Случи ми се нещо странно XXIV

  • 111 372
  • 912
  •   1
Отговори
# 765
  • Мнения: X
Извинявам се, че нахлувам така в темата. Чета ви, нищо странно нямам за споделяне, но мислите ли, че когато човек умре вижда близките си? Имам предвид тези, които са останали на земята.

# 766
  • Мнения: 2 122
Извинявам се, че нахлувам така в темата. Чета ви, нищо странно нямам за споделяне, но мислите ли, че когато човек умре вижда близките си? Имам предвид тези, които са останали на земята.
Честно казано предпочитам да си мисля, че починалият отива на по-добро място, а не обикаля и се безпокои какво става с близките. Такива опити  за съживяване, призоваване, дори балсамирането, колкото и да ми е интересно, са егоистични и всеки сам за себе си трябва да търси как да се справи и да остави починалият да почива в мир.

# 767
  • Мнения: 2 822
Това, което мога да твърдя със сигурност, е, че когато човек почине, има остатъчна енергия. Не ви ли се е случвало скоро след смъртта на ваш близък да усещате, че сякаш си е стаята?. И това усещане е някак естествено. Между другото, вещите също притежават остатъчна енергия. Вещите на починал човек.
Преди години, когато се преместих да живея в друга държава, жилището, в което щяхме да живеем, е стояло празно 4 години. Било е на възрастна двойка. Всичко беше старо, макар и в добро състояние. Почти цялата покъщнина беше оставена. Спомням си, когато пристигнах, веднага си помислих кое къде да прибера, да изхвърля и т.н. Никак не харесвам стари и излишни вещи. Мислих си го, но не можах. Спомням си как се чувствах в началото - като натрапник, който окупира чужд дом. Имах усещането, че мебелите и стените са "наслоени" с енергията на предишните собственици. Целият им живот, целият труд да изградят този дом, вещите им... и сега идва един "непознат", готов да разруши всичко, сякаш никога не са Били. По това време почнах да изпитвам страх вечерта да слизам сама до банята, беше на първия етаж (макар стълбището да беше вътрешно) и си взимах душ винаги сутрин. Имах нужда от извесно време да усетя моята енергия и почувствам жилището като мой дом. Постепенно старата енергия напусна.


Вярвам, че човешката душа има сантимент към тялото и е привързана към него. Има доста снимки на необичайно появили се образи по време на погребения и бдения на току-що починали хора. Бих допуснала, че в този момент душата на починалия наистина е с близките си. Оттам тръгва и поверието с покритите огледала, до 40-ия ден душата е объркана и "обикаля" къщата.
Това са само мои предположения.

Последна редакция: нд, 31 окт 2021, 15:19 от green_lizard

# 768
  • Мнения: 12 140
За семейните неща. Като бях дете помня, че баща ми винаги носеше един пръстен. Представляваше златна халка, може би малко по-широка от 1 сантиметър. Отгоре беше с инициали - с много завъртяни орнаменти. Той ми е казвал, че това е пръстенът на баба му. Дори беше кърпен - баща ми го е спукал с греблата на лодка. В един момент спря да го носи. Той никога не каза нищо, историята я знам от майка ми. Били са на гости в тяхна приятелка, която е имала интереси към окултното. Там е имало някаква жена, явно с екстрасензорни способности. Не знам по какъв начин се е стигнало дотам, че баща ми й е дал пръстена, за да му каже някои неща. Какво точно му е казала, знае само той, на никого не е казал подробности. На майка ми е казал, че въпросната жена му е казала да не носи този пръстен, защото е напоен с много мъка и сълзи и му е разказала неща за баба му, които той не е знаел. Баща ми повече не сложи пръстена, а какво е чул го отнесе в гроба си. Сега ме е яд, че не го попитах, но не вярвам, че щеше да ми каже.

# 769
  • Бургас
  • Мнения: 12 955
На мен не ми пречи да споделям каквото и да е с непознати.
Особено ако са хора,които са имали подобни усещания,страдания или искат да си изяснят нещо...
Аз харесвам идеята за колективно съзнание,тип Аватар...
По-скоро не харесвам отчуждението и агресията,която особено сега, е навсякъде.

# 770
  • София
  • Мнения: 1 849
Е, хора, вие вече се излагате. Коя услуга не е платена?

И това ще мине - болестта, наречена капитализъм, няма как да съществува няколко века. Просто Земята няма достатъчно ресурси, нито хората достатъчно търпение.

За да съм по темата: случвали са ми се доста странни неща. Тоя никнейм не съм го избрал случайно. Впрочем не ми даде да ползвам "Странна птица" /явно е зает/ - интересно ми е кой го ползва и с радост бих се запознал с този човек дори да е само форумно.

Но да не се разсейвам /ще дам нещо доста дребно, което критиците да оборят вероятно на мой гръб, а и не искам да ви стресна навръх Хелоуин/: как ви звучи например да изпуснеш кибритена клечка върху леглото си, вдигаш я и излизаш да вършиш нещо? Връщаш се с пазарска торбичка, която слагаш върху леглото, виждайки, че на него няма нищо освен завивката. После вдигаш торбичката и под нея има нова клечка. Потърсих старата - беше в кофата с боклук, където я метнах. Със сигурност видях, че изпуснах само една - гледах в кутията /трудно бих извадил клечка оттам, ако гледам в тавана да речем/ и бих видял ако втора е изхвърчала заедно с първата, както видях първата при изпадането ѝ, което е причината да знам, че изпуснах само една. Или поне бих усетил някакво странно движение, ако не успея да видя движението на втората - тези клечки да не летят със свръхзвукова скорост?

