Аз да споделя за "Да изживееш норвежката мечта" - симпатично романче, вкарващо доста успешно актуална информация за норвежки обичаи и отношения, хареса ми и ще търся подобни и за други дестинации, някой ако има идея, да препоръча!
- Публикувана: 20 ян. 2021, 14:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 11:36 ч.
В момента чета ... 68
Не съм чела "Така го правят датчаните", нито "Да изживееш норвежката мечта" , но горещо препоръчвам Глупаци в чужбина на Марк Твен - ужасно забавен пътепис. Купила съм си и чакат ред и тези две книги на Бил Брайсън Записки от един малък остров и Един американец в Европа , вероятно обаче покриват само изискването за ....други дестинации.
Преди два дни завърших "Вечерята" на Херман Кох, сложих оценка 3. Успях все пак да я прочета, което е добър знак. Не ми харесват стилът му, а специално във Вечерята имаше твърде много насилие за моя вкус. Вчера завърших "Вината в нашите звезди", слагам 5-ца. На Верити съм до средата, не знам в каква категория е сложена в Сторител, но твърде много романтични елементи има за моя вкус, определено си личи, че авторката по принцип пише любовни романи. До средата съм, елементът 'трилър' още не е започнал 
Разгледах писаното от последните няколко дни, интересна е авторката Ейми Тан, има само една преведена на български книга. Друго, което ме заинтригува и успях да намеря за сваляне, е Пепеляшките.
Разгледах писаното от последните няколко дни, интересна е авторката Ейми Тан, има само една преведена на български книга. Друго, което ме заинтригува и успях да намеря за сваляне, е Пепеляшките.
Завърших "Глина" и се убедих, че предварителните ми резерви към книгата са били оправдани. В началото ми потръгна добре и се възхищавах на красивия език на авторката. Само че в някакъв момент точно този език започва вместо красив, да звучи претруфен, прекалено маниерен и имащ за цел единствено да впечатлява, а не наистина да въздейства. След средата на книгата ужасно ми натежаха всички безкрайни сравнения и метафори (Пример: "Под разгърдената ѝ риза тялото ѝ излъчваше мекостта и топлината на избуяла трева, приканваща морните косачи да се излегнат в нея"). Ще си почина от модерните български автори за момента, защото срещите ми с тях за съжаление напоследък завършват разочароващо.
Мисля да продължа или с "Мракът в сърцето ми", или с "Палми в снега".
Мисля да продължа или с "Мракът в сърцето ми", или с "Палми в снега".
Аз все пак си пуснах тестовия период на Сторител. Успях да изслушам вече една книга( 11 часа и половина между домакинска работа, шофиране и разходка на кучета, за 3 дни)- "Тайните дневници на мис Миранда Чийвър" на Джулия Куин. Изобщо не съм впечатлена. От любовен роман до любовен роман има планини разлика! В този не се случи нищо.
Сега започнах да слушам биографията на Катето Евро.
Успоредно чета "Колекционерът" на Нора Робъртс, уж нямаше да се напъвам отново да харесвам тази авторка. Само се затвърждава мнението ми, че за всеки автор си има време. Преди много четях Робъртс, сега не я понасям. Ама ще я избутам, че сюжетът ме грабна с история за императорските златни яйца на Фаберже.
Сега започнах да слушам биографията на Катето Евро.
Успоредно чета "Колекционерът" на Нора Робъртс, уж нямаше да се напъвам отново да харесвам тази авторка. Само се затвърждава мнението ми, че за всеки автор си има време. Преди много четях Робъртс, сега не я понасям. Ама ще я избутам, че сюжетът ме грабна с история за императорските златни яйца на Фаберже.
Огромно предимство на аудио книгите е, че можеш да се запознаеш с творчеството на даден автор, който не харесваш кой знае колко много, по този начин излизайки от зоната си на комфорт в четенето и разширявайки кръгозора си. Така 'изчетох' "Вечерята", в момента продължавам с "Къщата на духовете", която не успях да прочета на хартия, не успява да задържи вниманието ми. С аудио файловете по-лесно 'прескачаш' безинтересните моменти, което често ме е спирало в дочитането на някое произведение!
