В момента чета ... 68

И аз приключих Тъмна материя. Хареса ми. Доста бързо замина, предвид липсата на време

От Озон си взех От онези, които заслужават да умрат, Феномени, Състояние на страх и Петък точно в пет на Китодар .
Започнах с От онези, които заслужават да умрат. Добре започна.

Да, има хора, които говорят по този начин и си личи, че сами на себе си се възхищават как добре умеят да боравят с думите, а в един момент става толкова досадно, че никой не иска да ги слуша.
Подобно е въздействието на книгите на Иво Сиромахов - супер смешен и забавен, но в рамките на статус във фейсбук или телевизионен скеч, по-дългите истории не му се получават смешни, защото, за да напишеш история, се иска нещо повече от умението да иронизираш и да се подиграваш на хората. Жанра, в който пише, мога да нарека "Тъпи смешки", но не и хумор. Имам "Няма значение" от него и съм просто отвратена.
Започнах "100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" на Юнас Юнасон, за пръв път похващам този автор, но като слушах мъжа ми как се смя, докато я чете, може би и на мен ще ми хареса. Макар че принципно четем различни автори и книги, има неща, които се харесват и на двама ни.
"Улица Каталин", която приключих тези дни, много прилича на "Вратата", все едно авторката се е преместила една пряка настрани и е започнала да описва живота на хората, които живеят там. Хубава е, но след като вече бях прочела "Вратата", тази книга не ми даде нищо повече като усещане и преживяване. Препоръчвам я само на големите почитатели на Магда Сабо.

Стогодишният старец ми е много любим - харесва ми тънкият хумор, иронията и това, че някак вдъхва надежда на целия този абсурден фон

Юнас Юнасон е чуден. Дано скоро издаде нова книга!

Прочетох Кестеновия човек. Наистина много динамична, направо се зомбирах докато не я довърших призори. Но ми липсва задълбоченост на образите, много бързо се случва всичко, като на филм, без да те остави да спреш и да се размислиш по темите. А те не са никак малко и леки. В това отношение Несбьо като че ли ми допада повече. Въпреки това е много майторски трилър. 4/5

Започнах "Малката" - за живота на мадам Тюсо. И аз обичам да редувам жанровете.

Прочетох "Свекървата" и искам да ви я препоръчам с две ръце!
Това е една истински женска, дори "дамска" книга, но без романтичните и сладниково-кичозни моменти, присъщи на този вид проза. Може би единствено в самото начало се създава впечатление за лековато четиво, вероятно защото и лесно върви книгата, докато постепенно нещата се задълбочават и въпросите, които се поставят всъщност изобщо не са нито смешни, нито леки.
Това е историята на едно семейство - свекър (очарователно-мил), свекърва (умишлено няма да я категоризирам, защото е в целия спектър от змиевиден демон до силна и любяща жена), син и снаха , дъщеря и зет. Четейки я всеки ще направи за себе си аналогия със събития и ситуации със своето семейство, в които неизменно е попадал.
Повествуванието се води от името на снахата и на свекървата, с връщания във времето - "преди" и "сега". Чак накрая се включва и разказа на зълвата/дъщерята, което го намирам за известен недостатък. Ако още в самото начало книгата беше структурирана като разкази , излагащи гледните точки на трите жени, щеше да се получи много добре. Не че сега не е добре
Доста морални въпроси се поставят като: До кога децата са ни деца и дали като пораснали мъже и жени, вече със свои семейства, също трябва да разчитат на нашата финансова помощ? Наистина ли житейските ни принципи са нерушими скали, които за нищо не света не бива да се пристъпват? Принципите ли са ни по-важни или любовта към децата ни? Възможно ли е да гледаш детето си как страда, да можеш да му помогнеш и да не го правиш, защото е против принципите ти?  А в същото време да помагаш на чужди хора? Въпроса за сурогатното майчиство също е повдигнат.. и много други.
Наистина, съвременна книга със съвременни въпроси. Много се надявам издателство "Бард" да издадат и други книги на Сали Хепурт. Вече имам нова любимка
Оценка 5*

И сега , както съм навлязла в силна петзвездна серия, ме е страх какво да започна

А аз как съм се смяла с глас на 100 годишния старец.... Не е за разправяне. Супер забавна книга и я препоръчвам винаги когато ме попитат за нещо по така 😉 развлекателно. Съвсем скоро приключих и продължението, не е лошо, но първата е по-добра 👌

Чела съм Паула и съм меко казано възхитена от нея. Но "Паула" е автобиографична и е на медицинска тематика, която е любима за мен. Явно авторката пише в различни стилове. Затова и продължавам толкова настоятелно с "Къщата на духовете"/а и защото е прехвалена, което всъщност е грешка/. А и нещо ме грабна в третата книга от трилогията /"Портрет в сепия"/. Сега съм около средата и като че ли стана една идея по-интересна.
На хартиен носител съм и аз на "От онези, които заслужават да бъдат убити" на Питър Суонсън. Купена е някъде миналото лято и престояваше, но съм много приятно изненадана.

