Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

Това с деца и спонтанност и аз още не съм измислила как става.
Също и това как несериозни връзки могат да станат сериозни, без да си довел този човека вкъщи. И изобщо схемата и мен ми се губи.... някои от преживелите го, да даде хронология. Аз съм излизала с разни мъже ( то за повече от 5 години рязделени), но никой не съм запознавала а децата.
Винаги съм мислила, че ако човекът е верният, нещата ще сработят от само себе си.... разбира се и с малко търпение от всички.

Разбира се, в случай, че не ви срине очакванията с рандеву на неподходящото място, с неподходящото облекло или като се  стигне до кой ще плаща.

Схеми няма, има ли схеми, не е човекът. Можеш да пиеш кафе с някого и в парка, на пейка за половин час. Не е нужно да правите срещи с червени килими за по 3 часа вечер, за да опознаете някого. Това е спонтанност.

Бианка, да не подхващаме пак темите за работещата жена срещу домакинята, отглежданите от ясли и бавачки деца, магазинерите и кариеристките..
Темата е за логистиката с малки деца, като те не са ощетени и мама е доволна!?

Гледачки, градини и центрове не са термини от научната фантастика.
Боже, бе! Желание да има, начини милион!

Една разходка в парка, кино, някое уютно заведение за чаша вино.
Карантината няма да е форева

Ние се срещахме в обедната почивка и уикендите, в които децата са при баща си. Лятото ходех на почивка само с децата, после на друга само с мъжа ми, преди да е "официален" Идвал е у нас на вечеря, но без да остава за нощуване. Знаехме, че ситуацията е сложна и всичко  сме мислили доста.

Тя не се зарича, а обяснява ценностната си система, от която мърдане няма. В нейния случай разводите са трудни, бавни, има делби на общо имущество, пенсионни спестявания, издръжки, режим на детето итн. След такава месомелачка е по-уместно да си доотгледа детето и след 2-3, максимум 5 години да хукне по болярски живот. Има го и това, че ако получи издръжка от бившия мъж ще се замисли 1007 пъти преди да се ожени за друг, защото с брака издръжката спира и никога не може да бъде възстановена.

Авторката живее в чужбина и ако няма родители наблизо ще и бъде трудно и скъпо да излиза по срещи.

Не се виждах да имам деца от различни мъже и нямам.

Не знам как ще се оженя и ще доведа мъж в къщата си и ще заявя на децата, че от днес ще живее с нас, а моите деца не бих ги завела да живеят у чужди хора никога.

Bianka, ти имаш роднини, приятелска среда, бившия. Авторката май си гледа детето сама. Ти  си имала много деца преди да заведеш мъж, а детето на авторката е само. Не ми се мисли какво може да стане докато я няма.

Принципно най-чистият вариант е..... те децата имат и друг родител. Така е и някак най-справедливо - всеки да получи шанс да си нарежда живота. Пък и за децата е добре ....говоря в общия случаи на читави родители.

Кое е добре?

Monet, много добре си ме описала. Не намирам мнението да го цитирам. Яд ме е ест, че не се получи първият ми опит за семейство. Но сега от позицията на времето - как съм се занимавала с такъв типаж, къде съм гледала изобщо ...
Ще се опитам да отговоря на въпросите ви:
Детето разбира български идеално, но го говори зле, била е много пъти в България при моите роднини и се чувства добре там, защото и аз се чувствам добре в България. Ако реша да се местя в България трябва да минавам през дела. Обикновено съдът разрешава на майката да се прибере с детето си в родната си страна, но контактът с бащата трябва да е гарантиран. Мислела съм го този вариант, тъй като в България имам жилище, което е достатъчно широко. Който е бил във Виена знае за каква скъпотия иде реч - наеми (съотношение цена - квадратура е просто някакъв ужас), сметки, всичко. Аз съм разказвала в предишни теми за бившия - абсолютно лекенце.

Монахиня не мисля да ставам, нито да чакам детето да порасне, за да имам връзка отново. Невена май беше писала за мъже, заглеждащи се по дъщерите на партньорката. Ами какво да ви кажа - такова прасе няма шанс с мен и не бих го допуснала покрай детето си. Този вариант за мен е изкл, дори и не съм си помисляла такова примитивно съревнование. Майка ми си имаше един приятел след развода и той никога не погледна на нас по пошъл и гнусен начин, но той имаше дъщеря. И казваше : "Като видя разни дъртаци да се заглеждат по младо момиче, свива ми се нещо, все си представям, че е дъщеря ми" Та, има свестни мъже, осъзнавам че са малко. Перверзно животно не ми трябва и определено имам усет за такива.

Осъзнавам, че са ми намалели шансовете и все повече ще намаляват, но компромис с детето няма да правя. Трябва да се разбират и взаимно да се уважават. И естествено, че винаги има вариант да си умра сама с котките.

Като ми заговори някоя такава, неуспяла от първи опит, първото, което ми идва на ума е да питам - детето/децата си за служебна загуба ли ги броиш?

И с намалели шансове на 30.....

Ест че не. Всеки човек е ценен per se. Но че семейството не успя, ами така е, не беше сполучливо щом се разпадна.

Allwewant, шансовете ти с времето не намаляват, а се увеличават, защото детето ти расте. От 6-7 годишно много мъже биха избягали, но като стане дъщеря ти на 12-13 ще си все едно мома. Даже ще си по-добре от момите, защото ще има кой да помогне с пазаруване, скубане на вежди и подобни. На 10г умирах от страх майка да не роди друго бебе. Ма 16г ми се искаше да я няма по-често.

Тогава други типажи се завъртат и пак не е опция.

Такива срещи на обяд за час и вечеря от време на време не са достатъчни за да се опознае човека, а в големите градове се пътува доста и къде ще отидеш за почивката от 30-45 Мин..?

Общи взето казах си моите 2 цента.