Съпругата ми се промени след второто дете

Със сигурност нещо й тежи, какво - само тя си знае....
Мисля, че наистина изпитва вина за нещо, не само на думи, пак само тя си го знае.... Докато съвсем открито не сподели какво е, няма как да се случат нещата, въпросът е в каква посока ще поемат. Може би се страхува, че ако го сподели с теб, всичко между вас ще приключи.... Такива са ми усещанията... от опит.

Според мен нямаш полезен ход. Не се знае дали е началото на края, защото няма как да знаем какво си мисли тя ден и нощ като превърта нещата. Когато човек има някакви неща да решава между себе си и себе си, всичко и всички го дразнят, особено партньорът е най-дразнещ, защото все трябва да насочи негативите към някого, хората не могат да живеят без да намерят виновник. Ако в един момент реши, че "ти си виновен" или "не исках да се появява някой друг, просто се случи" или каквото ще да е там оправдание, е много вероятно ти да нямаш нищо общо, просто да обираш негативите. "Аз съм виновна" може да означава всичко и нищо.
За себе си е добре да бъдеш готов, че е възможно където и да отидете, да не ти хареса развоят на събитията.

Разбирам, че комуникацията не върви, че тя не се чувства добре, но за н-ти път виждам описание "лабилна".
Дали ако избира между "лабилна" и "емоционална" жена ти ще избере второто?
Защото първото си е директно категоризиране за вид непригодност.

Може жената просто да е обхваната от апатия след появата на второто дете. Първоначално радост от очакването , но после кръга се завърта. Тъкмо голямото е станало самостоятелно и сега отново ангажирана изцяло. Изморява се физически и психически. А в същото време се обвинява, че и тежи. А за капак и пандемията. Затворени градини и училища. Няма миг уединение. Да не говорим за почивка и смяна на обстановката.

16г заедно не са малко време. В момента и тя може да те е приела като даденост.

Някой по горе беше дал съвет за повече радости и по - малко дълбане в сериозни разговори. Ако може само двамата да се откъснете сами някъде без децата..

А мен ми идва на  ум, че жената може да е кофти характер и това да е вид психически тормоз върху Arteon?
В крайна сметка какво повече може да направи той като мъж? Опитва се да говори с нея- насреща получава "стена", работи и осигурява семейството, помага в домакинството и в отглеждането на децата. Да се вземе в ръце тази жена, ако е в депресия да се лекува, не да се държи грубо с мъжът си.... всяко нещо си има граници.

И на мен това ми мина през ума, но 13 години да не се прояви този характер и едва преди 3 години ли?

Второто дете й е дотежало.

Благодаря! Искам само да вметна, че аз не съм перфектен, имам своите слабости и кофти дни, а излиза все едно съм ангелче. Да, ама не! Половинката е леко серт, винаги е имало екшън, но сега ми идва в повече. Казвам и: " Дай да си живеем живота- млади, здрави, както и хората окоро нас. Всичко ни е наред". Не успяваме нещо.. Убеден съм, че някъде допускам грешка, а искам да знам, за да променя негатива в плюс. Лудото е, че аз я обичам, тя мен..ама какво стана. Дано е заради малкия (той я е обсебил отвсякъде) и да си върнем топлината и уюта. Моля се за това. Каквото е рекъл Господ (аз каквото трябва, ще направя). Благодаря още веднъж на всички!!!!!!!

Интересно какво означава "агресивна"? Дали когато казва Аз съм виновна го мисли или е по-скоро сарказъм?
Да, грешиш някъде, но ние няма как да ти кажем къде, вие двамата си знаете. Помисли в какво си се променил ти последните години.
Аз също имах навика да обвинявам партньорите си, че се променят, особено в отношението си към мен, обаче като се подложих на самонаблюдение, установих, че и аз изобщо не съм същата, колкото и естествена да ми изглеждаше разликата в поведението ми.

Arteon,
Според мен ти си човек, който не търси решения и отговор на въпросите си в бгмама, а отдушник. Или може би чрез коментарите в темата,  взимаш под внимание само тези, които са нещо като външно потвърждение, накланят везните в посока на решение,  което вече си взел - да скъсаш със съпругата си.