Колко сме различни хората! Като бях почнала Исабел Алиенде, та не спрях, докато не изчетох всичко налично в библиотеката. Съпругът ми ме питаше дали ще се явявам на изпит.
Освен споменатите, впечатляваща е и "Ева Луна".

Аз не разбирам защо харесването лично на дадена книга е нужно да се приема като еталон или отправна точка.
Това не е оценка на книгата - творбата като литература .
И това оценяване в гудрийдс или където и да е . Наше - лично на база харесвам - не харесвам .  Доста самохвално ми е едно.
Аз я оцених на нам колко двезди .
А пък като иде реч за някоя класика просто падам.
И не щото сме длъжни да харесваме всичко . Но не сме и длъжни да оценяваме всичко.
Гудрийдс харесвам . Но нечии там претенции като оценител ми звучат / ако да не са добре аргументирани на база там ценз и така нататък / нелепо.
  Чета си за мой личен кеф и грам не ме вълнува дали нещо там е всеобщо харесвано или не.
Мога да се възмутя обаче от книги , които така досадно и агресивно са рекламирани с нам колко поредни / поръчкови / ревюта и рецензии в разни там фейсбук групи ерудитски.
  И преди ми беше някак интересно и важно споделяне . Но прецених , че в голяма степен по-скоро ми вреди .Губи време и т.н.
 И когато четенето си е мое лично интимно съпреживяване определено удоволствието винаги е било на макс .
   Относно Алиенде . Дълги години я отбягвах .
Аз не вярвах да е близка поне на йота от Маркес .  Не е Маркес , но си е добър магически реализъм . Който пък не е стил за всеки .
Както и Мураками - той е специфичен автор . Но някак не ме пренасища като една преспецифична Нотомб . От която се преситих преди години и не съм я чела май повече от петилетка - че и седемлетка.
    Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна . Не скачайте да ме нападате .
Мир Вам.

Прочетох и аз „Мозайка от убийства“ на Хоровиц и много ми хареса. Уютна, заплетена, умерено динамична, но достатъчно  увличаща крими история в духа на „старите майтори“  в жанра. Удоволствие от потъването на сюжета, атмосферата и интригата. С интерес ще подхвана и „Убийството е всичко“, но преди това, смятам да разпусна с нещо лежерно и забавно, което ме чака: „Милион години в един ден“.

Саня Богомилова, изразили сте изцяло мое мнение!

Аз ако приемах четенето за толкова лично и съкровено преживяване, нямаше да бъда в тази тема. Нямаше да ме интересува какво другите мислят за дадено произведение. Оценките в Гудрийдс са вид ориентир. Аз ги имам за нещо положително от гледна точка да добие човек обща представа. Жалко, че доста потребители напуснаха темата. Беше удоволствие да чета ревютата им. Темата със сигурност изгуби от това.

За ориентир може да ми служат мнения на хора, в чиято култура не се съмнявам. Нека не си затваряме очите, че в много от коментарите дори липсват кавички на заглавията.
В социалните платформи човек, прочел една книга в живота си, може спокойно да "оцени" "Човешка комедия" например (или "Божествена комедия", ако щете).
Темата с рекламите в такива приложения/сайтове и пр. изобщо не искам и да я засягам.
Всъщност, всеки е в темата по различни причини: има хора, които имат нужда да споделят всичко, на други им харесва да пишат, трети следят "трендове" или влияят на такива, четвърти черпят идеи и няма нищо по-нормално от това да отпадат потребители, да идват други, не можем да очакваме нещата да се случват, както ни се иска или както сме свикнали да бъдат.

Вчера дочетох доста сериозна и обемиста биография на Есенин, за която бях споменала в темата и от години не ми се беше случвало да бъда толкова повлияна емоционално от книга. Все още я преживявам, а за него съм чела много изследвания, документални книги и статии.
https://www.rivapublishers.com/index.php?route=product/product&a … e=product/product

Днес прочетох
https://www.colibri.bg/knigi/904/dominik-bona-romen-gari,
но след вчерашната книга, за съжаление, тази е написана доста наивно и за крайно широка аудитория. Ако приема Goodreads за ориентир, мненията за двете книги са противоположни

Относно Есенин .
Много ми се иска да прочета биографията му написана от Сергей Прилепин.  Много хвалена от една моя любима буктюбърка / пак руска/ .  С удоволствие я слушам и откривам доста книги .
Някои ги има преведени и на български . Други - не .
http://www.knigograd.com.ua/index.php?dispatch=products.view& … product_id=343031 Дано някой ден се появи и у нас . Ако е възможно в същият вид .

Ако не ви харесва да четете оценките на хората и личното им мнение за книгите, които са прочели, чудя се защо тогава го правите?
Не с всички пишещи тук имам сходен вкус за книги, но не бих си позволила да ги квалифицирам. Мненията, които не ми носят нищо, не дочитам.
Не съм усетила някой да се изживява като великия критик и оценител, това си е ваше лично възприятие, но малко грубо ми дойде размахването на пръст.