Скрит текст:
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Тръпки ме побиват като някой очертае нещата така, че той трябва да ми помага.Скрит текст:
Да, пука ми. Затова се и престраших да се регистрирам в сайта и да споделя за проблема си. Получих полезни съвети и мнения, които ми помагат до погледна ситуацията от друг ъгъл. Благодаря ви!!!Аертон, звучиш като мъж на който му пука. Аз изкарах една десет годишна депресия сама. В смисъл преодолях всичко сама, без психолог, може би единствено на работата съм си позволявала да си изразявам неудовлетворението от живота. Когато децата порастнаха и станаха малко по-самостоятелни и аз се оправих от самосебе си. За мен ключът със справянето със сивото ежедневие е да намирате време един за друг, но това трябва и двамата да го искате.
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Аз малко се спасявам сама. В смисъл преди да затворят всичко, намирах начини да излизам, сега като отворят заведенията, мисля, че пак ще е така. Просто няма универсални рецепти за щастие - това което един го правят щастлив, друг не. С годините се научих, че моето щастие не е щастието на хората около мен, но какво да се прави, такъв е живота.
А теб какво те прави щастлив? Започни от себе си!
Искам да помогна на жената до мен, но вероятно не правя нещата по правилния начин. Истината е, че съм ГОЛЯМ инат и ЕГО, но се опитвам да преглъщам и подтискам това- в името на семейството. Аз имам стабилни устои и дори нещо малко ме прави щастлив, което не важи за съпругата ми. Тя е по-крехък човек, много емоционален, раним... Жалкото е, че човека, в който се влюбих, вече го няма..или е дълбоко скрит, а аз не мога да налучкам правилия път, за да го намеря и извадя отново на повърхността. Наистина няма универсални рецепти- всеки разбира по своему щастието и го търси там, къде счита, че би го намерил. В последно време съм по-реален и тя реагира на това мое мнение- не иска да приеме, че нещата няма да са същите..т.н. (става въпрос за Ковид кризата и живот след пандемията: липсата на свободен живот, пътувания, забавления..). Вероятно с това също съм я "дозабил".. Ху ноус??
Че кой иска да го приеме това?
Аз не го приемам! И вярвам, че нормалността ще се върне.
Негативизъм върху негативизъм..Защо?!
Жената със сигурност има обяснение какво става, което ни е спестено.
Тя е чудесна, както и сина ни. Прекрасни деца са! Той е много по-привързан към майка си, имам усещане, че на моменти я задушава, но пък все повече иска да играе с мен (и аз с него!!!). Излизаме, играем и се забавляваме.