В момента чета ... 68

  • 44 432
  • 741
  •   1
Отговори
# 615
  • Den Haag
  • Мнения: 1 982
Аз чета всичко, според настроението Simple Smile
В момента чета "За Япония като за Япония" Марко Семов а също съм подхванала и "Градът и градът " на Чайна Миевил.
По принцип обичам да чета само една книга, не знам сега как се излъгах с две.

# 616
  • Мнения: 3 195
И аз чета по една художествена. "Свекървата" ми харесва, увлекателна фабула със загатнати психологически теми и проблеми. След нея почвам "Мракът в сърцето". В училище почти всички книги от списъка ми бяха интересни.

# 617
  • Sofia
  • Мнения: 7 235
И аз да се включа по темата за класиците и не само за тях. Чета всичко, което в дадения момент ме вълнува, като тематика, идея, чувство , философия т.н . Обичам да сменям литературни жанрове, защото принципно обичам разнообразието във всичките му  нюанси и търся винаги нещо ново и различно от прочетеното към момента. Разбира се, че имам и периоди, в които чета предимно исторически поредици, фантастични такива, научнопопулярни, сатирични   и др.  За класиците в литературата, естетвено, че много от тях са прочетени през годините, като класика в съответния жанр, мога да откроя на прима виста:
За руска класика, романите, разкази, повести и т.н. на Толстой, Чехов, Достоевски, разбира се, че не всичко от тях съм изчела....,но и това някога ще стане.
Френски романтизъм Марсел Пруст, любим автор, също Зола, Мопасан, Дюма, вероятно  и много други, за които в момента не се сещам.
От Немските класици : на пръво място Х. Хесе, Нитше, Б.Брехт и разбира се  Ремарк, но все още не съм чели нищо от Томас Ман,:worried:
От американските съвременни класици, поне за мен мога да отбележа Селинджър, Ъ. Шоу , Стайнбек, С. Моам, много, много любим, но той е англичанин.
Класици във фантастика, асоциирам първо с произведенията на  Хърбърт Уелс, както и  безпорно А. Кларк, а за Сатирично/хумористични Я. Хашек, Вонегът и  мн. др.
Но съвременните автори към момента са тези, които грабват вниманието и нтереса.

# 618
  • Мнения: 4 984
Завърших Симфонията на времето на Алваро Арбина. Несъмнено е, че авторът е много ерудиран и притежава талант да пише. И то да пише красиво. Похвално е, че умее това и е успял да завърши този си втори роман на 28-годишна възраст.
На моменти се губех в текста и се улавях, че погледът ми се рее из редовете и страниците. Предполагам е заради стотиците описания и сравнения.
Книгата е хубава. На мен не ми хареса обаче достатъчно.

Заинтригува ме дискусията ви за Бакман и отнесох 4 заглавия. Четох веднага след излизането Човек на име Уве и въпреки че бях готова да се откажа, я завърших. Още помня как рухнах на финала и после я препоръчвах.
Нямам обяснение защо за толкова много години не посегнах към другите. Е, сега ще го направя с Баба праща поздрави и се извинява...

# 619
  • Мнения: X
Аз доста време не успявах да си намеря интересна книга, нищо не ме грабваше. Сега започнах ,,Отпусни му края" на Александра Потър-не е нещо кой знае какво, стандартна любовта история. Стилът на авторката ми харесва.
По темата за класиците-чета ги, когато съм в определено настроение. Имам си любимци сред тях-например Стайнбек, Оруел и т.н.,но има автори и произведения, които по изобщо не успяха да ме докоснат. Например ,,Сто години самота" изобщо не ми хареса, мисля,че дори не я дочетох, а много мои познати са възхитени от нея...
Като цяло се старая да не се ограничавам само с определени жанрове или тематика-не мисля, че е от значение дали книгата е трилър, фентъзи, любовен роман и т.н., дали се води класика или не. Важно е да ме разчувства, да ме накара да се замисля, дори да припозная себе си в някой от персонажите ( тези книги ми стават любими, жалко, че не попадам особено често на такива).

Последна редакция: нд, 07 мар 2021, 21:05 от Анонимен

# 620
  • Мнения: 5 912
Аз доста време не успявах да си намеря интересна книга, нищо не ме грабваше. Сега започнах ,,Отпусни му края" на Александра Потър-не е нещо кой знае какво, стандартна любовта история.

Какъв жанр търсиш?

# 621
  • Мнения: 3 195
Лили Миднайт, на Маркес "100 години..." я дочетох, но не ми беше по вкуса, въпреки че съм фен на магическия реализъм (на Алиенде, Жоржи Амаду). Но "Любов по време на холера" доста ме беше впечатлила, това преди 15 г. (леле колко много изглеждат така казани!).

