяш на квартира сама няма значение, има значение да повярваш, че може да се справяш сама с живота. А аз не виждам защо да не можеш, работиш, учиш, какво не ти е наред?
Майка ти била нервна, ами явно са ѝ разбити нервите на жената, нервна е, ще намериш начин да се справиш с проблема. Ще накараш баща ти да не ви се меси или ще скъсаш отношения с него, голяма си, ти решаваш. Ако чакаш някой да дойде и да ти оправи живота, няма кой. А ако чакаш спасителя сега ще избягаш при това гадже, после ще търсиш пък при кой да избягаш от него и така ще ти мине живота, че и на децата ти. Делото по спасяване на давещия си е дело на самия давещ се.
...Въпроса е друг, че родителите ми не спират психически да ме тормозят и не знам към кого да се обърна. ...
За тормоза на родителите си няма нужда да се обръщаш към никого. Ако ти не си зависима от тях, ако си имаш заплатата и си гледаш учението и не чакаш нищо от тях, нямаш причина да се поддаваш на тормоз.
Направи си един добър разчет: колко пари изкарваш без удръжките - какви са ти студентските такси - какви биха били разходите за наем, храна, транспорт и малко за фонд "и аз съм човек" - тоест развлечения.
Стигат ли ти парите? Това е въпросът и нататък съответно можеш да си направиш план.
Ако не стигат, имаш три варианта: да останеш с майка си, да излезеш под наем с приятелка (ако има такава, която също търси квартира, или вече е под наем) или да се събереш с приятеля си.
Ако в университета предлагат общежитиие, това ти е четвърти вариант.
Всичко е въпрос на калкулация и на възможности.
Не съм съгласна, че на 20 години нямаш нужда от пример. Средата, приятелите, хората с които общуваш - всички те са примери и ти избираш. Колкото повече общуваш със "задръстеняци", толкова повече се нагаждаш към тях и ограничаваш мечтите си. Избирай си средата.
Тя майка й може да не я тормози, в смисъл на бой и крясъци, но да я натоварва психически. Предполагам, че майката даже не харесва връзка / секс с мъж без брак, та затова кара авторката да ходи да се разправя с баща си, за да не й се кара той после за грешките на момичето. Тоест, според майката, момичето прави грешки в момента. И проявява неодобрението си към тези грешки.
Но тя, майката, не е длъжна да харесва живота на дъщеря си, в правото си е да не го одобрява, да го намира например за неморален. Малее, ма те не са женени, пък правят секс и искат да живеят заедно, ужаст!
Но тя, майката, не е длъжна да харесва живота на дъщеря си, в правото си е да не го одобрява, да го намира например за неморален. Малее, ма те не са женени, пък правят секс и искат да живеят заедно, ужаст!
По дефиниция всеки, чиито постъпки някой не одобрява смята, че другият го натоварва психически.