Здравейте! Не знам дали е подходящо да пиша тук, но ми се случва нещо, което не ми се е случвало до сега и се чувствам като тинейджърка, въпреки че отдавна съм минала тази период..
Преди около две седмици се запознах с един мъж по работа, с който си говорихме около час и от тогава мисля за него непрестанно, като влюбена, макар че никога не бяхме говорили преди, или сред срещата.. Необвързан, самостоятелен, хубав, умен, но нещата са невъзможни, защото аз нямам какво да предложа, самотна майка съм на едно дете и покрай работата и малкото дете не остава време за друго, за това и не съм го търсила. Той също не ме е търсил, може би не чувства същото и това е окей.
Случвало ли се е на някого подобно нещо? Сама съм от две години и не изключвам варианта да чувствам това привличане просто защото съм самотна и изпитвам нужда от някаква близост.
Преди около две седмици се запознах с един мъж по работа, с който си говорихме около час и от тогава мисля за него непрестанно, като влюбена, макар че никога не бяхме говорили преди, или сред срещата.. Необвързан, самостоятелен, хубав, умен, но нещата са невъзможни, защото аз нямам какво да предложа, самотна майка съм на едно дете и покрай работата и малкото дете не остава време за друго, за това и не съм го търсила. Той също не ме е търсил, може би не чувства същото и това е окей.
Случвало ли се е на някого подобно нещо? Сама съм от две години и не изключвам варианта да чувствам това привличане просто защото съм самотна и изпитвам нужда от някаква близост.