# 622
  • Мнения: 6 441
Аз напоследък по-малко чета "класика", но наистина в ученическите ми години това ми бяха основните четива, просто само това се намираше. На английски и испански също по онова време бях чела предимно класика, а и тези книги бяха доста трудно достъпни и не бяха евтини. То тогава и речници много нямаше, и интернет нямаше... Но макар че съм чела и аз класика, до ден днешен ме е срам, че не съм изчела всичко "задължително", например не съм чела "Майстора и Маргарита". Просто в онези години, когато съм можела да я прочета покрай другата класика, не ме е привлякла, не са ми я препоръчали (майка ми я имаше на руски и я харесваше, но аз на руски пък въобще не съм искала да я чета). После пък започнаха да се появяват други интересни книги, а и непрекъснато се появяват, така че нямат изчитане. Да, планирам някои неща от класиката, но кога ще им дойде редът... Обаче аз освен това имам и насаден комплекс от една преподавателка в университета, която всеки час казваше "Вие нищо не сте чели, нищо не знаете". Та някак започнах да асоциирам класиката и с тези думи, а това я прави още по-непривлекателна. Но така или иначе, не е случайно, че определени книги са станали класика - те са основополагащи, а много от тях са и добре изпипани в литературно отношение, така че наистина смятам, че е важно да се познава класиката. Но и напълно разбирам, че съвременният човек все по-рядко посяга към нея - от една страна му е вече далечна, от друга го заливат всякакви книги от/на всякакви езици. А малко хора могат да си прекарват деня в четене.

# 623
  • Мнения: 51 063
Напоследък много ме вълнуват места, церемонии, паметници, и  то такива, които съм виждала вече. Просто с напредването на възрастта и усещането, и осмислянето са други. Така е и с книгите. Някои съм чела в ранна възраст. И какво. Не са ме докоснали изобщо, даже изобщо не ми харесваха. А сега вече, след години, някои ги препрочитам, с други очи. Така че банално отмятане на класиката, колкото да се фукаме, не е най-важното. Също така не ми допада принизяването на някои жанрове, за сметка на други. Нито издигането в култ на четенето или на хартиената книга. Четенето не е самоцел и мерило за нищо. А човек, който наистина е взел много от книгите, не би парадирал.

# 624
  • Мнения: 6 441
Да, със сигурност. Някои книги просто трябва да останат за зрялата възраст. Аз дори "Под игото" не мисля, че трябва да се чете и изучава преди 17-18 годишна възраст, а дори и тогава не знам дали е наистина ОК. Ето, наскоро стана въпрос за "Малкият принц" - за мен това е една тягостна книга и така съм я запомнила, но вероятно причината е, че съм я чела като дете, още преди пубертета, ако не се лъжа. Ако я прочета сега, може впечатленията ми да са по-различни. Но заради онзи спомен, който ми е останал, пък не съм склонна да посегна към нея отново сега.

# 625
  • Мнения: 2 416
Като споменахте подходящата възраст се сетих, че в списъка за лятно четене в първи клас ние имахме "Ние, врабчетата" Simple Smile

# 626
  • Мнения: 6 441
Аз си спомням само един списък, честно казано (това не значи, че не сме имали и в други години, но явно съм забравила) - когато бях в гимназията, мисля, че беше между втората и третата година. И в този списък беше "Дон Кихот", та го взех от библиотеката на български и го изчетох с триста зора. Не можах да го оценя, скучен ми беше. Може би сега бих го погледнала по-различно.

# 627
  • София
  • Мнения: 3 946
За всички любители на Ишигуро нещо топло-топло: Клара и слънцето на Ишигуро. В духа на Никога не ме оставяй. Прекрасен стил на писане както винаги.

Като я видях и се сетих за  Клара и сянката и още преди да видя автора, си казах, че тази книга ще се чете.

# 628
  • Мнения: 10 751
Я, точно влязох да напиша, че снощи започнах "Клара и Слънцето" и съм във възторг.
Наложих си да съм дисциплинирана, и да изчакам до довечера да продължа, като първо си свърша задачите като голям човек.
Но ме сърбят ръцете.

# 629
  • Мнения: 2 249
например не съм чела "Майстора и Маргарита". Просто в онези години, когато съм можела да я прочета покрай другата класика, не ме е привлякла...

Точно нея чета в момента, не съм я чела навремето, но помня, че беше много популярна сред възрастните и я обсъждаха възторжено.
За класиката няма особен смисъл да се говори в разтоварващи теми като тази, защото е говорено и писано много, казано е всичко и независимо от личното възприятие, класическите произведения са ценни и прави лошо впечатление да кажеш, че лично ти не си ги оценил. Новите заглавия са друго нещо - при тях търсим препоръки и мнение от наскоро прочелите ги, за да преценим заслужава ли си въобще. Затова съм в тази тема - да си допълвам списъка с книги за четене.

Общи условия

Активация на акаунт