# 771
  • Мнения: 12 140
А ти как си го обясняваш?

# 772
  • Мнения: 6 829
Странната птица, пробвай ни с други странни случки. Тази има логично обяснение Blush .
(Често гледаме но не виждаме)

(Иначе, има безплатни практики, но те са безплатни само по признак пари, а иначе си плащаш по друг начин, но не ми се влиза в тази тема.)

# 773
  • София
  • Мнения: 1 849
Никак не си го обяснявам - не е интересно, ако тръгнеш да го умуваш. Загадката е хубава, защото е загадка - когато научиш отговора, имаш няколкоминутна гордост, че си разбрал какво е станало, а после си търсиш нова загадка, която да ти занимава мозъка. Предишната вече е станала сива, ежедневна, тривиална, безлична.

Защото не знам за вас, но според мен хората обожават загадките и не можем без някоя, която да чоплим. Защо вие например имате вече 24-та тема за странни неща /ако не съм забравил как се четат римските числа/?

# 774
  • България
  • Мнения: 3 632
Дайте нещо по-зловещо навръх Хелоуин Wink
Иначе и аз се интересувам от хипнозата Може и на ЛС ,ако някой е ходил и е доволен да сподели.
Иво Величков,дали практикува?

# 775
  • София
  • Мнения: 1 234
Ще споделя нещо зловещо и необяснимо, което ми е разказано от моята баба. Писала съм и преди, че в къщата, в която е отишла като млада невеста, са се случвали странни неща. Чувала съм често от дядо думата " навяк", но мислех, че е навлек или нахалник. Но всъщност това са душите на починали деца, които бродят нощем и издават звуци, подобни на рев на бебе или мяукане на котка, но по- специфични. Обикалят до рано призори, преди първи петли. Баба и дядо са спели, но са се събудили от звука на такъв навяк, бил е в мазето под тяхната стая. В този момент е изкукуригал петелът, което значи, че навякът се е стреснал. До този момент историята ми звучеше като градска ( или по- скоро селска) легенда. От там нататък следва наистина нещо страшно и необяснимо. Отваряйки вратата на мазето на сутринта са видели, че цялото е в някаква слузеста пихтия и е трябвало да я изгребват с лопати и извозват с колички. Помещението не е никак малко, около 15 квадрата и е било пълно догоре с това нещо.

# 776
  • Мнения: 170
Здравейте ,
прииска ми се да споделя с вас една странна, стара случка. Отпреди 30- тина години.
Пътувам с градския транспорт. Седнала съм на двойна седалка,  срещу мен има още една двойна седалка,  на която седят мъж и жена около 60- те години. Направи ми впечатление,  че и двамата затварят очи като да им се спи. Даже си помислих: " тези са много изморени, всеки момент ще заспят". На спирката преди моята,двамата станаха и отидоха до вратата, като че ли ще слизат. Да, но не слязоха. Следващата спирка е моята и аз ставам и заставам до тях, до вратата.  Изведнъж жената се наведе към мен и ми каза: "Дано имаш късмет. "  Докато реагирам автобусът спря и всички слязохме. След 1- 2 секунди реших да ги разгледам тези хора по- добре и ги потърсих с поглед. Никъде ги нямаше.... Пред мен, зад мен, рейсът тръгна, реших , че са тръгнали да пресичат булеварда, но и там ги нямаше.
Откъде - накъде непозната жена ще ми пожелава късмет и това изчезване...
Не помня тогава с кой съм споделила и какви са били реакциите, но на мен ми се видя странно. Попаднах на тази тема преди няколко дни във връзка с един гълъб и реших да споделя и с вас.
А колкото до късмета.....не се имам за късметлийка. Даже хич. От дете ми е труден животът. Все нещо не ми достига да съм щастлива, все нещо....не знам. И често като че ли забелязвам лошото,  а не хубавото... А може и причината да си е в мен и в ИЗБОРИТЕ  които правя...

Ще споделя друг път още две неща с вас.

# 777
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Успя ли все пак да попиташ какво е станало точно? Явно го карат тежко ковида. Пожелавам бързо оздравяване!

 
lechugitka не е писала от тогава. Дали е разбрала какво е станало точно?
Родителите ми са добре, още малко зор остава. Като цяло го карат леко, ваксинирани са. А иначе нищо повече не разбрах. Но със сигурност знам, че баба ми и дядо ми са идвали при баща ми. Явно нещо ги е притеснило. Баба ми не за първи път идва. Малко след смъртта си тя потърси контакт с нас и ни изпрати някаква информация. Писала съм за това в темата. Даже на бала на сестра ми, която носи нейното име, й изпрати букет с червени рози. Чака ни някъде там.

# 778
  • Мнения: 1 431
Успя ли все пак да попиташ какво е станало точно? Явно го карат тежко ковида. Пожелавам бързо оздравяване!

 
lechugitka не е писала от тогава. Дали е разбрала какво е станало точно?
Даже на бала на сестра ми, която носи нейното име, й изпрати букет с червени рози. Чака ни някъде там.
Това как стана?

# 779
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Успя ли все пак да попиташ какво е станало точно? Явно го карат тежко ковида. Пожелавам бързо оздравяване!

 
lechugitka не е писала от тогава. Дали е разбрала какво е станало точно?
Даже на бала на сестра ми, която носи нейното име, й изпрати букет с червени рози. Чака ни някъде там.
Това как стана?
Една непозната до този момент жена за семейството ни се появи и започна да ни разказва за посланията от баба ми. Неща, които само ние можем да знаем, изключително лични, семейни. В началото дори баба ми й е говорила на румънски, официалния език в нейното семейство. Та, беше накарала тази жена със собствени пари да купи един определен букет за бала на сестра ми. Така и стана, отиде с него.

Общи условия

Активация на акаунт