Приготвила съм една Нора Робъртс, нищо нейно не съм чела. Подготвила съм си трилър, любовните ще ги пропусна.
Приготвила съм една Нора Робъртс, нищо нейно не съм чела. Подготвила съм си трилър, любовните ще ги пропусна.
Снощи прочетох "Строго охранявани влакове" на Бохумил Храбал. От години му се каня, снощи си потърсих пдф на чешки (Ostře sledované vlaky), и го глътнах без да разбера. На моменти се смях истерично, другаде пребледнявах, после пак се смях гръмогласно, а финалът дойде изневиделица, като нокаут от Тайсън. Спрях да дишам.
Сега се чудя дали да не прочета новелата пак, или да прочета "Обслужвал съм английския крал". Започнах го и ме повлече, но мисълта ми се връща към Влаковете. Непременно ще гледам филма. Има Оскар, а още не съм го гледала, все отлагам за после.
В процес на четене съм и на "Сняг" на Орхан Памук (български превод). Много ми харесва, но имам нужда от паузи. Натоварва ме, не е за прочит на един дъх, поне за мен. Поне не ме травматизира, но ще видим как ще е края.
"Ловецът на хвърчила" ме държа с години. Не исках да погледна Хосейни до миналия месец, когато най-сетне се осмелих да си купя и прочета "Хиляда сияйни слънца."
Сега се чудя дали да не прочета новелата пак, или да прочета "Обслужвал съм английския крал". Започнах го и ме повлече, но мисълта ми се връща към Влаковете. Непременно ще гледам филма. Има Оскар, а още не съм го гледала, все отлагам за после.
В процес на четене съм и на "Сняг" на Орхан Памук (български превод). Много ми харесва, но имам нужда от паузи. Натоварва ме, не е за прочит на един дъх, поне за мен. Поне не ме травматизира, но ще видим как ще е края.
"Ловецът на хвърчила" ме държа с години. Не исках да погледна Хосейни до миналия месец, когато най-сетне се осмелих да си купя и прочета "Хиляда сияйни слънца."
В процес на четене съм и на "Сняг" на Орхан Памук (български превод). Много ми харесва, но имам нужда от паузи. Натоварва ме, не е за прочит на един дъх, поне за мен. Поне не ме травматизира, но ще видим как ще е края.
"Ловецът на хвърчила" ме държа с години. Не исках да погледна Хосейни до миналия месец, когато най-сетне се осмелих да си купя и прочета "Хиляда сияйни слънца."
Така е, и на мен така ми действат тези книги. Потрисат ме, дълго време ги мисля и преживявам, за да пристъпя скоро след прочита им към друга такава. А и в това откривам удоволствие, да го отлагам. Защото, колкото и тежки, тъжни и натоварващи да са, книгите са великолепни и четенето им обогатява изключително!
Започнах снощи "Свекървата" (Сали Хепуърт), новия трилър на "Бард".
Много приятно и забавно написана книга, леко върви. По начина, по който много тънко и подкожно се казват истини за отношенията в едно семейство , ми напомня за "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти.
Ето например абзац от книгата с разсъжденията на една свекърва, който би бил интересен за всяка настояща или бъдеща такава
"Толкова е лесно свекърва да обърка нещата. Явно има безкраен списък от неписани правила. Подкрепяй, но не се налагай. Помагай с внуците, но не измествай майката. Споделяй мъдрост, но не давай съвети. Самата тежест на изискванията прави списъкът толкова плашещ, че дори не си готова да опиташ.
Най-дразнещото е , че свекърът почти винаги се справя. От него се изисква само да е приветлив. Това е всичко.
Ха! Та хората имат по-големи очаквания дори от кучетата!"
Много приятно и забавно написана книга, леко върви. По начина, по който много тънко и подкожно се казват истини за отношенията в едно семейство , ми напомня за "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти.
