Публикувана: 25 септ. 2006, 15:57 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2006, 13:56 ч.

Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт?

2 452
54
1

# 15 25 септ. 2006, 17:18 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Цитат на: Tanya77 в пн, 25 сеп 2006, 17:13

...и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора...

Да, напълно съм съгласна с това, както и с целия ти постинг. Самата аз се чувствам неудобно-да не притесня човека или детето. Затова не реагирам никак. Само ако видя, че трябва да се помогне. Но това важи и за всички останали.

# 16 25 септ. 2006, 17:43 ч.

Мнения: 2 237

Честно казано ме е страх и гледам да стоя настрана.Вчера докато се разхождахме с мъж ми и малката и блеехме по витрините,изведнъж една психично болна изскочи срещу нас и почна да крещи Shocked

Да не говорим как миришеше Sick

Изплашихме се доста и бързо се прибрахме....Тъжно ми е все пак за такива хора,защото и те душа носят,макар и болна.

# 17 25 септ. 2006, 17:52 ч.

Мнения: 3 914

Цитат на: Tanya77 в пн, 25 сеп 2006, 17:13

Аз пък не знам, защо всички така се възмутихте на заглавието. Rolling Eyes

Подкрепям secretgarden, и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора. И ако някой твърди, че не изпитва нищо като види човек /още повече дете/ с увреждане не бих могла да му повярвам. Иначе и за се стремя да се държа нормално, не знам доколко успявам. Confused

И само искам да добавя, че в 90% от случаите, ако не се сблъскат директно с този проблем родителите не го коментират с децата си, и много често децата с увреждания са обект на подигравки от съучениците си. Sick

И вместо да се обясняваме колко нормално приемаме такива хора да си помислим говорили ли сме за това с децата си. Peace

Заглавието е точно каквото трябва да е Peace

Преди време точно тук моята история смути душевния мир на много хора и аз съм много благодарна.Аз самата, като майка на дете с увреждане, съм била смутена в ситуация с друго такова ,въпреки че в същия момент моето е в количката до мен и сигурно си мислите, че би ми било по лесно ,но не е ,защото всички хора сме различни и ако аз обичам да говоря свободно за проблема си ,при други не е така.Много трудно може да се обясни как трябва да се подхожда в такъв случай ,верния отговор май наистина е -НИКАК

# 18 25 септ. 2006, 18:02 ч.

Мнения: 1 878

Става ми тъжно и май предпочитам да избегна погледа на човека, защото не знам как да отвърна Thinking

Иска ми се да приемам хората нормално, но какво ли значи това за тях Rolling Eyes

# 19 25 септ. 2006, 18:30 ч.

Мнения: 2 584

Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт?
докато пазим душевния си комфорт няма скоро да ги приемем като нормални хора
а по въпроса, преди няколко дни имах контакт със сляпо дете, не е по различно от моето, също толкова гальовно и любвеобвилно, и не наруши душевния ми комфорт дори ми беше много приятно като се гушкаше в мен и ме галеше

# 20 25 септ. 2006, 19:33 ч.

Мнения: 2 232

Цитат на: blizna4e в пн, 25 сеп 2006, 17:43

Да не говорим как миришеше Sick

От прочетеното оставам с впечетление, че според теб всички хора с увреждане са психично болни и налудничиви и могат да причинят зло на някой....Нима смяташ, че човек/дете в инвалидна количка, някой сляп, глух и т.н е опасен, миризлив .????
Някакси примера който даваш не е подходящ...
Извинявам се за различното мнение и ако прозвучи заяждащо- не е таково.

# 21 25 септ. 2006, 19:45 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Реагирам неадекватно. Както и да е.
Вчера едно момиче в инвалидна количка имаше нужда от помощ, ма на мен ми беше едно такова вързано в устата и вцепенено, та помолих съпруга ми да й помогне.
Гадните нови плочи в центъра, дето кметът ги нареди са така хлъзгави, когато се намокрят, че момичето не можеше да се придвижи по баира. Гадно е.
Незнам дали хората с увреждания искат усмивка или съжаление-не мисля. Считам, че искат възможност да живеят достойно. Пфу, пак ми стана криво и гадно.

