Случи ми се нещо странно XXIV

В сградите се чува отвсякъде, не е задължително да е отгоре. Може да е отстрани или от долния етаж.

О, нашето ниво на апартаменти, без значение стари/нови, съм останал с впечатлението, че играят съвсем други физични закони, заклевам се. До юношеска възраст живеех при нашите в панелка и много се дразнех на лелката от два етажа под нас, защото ѝ чувах шляпането на джапанките. Сега съм на квартира, уж ново строителство, чувам съседите... от съседния вход, през апартамент от моя.

В родната ми къща така се чуваха стъпки, качвала съм се десетки пъти като дете да проверявам. Никой не е умирал там, къщата беше строена по онова време, не е била стара, а стъпките се чуваха много ясно.

Може да има таралеж?

При нас беше влезнала белка на тавана и нощно време беше ужасно шумно и страховито.

И при нас в къщата имаше белка на тавана.
По цели нощи тичаше напред назад.
В началото беше доста страховито, докато разберем какво е и откъде влиза.

Преди да разберем за нея,дълго време по двора намирах яйца и си мислих,че са подхвърлени за магия 🤔😁

И на село има белка, но ние си я знаем и не сме я “подозирали” за нещо друго. Обаче стъпките онзи ден, толкова реално ги чух, защото коридора ни е малък и се чува всичко. Аз съм си пъзла и вече вярвам, че ми се е причуло нещо от някъде 😀

Не е имало животни, етажът си беше пригоден за живеене, не беше таван. Чуваха си се стъпки каквито се чуват, когато има човек горе.

Миналата неделя брат ми почина след месец и половина в болница. Здрав, голям мъж, на 37г. Не коментирам болката, защото не е за тази тема, но мъжът ми го е сънувал няколко дни преди да почине. Сънувал е как го вижда в парк, в който преди 3г водехме заедно сина ни. Със същите дрехи, които си ходи и чантичка през рамо. ММ го е попитал дали няма да дойде с него, а той се е усмихнал, обърнал се е и е тръгнал в другата посока. Това се случва няколко дни преди смъртта на брат ми, но да се има предвид, че последните дни беше на апаратна вентилация и в медикаментозна кома. Не знам дали е изпращал сигнал по този начин, за да ни подготви. Може би просто мъжът ми е по-чувствителен на някакви подобни ''сигнали'', защото, това не му е първият подобен ''пророчески'' сън. Мога само да се надявам, че си е отишъл без болка и страдание.
Вчера беше погребението и днес сутринта ходих на гроба. Купихме от тези стъклените фенери, за да се палят свещи вътре. С доста усилия го отворих, запалих свещ и го затворих. Може би седя така затворен 30мин и се отвори сам. Преди да си тръгнем реших да изгася свещта, че ме е страх от жегите да не пръсне тоя фенер и да запали наоколо. Вярвате ли ми, че духах тая свещ, почти легнах върху гроба да я издухам, моя роднина също, но не изгасна. Накрая сипах малко вода отстрани на свещта, но пак не се угаси. Вече като сипах върху самия пламък изгасна. Не знам дали това със съня на мъжа ми, отварянето на вратата на фенера и негасненето на свещта са някакви знаци от него, но ми се иска да е така.

Когато почина майка ми, бях се видяла с моя близка, която има окултни познания. Тя ми беше дала съвет какво да направя за панахидата за 40 дни, всичко подготвих сама вкъщи, нищо не съм купувала. Тя ми каза, че майка ми през цялото време ще бъде с мен. Аз съм подреден човек, докато майка ми беше много безредна, когато прави нещо. Няколко дни си подреждах нещата така, че всичко да върви по ноти. Е, не знам какво стана, но в последният момент всичко се разбърка, едвам успях да се оправя. Тогава казах на баща ми, че майка ми наистина е била с нас.

Брат ти в този ден се е отделил от физическото си тяло (духа му) и щом е бил в парка и здрав, значи се чувства прекрасно. Няма по-хубаво място. Тръгнал си е по собствено желание и с мир, а не насилствено.
Пламъкът може да е знак, а може и да ви се иска да е (по-скоро второто).
Но ако е знак - показва, че пътят му е светъл и иска да не страдате за него и да го изпратите с любов.
Мъката на близките пречи на починалия да върви спокойно към душата и може да го закотви на нашето ниво.
Позволете му да си отиде, като не страдате, а си изпълните душата с любов и така го изпратите.
Всъщност мъката е нашето его, ние плачем за себе си, не за починалия. Те всички са добре.

Много благодаря за думите ти. Аз се налага да се държа заради всички около мен, документи, работа, дете, но ще предам думите ти на майка ми, дано тя ги послуша поне малко!

И аз съм го чувала това. Много страдам по близък човек, сега се притесних дали не му преча, но това е болка, която не се превъзмогва лесно.

Имала съм два пъти подобни сънища, макар за мен да са нещо повече. Първият път, бях на 11 г, дядо ми по майчина линия почина в болница. По думите на майка ми той й е казал, че смята да излезе да тази дата (в този ден почина). Аз за пръв път съзнателно се сблъсках със загуба на близък човек. Докараха дядо ми за последно в къщата, на следващия ден беше погребението. През нощта сънувах, че отивам в стаята с ковчега, той лежи вътре, всички са в стаята тъжни. Дядо ми седна в ковчега, огледа се попита ,,сега някой ще ми обясни ли що ревете..." Събудих се. Все още го помня го ярко и цветно, подробно, все едно е спомен, а не сън.
Вторият път бях студентка 24-5г - спя сънувам нещо, в съня си знам че е сън и искам да се събудя. Моментът, когато отваряш очи, но все още си под влияние на съня, това са много кратки мигове, чух глас, женски, според мен на много възрастна жена, който бързаше да каже: - дядо ти, дядо ти умира... Отворих очи, тъмно, нищо не виждах, исках да стана, блъснах се в стена- оказа се че съм с грешна ориентация за пространство, едва светнах лампата- 2.30. до сутринта едва изтраях, обадих се да питам как е дядо ( по бащина линия)- той беше на легло няколко години, но майка му каза че е добре, доколкото може да се каже за човек на легло. Почина след обяд. Спях на светната лампа докато заживях с мъжа ми и той да се дразни, че му светело.