Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

На теб би ти било приятно да се срещаш с мъж, който говори само за семейство, без да успяваш да разбереш дали и с какво го впечатляваш, и разните му там естествени ходове на отношенията.
Щото аз не бих удостоила с внимание подобен, колкото и да ми е важно семейството.

Права си, Дренка. Трябва да се харесваме като личностни. За мен е много важно да имаме еднаква ценностна система. Щом за мен семейството е важно и за него би трябвало да е така.

То ако живееш в страх, защо изобщо живееш?
То извратеняци, старост на 30..и негативни мисли.
Един неуспех и вече бита карта..Поне докато детето не отрасне:)
Все едно,че хващаш първия и го водиш в къщи. Лишен от разум!

Но сигурно много от нас, когато приключат с БНД се питат. Това ли беше? Дали ще ми се случи да се влюбя и да създам нови отношения?
Нормални въпроси, когато още не си се освободил от минали изживявания.

Мъж или съпруг търсиш?
Или едното върви задължително с другото?

Аз да съм топло разведена и да хукна да търся следващия татко вкъщи - никогаш.

Няма значение дали ще се стигне до брак. Партньор в живота си бих искала да имам и да си остаряваме заедно.

Тогава спри да говориш за бракове и семейства, те ( понякога) са естественото развитие на една връзка, а не причина за нея. Звучиш все едно е по-важно да се ожените, отколкото да си подхождате. Какви последни влакове, момиче? На 36 съм, нямам деца, но никога, ама никога брак не ми е бил в главата, когато съм започвала връзка. Аз трябва да се притеснявам, не ти, имаш дете, дори да не родиш друго, вече си имаш. Ти си седнала ръце да кършиш. Трябва аз да се тревожа, ама не се грам и нищо не ми цъка. Вземи му се наслади малко на живота, в който има някаква импулсивност. Ти все едно си изкарала тефтера на бакалина и сметки, математика, плюс, минус, пасиви, активи.

Джорджи, на 30 е жената..
Защо да не мечтае? И да не създаде, когато го срещне..

На по-късна възраст..Е различно:)
Не е онзи копнеж за семейство..
Не познавам семейства създадени след 40
На близък майка му срещна партньора си на 42.  Май станаха 20г, че и отгоре са заедно, но си гостуват, когато им е кеф, после всеки в къщата си, иззлизат, ходят по почивки.
Хората сме различни..Едни обичат семейния уют с човек до себе си. Други обичат самостоятелността си и човека, който са срещнали.Избор е , стига да те удовлетворява!

Невена тук е права, а останалото са ПЪЛНИ условности, и всичко е въпрос на спогодба.
Ако искаш, ще си подредиш нещата да са ти удобни, ще му измрънкаш да те спонсорира за апартамент по-близо до него, не е казано, че той ще го наеме целия, но примерно да ти помага с полвината наем... Не подценявайте "безизходното" си положение бе момичета. То е толкова полезно... то е подарък! Превърни го в полза бе човек.

Много, много е досадно да се приказва постоянно за това кой създал и кой не създал второ семейство, за остаряване заедно и подобни. Намерете си човека, опознавайте се и каквото стане.

Човек трудно се намира като нямаш желание да го намериш или изхождаш от позицията, че такъв, който да те иска няма. Selfulfilling prophecy. Издигат се стени и тези, които ги разбиват са обикновено във филмите.

Дано не се отклонявам от темата много, но що щете в тая чужбина?
Скъпо било, големи разстояния, студено, чуждо, чужди мъже.
Вече в колко теми попадам на хора, измъчени от живота в чужбина. Кой в Дания, кой в Австрия, забравих още къде. Май имаше и Германия, Испания.

Градовете били големи, обедните почивки били къси, детегледачките скъпи, не можело с никой да се видиш.
Ами ... *ем ти и чужбината!

Без излизане не става. Спорт, среща, козметик.
А без да оставяш детето излизането не става.
Т.е. или супер финансово, с детегледачки, или в България при бабите.
Тъкмо тук българите всичките са гурувци йоги, ще наместят всичките чакри.

Танграта, навсякъде има кусури и идеално място няма.

Аз не се оплаквам от самота и липса на излизания и ако бях самотна майка пак тук щях да си остана. Щяха да ми помагат приятелки и съседки, а в замяна да гледам техните деца, майка щеше да идва за 2-3 месеца и да взима децата 2 месеца лятото. Всеки си има собствения живот и за един нещо е прекрасно, а за друг ужасно. Сърцето ми остана в Лондон и по Лондон ме тресе 10 годишна носталгия. Мрачно, студено, селско извън центъра, но и в него, скъпо и...... фантастично. Канада не ме влече въпреки стандарта, нито САЩ, а ММ иска да се пенсионира в САЩ.