ПП. Близначе, що сте се прибрали бързо поради тая случка. newsm78

Преди живеех до помощното училище, сигурно не е трябвало да излизам. Wink

# 22 25 септ. 2006, 20:04 ч.

UK
Мнения: 1 351

Виждам, че доста момичета казват "старая се да се държа естествено" , " старая се да не ги обиждам" . Момичета каквото и да правите те пак ще са различни, колкото повече ги карате да се чувстват нормални толкова повече лъжите себе си. Тези хора търсят в очите ви съчувствие и съпричастност, аз имам контакт с такива хора и знам, че колкото повече се опитваш да подминеш проблема му толкова по- неприятно им става. Има хора с увреждания които са психически настроени, че хората им се подиграват, просто не ги карайте да се чувстват по- зле като показвате, че "уж" нищо им няма. Те във всеки един момент се нуждаят от помощ. А ако не знаеш как да им помогнеш просто стойте на страна, защото вие ще го забравите но те няма Peace

# 23 25 септ. 2006, 20:19 ч.

в къщи
Мнения: 467

Имам близко дете с ДЦП и повярвайте,много е любознателен,мил и най-възпитаното дете,което познавам.Сега е 1ви клас и се справя добре.Свекърът ми от 6г. е инвалид (с ампутиран крак) и като идем на море,на плажа като го зяпнат...кво да ви кажа,направо УжАс,вече спря да идва и ходи само за риба.15 дена да си на море и да не можеш да се топнеш.А е най-добрия човек,който познавам.Не е чесно.Защо не можем да приемем нормално различните от нас?

# 24 25 септ. 2006, 20:19 ч.

Мнения: 7 112

Ако имате наистина близък контакт с реални хора /моите наблюдения са върху възрастен/ с увредания, ще се изумите колко чувствителни са всъщност. Всеки поглед се коментира: "Тоя/тая защо ме гледа така." Движенията сякаш сме сами в света, т.е. заблеяни в нищото с глава, пълна с вихрещи се мисли отсещната страна вижда като: "Тоя/тая щеше да ме отнесе. Не вижда ли, че съм болен".
Те си мислят, че всеки вижда болното им място, но мъничко внимание и усмивка ги превръща в други хора.
[/quote]

Цитат на: blizna4e в пн, 25 сеп 2006, 17:43

Да не говорим как миришеше Sick

Близначе, за това изказване многословието ми е бедно.
Знаеш ли, според мен си емоционален инвалид. За тази диагноза лекарство няма.

# 25 25 септ. 2006, 20:39 ч.

Мнения: 2 407

По принцип ми става мъчно, но знам че не може да им се помогне.Държа се с тях като с нормални хора.

# 26 26 септ. 2006, 13:21 ч.

Мнения: 3 116

Държа се с тях така, както те биха се държали с мен Simple Smile

И те са хора като мен и вас, най-обикновенни хора Simple Smile

Помагам когато имат нужда, както други хора са помагали и на мен когато аз съм имала нужда Simple Smile

# 27 26 септ. 2006, 13:24 ч.

Мнения: 6 167

Ми никак не реагирам, как да реагирам.
Те как реагират на това че съм 1,76?

Отнасям се към всички хора с уважение и респект.
А ако някой има нужда от моята помощ му я давам.

# 28 26 септ. 2006, 23:49 ч.

Мнения: 1 128

Ами аз съм се замисляла как ли трябва да реагирам или нереагирам.Още не съм стигнала до никакъв извод.Веднъж ми се слу4и да срещна един съсед,който има паркинсон.Духаше силен вятър и той се опитваше да си закоп4ае ципа,но ръцете му треперят.Хем исках да помогна,хем незнаех дали няма да се обиди.И досега си мисля за слу4ката и се 4удя дали съм постъпила добре или зле.

# 29 27 септ. 2006, 00:00 ч.

Мнения: 4 195

Цитат на: Гери_ в пн, 25 сеп 2006, 15:57

Често на улицата срещам хора с увреждане.Понякога ми се иска да помогна.Но не знам как .А вие?

Онзи ден бях на сватба, едно момиче беше по-различно на външен вид от останалите, но се веселеше три пъти повече от тях и то от сърце - ами аз прихванах от нейното настроение и се веселих от сърце.
а би ли ми казала какво значи да им помогнеш, в какъв смисъл искаш да им помогнеш.
Ела с мен в дом за деца с увреждания, общувай с тях, пей им песни, давай им малко топлина и обич - това е голяма помощ.
Пък и какво значи увреждане, нима това , че видимо нямаме физически недъзи занчи, че не сме увредени вътрешно например, което е по-страшно. bouquet

Препоръчани теми

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: