Здравейте,
Реших да споделя какво ни се случи наскоро. Случи се на Бъдни вечер, щяхме да празнуваме първа Коледа на дъщеря ми. Поради обстановката с корона вируса щяхме да сме сами за празника. На Бъдни вечер точно направихме видео разговори с цялата рода по отделно заедно с детето, което е на 3.месеца. Тя особено се зарадва на леля ми, с която сякаш разговаряха, гукаха си, падаше голям смях от страна на дъщеря ми, а леля ми я закачаше. Беше много весело. И така ядохме, пихме, детето заспа спокойно, пропускайки къпането по изключение и като бяхме готови и ние да лягаме, мъжът ми я пренесе в леглото и в нашата стая. Не се събуди. Всичко точно. Мием ние зъби, вече готови за лягане и тя започна да става много неспокойна. Мяташе глава наляво надясно, без да отваря очи. Уж спи, ама така без да спира. Чудим се ние какво да правим и мъжът ми вика да я вземе на ръце. Взе я. Събуди се. Той я държи, а и тихо и обяснява как трябва да спим и т. Н. А тя един смях, едно гукане, радост голяма, както с леля ми от видео разговора. А доскоро почти не реагираше и гукаше много рядко. Та пада едно забавление голямо и аз му викам :нали виж как ти се радва. А той вика: да, ама не гледа в мен.
Спря да говори, само я държеше и се измести, така че да не му вижда лицето. А тя продължаваш да се радва, забавлява, гука, бука и гледа към тавана или по-точно зад рамото на мъжа ми. Малко се стреснахме. Сякаш разговаряше с някой зад рамото на мъжа ми и той я закачаше като в разговора от вечерта. Решихме да я нахраним и да пробваме пак. Отидохме в хола. И се сетих, че нощта на Бъдни вечер е по-особена. Попитах мъжа ми за имената на мъртвите му роднини. Не знам откъде ми хрумна. И му казах, че явно са дошли да я видят и трябва да им я представим. Което дори сега като го пиша ми звучи абсурдно. Хапна тя малко. Още радостна и ококорена. Без грам изглед за заспива. И решихме да опитаме. Отидохме в спалнята и аз почнах - изредих всички починали от моя и негова страна. Казах им добре дошли. Извиних се, ако изпускам някого. Представихме им дъщеря ни. Обясних им, че е време за лягане, а те могат да се почерпят в хола.
Колкото и абсурдно да звучи, детето се успокои и заспа. Повече не се повтори.
Реших да споделя какво ни се случи наскоро. Случи се на Бъдни вечер, щяхме да празнуваме първа Коледа на дъщеря ми. Поради обстановката с корона вируса щяхме да сме сами за празника. На Бъдни вечер точно направихме видео разговори с цялата рода по отделно заедно с детето, което е на 3.месеца. Тя особено се зарадва на леля ми, с която сякаш разговаряха, гукаха си, падаше голям смях от страна на дъщеря ми, а леля ми я закачаше. Беше много весело. И така ядохме, пихме, детето заспа спокойно, пропускайки къпането по изключение и като бяхме готови и ние да лягаме, мъжът ми я пренесе в леглото и в нашата стая. Не се събуди. Всичко точно. Мием ние зъби, вече готови за лягане и тя започна да става много неспокойна. Мяташе глава наляво надясно, без да отваря очи. Уж спи, ама така без да спира. Чудим се ние какво да правим и мъжът ми вика да я вземе на ръце. Взе я. Събуди се. Той я държи, а и тихо и обяснява как трябва да спим и т. Н. А тя един смях, едно гукане, радост голяма, както с леля ми от видео разговора. А доскоро почти не реагираше и гукаше много рядко. Та пада едно забавление голямо и аз му викам :нали виж как ти се радва. А той вика: да, ама не гледа в мен.
Спря да говори, само я държеше и се измести, така че да не му вижда лицето. А тя продължаваш да се радва, забавлява, гука, бука и гледа към тавана или по-точно зад рамото на мъжа ми. Малко се стреснахме. Сякаш разговаряше с някой зад рамото на мъжа ми и той я закачаше като в разговора от вечерта. Решихме да я нахраним и да пробваме пак. Отидохме в хола. И се сетих, че нощта на Бъдни вечер е по-особена. Попитах мъжа ми за имената на мъртвите му роднини. Не знам откъде ми хрумна. И му казах, че явно са дошли да я видят и трябва да им я представим. Което дори сега като го пиша ми звучи абсурдно. Хапна тя малко. Още радостна и ококорена. Без грам изглед за заспива. И решихме да опитаме. Отидохме в спалнята и аз почнах - изредих всички починали от моя и негова страна. Казах им добре дошли. Извиних се, ако изпускам някого. Представихме им дъщеря ни. Обясних им, че е време за лягане, а те могат да се почерпят в хола.
Колкото и абсурдно да звучи, детето се успокои и заспа. Повече не се повтори.