С деца местенето и връщането не е лесно. Това не е да го хванеш като чувал с картофи и да го преместиш. Авторката вече ти писа, че бащата няма да се съгласи детето да иде в БГ и ще има дела, а дотогава детето ще е почнало училище, ще е вписано в системата, ще има приятелчета, съседи, любими учители  места. Тя писа, че дъщеря и не говори български. Ще изгуби една година да го учи.

Ние дойдохме малко преди синът да навърши година. Така е лесно. Е, не лесно като на 18-25 С два куфара, но не е непостижимо.

Дъщерята на съседка на майка замина за Австрия и си взе децата след година. Баща и ходи да и помага. На доста повече от 30г беше като замина и веднага си намери мъж с къща. Познавам и други жени с деца там и не реват самотни. На авторката проблемът е карантината. Като почнат да излизат всичко ще се оправи.

Ти разсъждаваш като бездетен ерген, а тя като майка.

Раздсъждавам като човек, който е бездетен ерген заради чужбината, а не като бездетен ерген.
Като една от причините да съм бездетен е именно за да не попадна в капана, който описваш, и да стана инертен и непреместваем.
Разликата е от небето до земята. Но ако мъжете, които харесваш ги има само във Франция, няма как да ме разбереш
Предполагам, че сегашното ти прехвалено състояние има някакви липси, защото усещам лека агресивност и хапливост. Дано да си внушавам. Или пък да е със закачлива цел
Също ми е странна тази прекомпенсация, да каниш абсолютно всяка жена, във всяка тема да замине за чужбина и да си намери чужденец. По възможност млад и черен.
Ами странно е. Да го кажа по-меко .

Тангра, не е виновна чужбината, само се спрягат нормални неща като трафик, почивки и въобще възможности в голям град като Виена.

Щом веднъж си е намерила партьор там, ще намери и друг, когато стане.

Моито мнение е различно и не разбирам това неистово желание за връзки веднага след раздялата, бракове, повторни партньорства и невъзможности да си сам. Заради това и писах, да съм полезна ако мога с моето мнение.

Първа приветствах авторката, че и тя мисли да си даде време и да поостане малко сама, защото от 18-19 годишна е все във връзка и е добре да се научи да разчита на себе си, да си гледа детето, да си стъпи на краката и да върви нагоре в кариерата.



Точно това ще да е била причината.
Не е нужно да се извърта нещо за да напасне на наратива в момента.

Не виждам как чужбината те е спирала като нито там, нито в Бг вече 5 години има промяна в статуквото, което представяш.

Липси не може да няма. В Лондон ми липсваха тукашните сирена, атмосферата, дискотеките, огромния брой френскоговорящи, климата, здравеопазването, северноафриканската кухня и продукти, елегантните хора по улиците. Тук ми липсва Лондонската липса на бюрокрация, китайските и индийски ресторанти, бизнес възможностите, практичното и кратко образование, вечно зелената трева, евтината храна, лесното намиране и смяна на работ, квартира, град, квартал.

За съвета да заминават За чужбина - не съветвам всяка жена да заминава, но е факт, че в повечето държави от ЕО жена с дете, без собствено жилище и даже без професия може да има по-уреден живот отколкото в България. САЩ, Канада и Австралия са друг свят.

Младите черни не са лъжица за всяка уста, но не помня да съм ги предлагала. Те и рядко остават сами, де. За мене френскоговорящите са много приятни за връзка, защото не се депресират, весели са и повдигат настроението.

На авторката на тази тема никога няма да предложа черен. Тя си писа, че харесва по-бели мъже, а и в Австрия няма много черни, в смисъл не колкото в Лондон или Париж. Гледам да се съобразявам с изложеното от авторите. За мене тя засега е най-добре сама с детето. Това бих направила аз.

Не мога и да и предложа да се върне в България, защото явно бащата е тамошен и едва ли ще се съгласи, а и детето не говори български.

Другото е, че в България законите са доста строги за излизане и влизане с дете. Ако се ожени за българин и роди дете, а се разделят, трудно ще се върне обратно. Помня на майка колко и беше трудно с едно дете. Сега поне няма проблем да пътува с детето (като не съм съвсем сигурна).

Ето, Yummy Mommy е женена за българин и е много щастлива. На нея никога няма да и предложа да иде в друга чужбина, да търси млади черни, зелени или други, обаче аз нямам нейните топки да направя същото. Има супер готини български мъже ,но за брак и деца с българин, но и грък, американец от САЩ,  някакъв арабин, от Индия, Пакистан, Афганистан, Куба аз не бих могла и да помисля. Виждам проблеми при евентуална раздяла.

Май в африканците ми харесва и това, че повечето са матрилинейни и при раздяла децата остават с майката без драми. Мене не ме бърка някой да ме зареже с децата. Страх ме е да не ги отмъкне и да не ме сгащи някъде, не разрешавайки да извеждам детето.  Тук такива случаи има през ден.