Ето например абзац от книгата с разсъжденията на една свекърва, който би бил интересен за всяка настояща или бъдеща такава
"Толкова е лесно свекърва да обърка нещата. Явно има безкраен списък от неписани правила. Подкрепяй, но не се налагай. Помагай с внуците, но не измествай майката. Споделяй мъдрост, но не давай съвети. Самата тежест на изискванията прави списъкът толкова плашещ, че дори не си готова да опиташ.
Най-дразнещото е , че свекърът почти винаги се справя. От него се изисква само да е приветлив. Това е всичко.
Ха! Та хората имат по-големи очаквания дори от кучетата!"
Огромно предимство на аудио книгите е, че можеш да се запознаеш с творчеството на даден автор, който не харесваш кой знае колко много, по този начин излизайки от зоната си на комфорт в четенето и разширявайки кръгозора си. Така 'изчетох' "Вечерята", в момента продължавам с "Къщата на духовете", която не успях да прочета на хартия, не успява да задържи вниманието ми. С аудио файловете по-лесно 'прескачаш' безинтересните моменти, което често ме е спирало в дочитането на някое произведение!
Приготвила съм една Нора Робъртс, нищо нейно не съм чела. Подготвила съм си трилър, любовните ще ги пропусна.
Приготвила съм една Нора Робъртс, нищо нейно не съм чела. Подготвила съм си трилър, любовните ще ги пропусна.
Приключих с Кестеновия човек. Типично скандинавско криминале, но сюжетът беше доста динамичен. Краят не ме изненада, защото очаквах нещо подобно да се случи, но не успях да позная убиеца.
След нея подхванах Не ги целувайте за сбогом. Очаквах нещо по-различно. Макар и да е кратка книга, оставих я на средата. Авторката търди, че вижда духове на починали и говори с тях, но всичко е поднесено по такъв наивно-приказен начин, че имам чувството, че са пълни фантасмагории. Няма нищо, за което да се захвана и което може да ме убеди, че има хора, които виждат и разговарят с починали. Поне не в тази книга.
Започнах Откровение на Блага Димитрова, но съм на първите страници.
И аз да се включа с мнение за "Мракът в сърцето ми". Чете се на един дъх - започнах я снощи и сега я приключих. Тежка история за травмите, които родителите нанасят на децата си, а може би и обратното; за трудностите на майчинството, които често се премълчават; за липсата на комуникация между партньорите и последиците от нея. Донякъде ми напомни стилът на Клеър Макинтош, която много харесвам.
Завърших "Тъмна материя". Много ми хареса 5/5. Доста интересно поднесен начин, фантастичен, напълно в стила на Крауч, разбира се, на наглед баналните теми, че ние сме изборите, които правим, че приемаме нещата и хората до нас за даденост, и за най-голямата ценност - семейството! И че сме готови на всичко за него. Уж фантастика, а пък... ) адски ми хареса.
Рязко сменям жанра и започвам "За да живея" на Йонми Парк.
) адски ми хареса. Рязко сменям жанра и започвам "За да живея" на Йонми Парк.
И аз обичам рязко да сменям жанровете. Прочетох "Шепнещия мъж" (5*/5*) и сега започнах "Библиотеката на Въглен връх". По принцип не харесвам много, много фантасмагории, но последната ме увлече. Чете се бързо.
Аз най-много 2 книги от един жанр чета, после сменям, че иначе се отегчавам.
Аз се изсилих на промоцията на Озон 4 за 3. Поръчах си Шепнещия мъж, Почти нормално семейство, Малки големи неща и Мракът в сърцето ми. С последното заглавие си признавам, че ме заинтригувахте. Моето майчинство доста се размина с очакванията ми и ще ми е интересно да я прочета.
Аз се изсилих на промоцията на Озон 4 за 3. Поръчах си Шепнещия мъж, Почти нормално семейство, Малки големи неща и Мракът в сърцето ми. С последното заглавие си признавам, че ме заинтригувахте. Моето майчинство доста се размина с очакванията ми и ще ми е интересно да я прочета.