Здравейте!
Искам да споделя нещо, което ме мъчи от едно известно време. Става въпрос за най-добрата ми приятелка от детинство.. по време на гимназията и дори на университета, никога не съм имала никакви съмнения спрямо нея.
С течение на времето започнах да забелязвам, че се държи странно с мен - обиждаше ме, караше ме да се чувствам зле спрямо себе, с коментари от сорта “мале колко си надебеляла”, “как може да носиш такива обувки”, “как може да си толкова смешна”
Все едно се стреми да изпъкне пред мен, правила го е и пред други хора - нещо, което още повече ме вбесява. Много други приятели са ми казвали, че нейното държание не е ок.
Отдалечихме се, защото учих в Англия 1 година, през това време се чувахме понякога. Когато се върнах в БГ, започнахме да се виждаме и осъзнах, че си е все същата само дето коментарите и бяха по-хапливи (може би ми се струваше така, защото не бях в най-добра форма тогава, така да се каже). С триста зора ми сподели, че е започнала да се вижда с един мой бивш, но не било сериозно (вече са официално заедно). На мен не ми стана много приятно, но ако са щастливи - нямам против. По-лошото е, че когато аз излизах с него беше “най-грозния, тъп и смотан човек” според нейните думи..
Съзнателно се отдалечих от нея след това. Чувахме се само по празници. Тя имаше рожден ден тази седмица и като се чухме беше супер настоятелна да се видим, да си разкажем и т.н. Уговорихме някаква среща, но й казах, че трябва да потвърдим през идната седмица все пак.
Въпросът ми е - дали има смисъл изобщо? Чудя се, дали си заслужава да се обяснявам и да ми насажда някакви комплекси. Чак ми е странно.
Да, по принцип, хората се държат с теб както им позволиш и аз мога да не приемам коментарите й с обида, ами през едното влязло, през другото излязло..но да си губим времето по тоя начин?
Имали ли сте подобни ситуации?
Благодаря предварително за отговорите.
Sunnypom
Искам да споделя нещо, което ме мъчи от едно известно време. Става въпрос за най-добрата ми приятелка от детинство.. по време на гимназията и дори на университета, никога не съм имала никакви съмнения спрямо нея.
С течение на времето започнах да забелязвам, че се държи странно с мен - обиждаше ме, караше ме да се чувствам зле спрямо себе, с коментари от сорта “мале колко си надебеляла”, “как може да носиш такива обувки”, “как може да си толкова смешна”
Все едно се стреми да изпъкне пред мен, правила го е и пред други хора - нещо, което още повече ме вбесява. Много други приятели са ми казвали, че нейното държание не е ок.
Отдалечихме се, защото учих в Англия 1 година, през това време се чувахме понякога. Когато се върнах в БГ, започнахме да се виждаме и осъзнах, че си е все същата само дето коментарите и бяха по-хапливи (може би ми се струваше така, защото не бях в най-добра форма тогава, така да се каже). С триста зора ми сподели, че е започнала да се вижда с един мой бивш, но не било сериозно (вече са официално заедно). На мен не ми стана много приятно, но ако са щастливи - нямам против. По-лошото е, че когато аз излизах с него беше “най-грозния, тъп и смотан човек” според нейните думи..
Съзнателно се отдалечих от нея след това. Чувахме се само по празници. Тя имаше рожден ден тази седмица и като се чухме беше супер настоятелна да се видим, да си разкажем и т.н. Уговорихме някаква среща, но й казах, че трябва да потвърдим през идната седмица все пак.
Въпросът ми е - дали има смисъл изобщо? Чудя се, дали си заслужава да се обяснявам и да ми насажда някакви комплекси. Чак ми е странно.
Да, по принцип, хората се държат с теб както им позволиш и аз мога да не приемам коментарите й с обида, ами през едното влязло, през другото излязло..но да си губим времето по тоя начин?
Имали ли сте подобни ситуации?
Благодаря предварително за отговорите.
Sunnypom