Едва ли е нужно да се допитваш по форумите дали да посетиш някакъв брачен консултант. Решаваш и действаш, ако наистина искаш да помогнеш по някакъв начин на връзката си. Не го заявяваш само като възможност, намерение, в някакъв форум, но на думи. Говорим си колкото да върви лафа. Локумът да се точи. Взаимоотношенията са между теб и жена ти. Гадаем на общо основание ! А гаданията от субективни източници не са полезен и валиден аргумент за или против нещо, което е свързано с теб лично.

Жена ти си има любовник , това е целия проблем .
Другото са оправдания .

Не знам защо и на мен първо това ми хрумна.

Аз съм виновна, в мене е причината, цупене без причина, променливи настроения, много ми прилича да я тегли някъде настрани, обаче с мъж и две деца дето й висят на врата няма как. Съответно и цялата драма в отношенията.

Или както Ями каза, второто дете може да й е дошло в повече. Не всеки има капацитета - емоционален и физически да се справи с две и повече деца.

Да я тегли някъде настрани за друг мъж ли или изобщо настрани, за да не е вкъщи? Защото не е задължително да има трети, а да не иска да е вкъщи, за да не влиза във въртележката, от която й е писнало.
Ако правилно съм разбрала, първото е доста голямо, авторът каза нещо за родители преди тринайсет години, а малкото е родено преди 3 години. В периода между двете деца работила ли е или си е стояла във въртележката вкъщи?

Права си- не търся решения тук. Отчасти отдушник- да, признавам. Най-много искам да видя различни гледни точки. Ясно е, че не мога да предам цялата картина, а само част от нея, това е самата истина. Със сигурност не търся оправдание за евентуално мое напускане на половинката- защото, ако бях решил, вече да съм далеч от нея. Искам да възстановим отношенията си.
Аз не търся мнение дали да посетя брачен консултант, а дали има хора посещавали такъв. В момента проучвам различни варианти за такъв и мнението на жена ми за посещение при него (няма да я карам на сила). Когато реша нещо- действам, а не "разпъвам само локума". Всичко си идва на мястото. Права си, че и гаданията не са полезни, но с разговор съм пробвал вече, не виждам някакъв ефект.

--------------
Andariel

Голямото дете е на 11г, малкия на почти 4г. Никога не е стояла в къщи, изключая майчинството.
Относно любовник- и така да е, бих искал да разбера. Това, че казва "виновна съм" е в съвсем друг смисъл- тя разбира, че на моменти избухва и не може да удържи емоциите си и после съжалява. Не че това изключва подозрението, че има друг.. не ми е хрумвало, но всичко и възможно. Никой не е застрахован за съжаление. Ако е така- няма да бъда пречка по пътя и към щастието. Трудно е човек да живее нещастен и уморен от всичко- лошото е, че и аз се чувствам така...

------------


Babri

Възможно е, не знам. Последно време забелязвам, че спи по много. Идва си по-рано от работа, ляга и спи по час (а и повече), а вечер - вече от 22ч е в леглото. Аз по-скоро го свързвам с депресия, но след посещението при професионалист, ще разберем каква е ситуацията.


-------------

лейди Рамкин

Променил съм се, и вероятно не е малко. Грешката ми, е че и казах, че и тя се е променила и ми липсва "старата" тя.. Грешка голяма, ама.. казах я! С времето свикваме един с друг и някак си става ежедневие онова, което е било романтика преди. Аз съм и правил много изненади, стихове съм и писал... сега това избледня. От поне 3-4 г не съм писал нищо. Исках книгата (която започнах преди повече от 5г) да си завърша, но след раждането на сина, нищо не мога да драсна. Както и да е. Вината е и в двама ни, затова брачен консултант (поне според мен), би ни помогнало да намерим отново вярната посока.


Благодаря на всички за мненията!

Защо си мислиш, че тя ще иска да отидете на брачен консултант?