Последни септемврийски дни, седмицата 25.09 - 01.10

  • 6 558
  • 169
  •   1
Отговори
# 150
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Това лято срещнах една от логопедките и тя ми каза - какво искам от това дете, което е започнало по-късно да се развива, ами нормално му е всичко да е по-късно. Занимавайте го много и лека полека ще свикне. Определено все повече и повече виждам напредък, но има още мнаго много какво да се желае. Просто доста от нашите деца се развиват по различен начин.


А сетих се и ние всички можем да сме си психолози помежду си.

# 151
  • София
  • Мнения: 9 890



А сетих се и ние всички можем да сме си психолози помежду си.
И сме такива. PeaceПоне на мен писането във форума ми действа като психотерапия.Понякога имам нужда да се посмея с вас,друг път да ви поплача на рамото,а сега например имам нужда някой да ми се скара и да ми каже да се стегна Grinning.

# 152
  • Мнения: 534
Форума е чудесна терапия,забележете какви сме влезнали и какви сме сега.От мен лека нощ.....И част от моите сънища.

# 153
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
..............Понякога ми се е искало живота ми на сън и живота ми наяве да си сменят местата.

  И на мен ми се е случвало...

  Валенце, я се стегни!!!  Wink
  Аз съм виждала Буби, след 10мин. прекарани с нея в колата, вече знаех кога иска солети например. Да, не говори с думи, но има достатъчен арсенал изразни средства, които могат да бъдат разчетени спокойно... НО трябва човек да иска това. Ако госпожите са решили, че това дете прекарва само по половин час дневно при тях и ще им е по- лесно, ако не се натоварват да работят с нея, да се учат да я разбират и да намерят начин да комуникират с нея, тогава не се учудвай и на подмятанията за развитието и на прекалено милото отношение. Точно то ме кара да мисля, че госпожите не са съвсем в час или поне, че не искат да бъдат...

# 154
  • София
  • Мнения: 9 890
Мерси,Бим-бам,стягам се Heart Eyes.Като начало на моето стягане отивам да се наспя хубаво,че утре тати ни е обещал едни разходки-страшна работа.Лека нощ и благодаря на всички ви! Hug

# 155
  • Мнения: 3 743
  Наденце, стискаме палци за резултатите  Praynig Praynig Praynig

  А Силвето Васева да не ни чете само, а да пише как са с Марти  Hug

....пак бях без компютър доста време (изгоря ми захранването) и сега докато изчета всичко....
Марти е добре, имахме проблем с помпата, но вече е ОК. Ходи (без проблем Praynig) на училище!  Аз ще започвам нова работа... Е, разбира се и проблеми има, но...друг път ще пиша повече Confused
  bouquet Hug

# 156
  • София
  • Мнения: 4 412
Наде, стискам палци изследванията да са добри! Praynig

Валенце, стегни се, детето наваксва, а за учителките съм съгласна с написаното по-горе. Дай им още малко време да свикнат с нея и си мисля дали е удачно след 10 дни /добър срок за да са сигурни че няма да ухапе никой/ да ги попиташ включват ли я в игри, че е полезно за нея, дори може и ти да присъстваш първите няколко пъти, когато я оставят свободно в групата.

Силве, много се радвам, че се появи, мислех си за теб Hug

Между другото, ако имате тел. на добър психолог се чудя дали да не ми го изпратите на лични. Като бях студентка, няколко пъти се обаждах на тел. на доверието и бях много доволна от разговорите. А напоследък нещо се загубвам в размисли...

Аз утре смятам да заведа Дара в Борисовата, някой дрег ще ходи ли?

# 157
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 544
Валенцето, според мен е добре да имаш представа за диагнозата на детето, но също е добре да я чуеш от двама лекари (понякога диагнозите им се разминават много). Така и ти ще си наясно за какво точно става въпрос и какво да очакваш от детето за в бъдеще.
А това за гърнето пък какво е? Голямата ми  дъщеря НИКОГА досега не  е ходила по голяма нужда в градината или в училище. Само в къщи. Не иска там и това е.

tigonew , дано ти се случи някое хубаво и вълнуващо преживяване, което да те извади от дупката.

