Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

„Отстъпвам назад само когато се засилвам“.

"Работата ѝ може би е изтощителна и тежка, но е ясна и логична. А с родителството никога не е така. Ако на работа Мира направи всичко както трябва, то най-често събитията протичат по план. Като майка обаче няма значение дали ще изпипа всички възможни детайли на света. Нещата пак могат да се развият по възможно най-ужасния начин."

"Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено."

"Религията е нещо между теб и други хора, пълна е с тълкувания, теории и мнения. Но вярата... тя е само между теб и Бог."

„Че повечето хора не правят само това, което им кажеш. Правят това, което позволиш да им се размине“.

Фредрик Бакман  "Бьорнстад"

"...Защото, за щастие, има хора, които са уют. Хора камини, носещи огън в себе си. От онзи огън, който топли, но не изгаря. Огънят, от който ти поруменяват бузите, но не оставя белези от изгаряния. Огън, който не бушува, а съчките в него само припукват тихичко и те унасят.
Благодарна съм, че живея в свят, в който все още има хора, сгряващи душата. Хора пуловери, чиято мисия е да направят личния ни свят едно по-топличко място. Благодарна съм, че живея в свят, в който има хора, успокояващи като чаша горещ чай. Хора, които винаги са до нас, дори когато сме кисели, мрачни, премръзнали."

Вяра Иванова

"Кажат ли ви, че работата изобщо не е в парите, значи става дума за чужди пари."

Бил Клинтън

Моето Мъжко Момиче
никак не се шегува.
Ако обича - обича.
Ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен,
моята строга присъда
е моето Мъжко Момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен,
бавно и светло прониквам
в моето Мъжко Момиче.

И ако случайно побегна
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
истинска, моя същност.

Весела и узряла -
Тя към света наднича
скрита в женското тяло
на моето Мъжко Момиче

Недялко Йорданов

"Толерантността ще достигне такова ниво,че на интелигентните хора ще бъде забранено да мислят,за да не обидят идиотите." - Фьодор Достоевски

Помни - законът за привличането не знае дали нещо е игра наужким, или действителност, така че когато си играеш, трябва да се чувстваш така, сякаш е действителност. Когато твоето въображение те накара да се чувстваш като в действителността, ще знаеш, че си успял да привлечеш желаното в своята реалност.

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

- Олаф, топиш се!
- За някои хора си струва...

~ Замръзналото кралство ~

"Когато твой близък преживява физическа или емоционална болка, изслушай го.
Поплачи с него. Помълчи с него. Не предлагай умни отговори. Не съди, не поучавай.
Прегърни го, за да не се чувства сам. За да може да докосне собствената си смелост.
Предложи най-силното лекарство: Любовта."

Джеф Фостър

„Учи се от всички, но не подражавай никому.“

Максим Горки

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 82 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаички, но от превъзбуда все забравяше какво е започнала да прави и припряно обикаляше наоколо. През цялото това време се ослушваше за звъна на телефона. Беше го пъхнала в джоба на жилетката си, за да може веднага щом я поръсят да се обади. Чакаше Жорко, единственият й внук, да я поздрави за празника. Не очакваше да дойде, знаеше че е много зает. Той работеше в голяма фирма, непрестанно тичаше да върши разни изключително важни дела и нямаше време да пътува толкова далече, само за да я види. Жорко беше много зает.
Спомни си, когато се роди. Синът на сина й. Дотогава не бе и подозирала, че може да обича някой повече от собственото си дете. Всяко лято го оставяха при нея на село. Това бяха най-пълноценните месеци в самотния й живот. Останала млада вдовица, с много лишения и труд успя да изучи баща му. Щом завърши, той отиде в столицата. Там се запозна със снахата, започна работа, купиха апартамент…устроиха се добре. Докато Жорко беше малък, идваха редовно, после посещенията намаляха. Бяха много заети.
По късно през деня реши за всеки случай да замеси любимата на Жорко баница. С точени кори. Когато оставаше при нея на село, все я молеше да му я прави.
Погледна към покритата с каренце масичка. Там стоеше един бонбон, обвит с целофан. Преди две седмици съседката я почерпи за сватбата на нейния син. Личеше си, че е скъп бонбон. Веднага си помисли, че на Жорко ще му хареса – той много обичаше шоколад. Запази му го. За всеки случай.
Денят бавно отминаваше. Слънцето вече започна да се скрива. Цялата шетня през деня я беше изтощила и тя уморено се отпусна на стария диван пред телевизора. Телефонът в ръцете й още мълчеше. Загледа се в любимия си сериал. Цялата фамилия живееха заедно и всички уважаваха и слушаха старите.
Някой почука на вратата. Тя пъргаво скочи, и без дори да попита кой е, отвори. Синът й, снахата и Жорко! Нейният обичан Жорко! Дори и торта й бяха взели! Прегръщаше ги и целуваше, галеше лицата им и повтаряше безспир: „Благодаря ви, дечица! Благодаря ви!“
Старицата трепна и се събуди. Беше заспала на дивана. Погледна телефона и избърса влагата от очите си. „Той, Жорко, е много зает…“

Юлиана Никифорова

"Сър,жената не може да даде своето сърце. То трябва да бъде взето от нея." - Майн Рид

"Не позволявай училището да попречи на образованието ти!"

Марк Твен

"Напуснах училище,за да мога да се образовам" - анонимен

Когато Махатма Ганди следвал право в Лондон, професорът с фамилно име Питърс, имал много лошо отношение към него.  Студентът Ганди обаче никога не свеждал глава,  а срещите им били доста чести.
Един ден професор Питърс обядвал в университетската трапезария. Ганди дошъл с подноса си и седнал до него.
Високомерният професор му казал: Студент Ганди, Вие не разбирате ! 'Прасе и птица не сядат да ядат заедно.
Ганди отговорил: Бъдете спокоен, професоре. Аз ще отлетя!
Професор Питърс много се ядосал. Естествено, че разбрал как в ролята на прасето в случая се оказал той. Решил да отмъсти на следващия изпит.
Студентът Ганди обаче отговорил блестящо на всички въпроси.
Тогава професорът му задал следния въпрос: Ганди, ако вървиш по улицата и намериш две торби, едната с мъдрост, а другата с пари, коя от двете ще вземеш?
Ганди отговарил без колебание: Сигурно парите, професоре.
Усмихнатият професор обаче му казал: ‘’Аз на твое място бих грабнал мъдростта, не мислиш ли?
Ганди отговорил: Всеки взема това, което няма, професоре.
Професорът много се ядосал и написал "Идиот" на изпитния лист и го връчил на младия мъж. Ганди взел листа и седнал. След няколко минути се обърнал към учителя си и казал: Професор Питърс, Вие сте се подписали на листа, но не сте написали оценката ми.
"Ако допуснете дадено нещо да ви навреди, то ще ви навреди. Но ако не го позволите, нещото ще се върне там, откъдето е дошло".

"Най - силните хора са и най - самотни."             Хенрик Ибсен