# 158
  • София
  • Мнения: 1 333
Любознателна, започвам малко по малко да разбирам нуждите на детето, защото според мен то най-после започна да има различни емоции и да изразява желанията си. Мрънка когато идва време за хранене, постепенно и накрая вече гладна нервничи и започва д апалче (признаввам си че веднъж направих експеримента, за да съм сигурна че плаче от глад). Не иска сама в леглото... нали имаме проблеми със зрението знам че не е защото не ме вижда, а защото не усеща пристъствието на човек в стаята.. стои си кротно 2-5мин и после пак мрънкане... когато се доближа до нея се ослушва, а като седна в леглото й дори ми се усмихва... иска да я погаля, да я взема н аръце, а гушна ли я по-кротко дете няма. Свиканх я на ръце и сега ми е проблем че все иска в мен и нищо не мога д асвърша... а и си тежи вече... Плаче и когато много й се спи... мрънка, хленчи и накрая пак рев. В последно време все по-трудно заспива и това започва да ме притеснява... преди като се измореше и сама клюмваше глава в количкат аили столчето и заспиваше, а сега все иска да  е гушната и с биба в устата.
Забелязала съм и че много обича музикални играчки, затова смао такива купуваме и редуваме различните мелодии. Цветни, меки, гумени -не им обръща внимание-само трябва да свирят и е щастлива (в смисъл усмихва се леко и се заслушва в звука).Дори като плаче и й пусна играчка спира рева и слуша. Душичка ми е тя Simple Smile
Надявам се с всеки ден да се опознаваме взаимно и да ни е приятно заедно.

Вчера се прибрах в 24.00 ... таткото малко помърмори и го понесох, но ми стана много жал че Мими беше спала за 8 часа мое отсъствие само 1.30ч и ме чакаше за да я преспя... гушнах я , поплака малко и заспа спокойно. май наистина започна да ме различава от всички др хора  Laughing тази нощ беше послушна и чак в 6.30 се събуди.
Колежките ми разказаха просто ужасни неща за моят заместник и ме молеха през сълзи да се връщам на работа, но аз не съм готова още за тази крачка. иска ми се много отново да съм ангажирана всеки ден до краен предел и д ане мисля за проблемите на детето ми, но не искам да оставя Мими в толкова важен за нея момент. Ще изчакам да минат 2г отпуск по майчинство и тогава вече ще мисля много сериозно по въпроса. А отдела ми ще се справи и без мен още 8 месеца. Но Мими немя да може сама или с някоя чужда жена у нас.
Ако обаче ми се обади лично шефа и ме помоли да се върна ще съм принудена да го направя-той н еобича да му се отказва и никога не прави повторно предложение. А няма да е хубаво да остана без възможност да работя. Обичам си много работата и ми е страшно приятно в компанията. НО ще поживеем и ще видим.
Много писах....  Embarassed
Приятна почивка!  bouquet

# 159
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Аз утре смятам да заведа Дара в Борисовата, някой дрег ще ходи ли?

И ние може да отидем с Елина към 16ч...дано има някой:)

# 160
  • Мнения: 2 232
Ние също мислим да отидем към 16.00-16.30 часа, радвам се, че ще се зпозная с вас. GrinningВъпреки , че не съм от най-пишештите мами във форума.

# 161
  • Мнения: 1 193
Приятна разходка,времето е чудесно.
Докато четох усетих голямата майчина любов от всяко изречение което сте написали.Стана ми хубаво че съм сред вас,толкова всеотдайни и любещи.  bouquet

# 162
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 544
nandy, пробвала ли си да я оставиш на земята, докато шеташ из стаята? Не знам какво умее Мими, но ако може да стои по корем, ще може повече да наблюдава. Знам, че не може да става дума за сравнение, но със сина ми си осигурих по този начин няколко месеца спокойствие. На Наталия също й беше малко по-интересно, отколкото на спалнята, тя по принцип се интересуваше само от много силни стимули - светлинки,някои звуци. Но ако не вижда добре, не знам дали има полза Sad Аз ги слагах във всяка стая така.

# 163
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Снощи ви обещах литература, където може да се прочете и може да намерим обяснения за нашите неволи. Сестра ми горещо препоръчва орелът и розата на издателство Астрала авторка Роуз Мари Алтея - там тя каза, че има много обяснения, как болните деца разбират и най-вече в раздела за Дейвид. Също така каза, че много неща може да прочетем и научим в izvorite.com.

Аз ви обещах без да сте искали дано да не ви се види досадно.

# 164
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
  Вече отказах да търся отговорите на въпросите "Защо така се случи?, Защо на мен, защо на детенцето ми?..." така е трябвало да стане. Само Господ знае, а аз вярвам, че минавайки през всичко това, следвам начертания за мен път.

Общи условия

Активация на акаунт