Защо останахте с едно дете?

  • 50 378
  • 984
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 102
Забелязвам, че не само тук, ами и във ФБ, авторът пита нещо, а отдолу 80% всеки си пише каквото му е на душа и не особено по темата 😁
Та, аз бях от тия, дето искаха 3-4. Сега имам 1 пампаляк на 2 месеца и вече не искам и 2. ММ ме навива, иска момиче, ама аз пък искам някога пак да имам време да си оскубя веждите без ревове за фон и да мога да се развивам кариерно. Някак липсата на баби ми провали желанието за две деца, а не сме чак с финансови възмножности за бавачки и чистачки. Евала на супер-майките, които жонглират с по няколко деца, но аз явно съм флегма и не мога и с 1 да се оправя, та викам баща му в обедната почивка, че да се наям и изкъпя. Всички наоколо ми умират да висят по градинките с колички, аз все още се натоварвам как вместо да седна да уча нещо, маам крачоли напред-назад, безцелно по улиците. Всеки е различен, ама жалко че още не бяха ме изписали и досадните въпроси: “А второто кога?” почнаха и ще продължат до менопауза.

Също и тялото ми е все още далеч от това, което имах и за първи път в живота си не се харесвам- 2 месеца и корема ми още не се прибира... Някои неща ще се оправят с времрто, но за други ако искам подобрение ще трябва операция. Ами... натоварващо си е за жените това и някои не искат по 2 пъти да го минават.

Единствено ми е грях, че някои жени много искат, но не могат да забременеят, аз от 1-ви опит забременях и все пак не искам повече деца засега.

Все едно аз съм го писалаа 😌

# 181
  • Мнения: 1 880
Alichka_Balichka, по написаното от теб съдя, че си млада, ще мине още време и ще забравиш.
Почти съм сигурна, че второ няма да имам, просто не мога пак да понеса ревове и безсънни нощи. Обаче, ако бях с десет години по-млада, със сигурност щях да искам.

# 182
  • Мнения: 1 372
Аз съм с 8-месечно и още ми идва да си изскубя косите през ден 😃 Единствено дете съм и винаги ми е било гадно от този факт, затова все съм казвала, че не искам да причиня на детето си да е едно на майка и баща, както аз. Самотно детство имах, нямам и братовчеди на приблизителна до моята възраст. Все са с 11 години по-малки или по-големи... И пред блока нямаше деца.Та сама вкъщи, сама на почивка, сама в ресторантите, сама на село при баба... Била съм отвратително ревящо и неспящо бебе, майка ми много се е травмирала психически с бебето мен, въпреки че после бях добро дете, докато не дойде пубертетът 🤣 А и като бях малка нашите нямаха никакви пари, родена съм през виденовата зима. Баща ми се оженил за майка ми в костюма си от бала, за да не харчи пари за нов. Като бебе съм имала само 2 дрънкалки и това са били всички ми играчки. Докато станах 10-годишна живеехме първо с баба ми и дядо ми и спяхме тримата в една стая, в която плесенът в ъгъла стигаше от земята до тавана, после за малко в една съвсем тясна гарсониера, там спях в кухнята. После вече финасите им позволиха да се отделим и водехме нормален живот, но така и на пожелаха второ дете, а аз все им се тръшках 🤪 Та така си мислех, че ще искам поне 2 деца, докато не родих същото лошо бебе като себе си 😬 Просто не съм адекватна, има дни, в които от безсънието ми спира всякаква мисловна дейност. За външния си вид и теглото е излишно да говоря, а бях красива... Може някога все пак да си променя мнението, но за сега съм твърдо НЕ!

# 183
  • Мнения: 3 547
И аз съм с бебо на 2 месеца. Не плаче много /пу-пу/, но и малкото плач ми се забива като винт в мозъка. Страх ме е, че следващото може да е ревливо и няма да го издържа психически.
Пък и се усещам голям егоист и си искам свободното време. Не ми се заравя в памперси пак, когато вече намалеят. Искам си и мъжа - не сме сядали да ядем заедно от 2 месеца, защото единия е при бебето.  То е активно най вече вечер. За друго даже и не отваряме дума.
Ама пък аз и не исках второ по принцип така че...

# 184
  • Мнения: 3 703
За да спася разсъдъка и психиката си. Не е само до безсънието и тревогите, детето ми е с увереждане. Сблъсках се с тиха дискриминация или съжаление в тази държава. С радост работя по въпроса да се махнем с цялото семейство.

# 185
  • Мнения: 1 880
О, Помбер, съжалявам. Това си е тежка орис. Най-искрено ти желая да смениш държавата и да попаднеш на недискриминация и на хора, които няма да чукат да дърво като ви видят или да си дърпат ухото... Ужасни са тези българи!!!
Аз съм с автоимунно заболяване, тежко при това, но го крия. Преди седмица, моя съученичка, ми разказа за детето на наша позната, на което открили същото. И завърши с "Пази Боже". Честно, идеше ми да я зашлевя!!!

# 186
  • Мнения: X
Alichka_Balichka, много е рано все още да си правиш планове. С първото дете през първите месеци е трудно, защото промяната е голяма. Но бебешкият период не е дълъг и няма да усетиш кога е минал. Общо взето, реална преценка на ситуацията можеш да си направиш след 2-3 години, когато обикновено децата вече се цивилизоват. Преди това минават много и различни периоди, свързани с развитието на детето, които често ни объркват.

# 187
  • Мнения: 176
Млада съм като за по принцип, но не и за дете да чакам дълго. 32 ☺

Alichka_Balichka, по написаното от теб съдя, че си млада, ще мине още време и ще забравиш.
Почти съм сигурна, че второ няма да имам, просто не мога пак да понеса ревове и безсънни нощи. Обаче, ако бях с десет години по-млада, със сигурност щях да искам.

# 188
  • Мнения: 6 066
Като бях малка, исках да имам 2 момчета. Когато пораснах, исках момиче на всяка цена - 1 или 2, нямаше значение. Срещнах съпруга ми в университета, голяма любов. Изобщо не бързах, исках да завърша висше образование, да си поживеем с мъжа ми - екскурзии, излизане с приятели, кинце, романтични вечери, станахме финансово стабилни. Родих малко след 30 мечтаното момиченце. Бременността ми беше ужасяващо тежка и завърши още по-брутално - с преждевременно раждане и опасност за живота и на двете ни. Разминах се със смъртта на косъм, имаше тежки последици за здравето ми, дъщеричката ми беше дълго време в кувьоз и се пребори със сума ти проблеми, с една дума - какво преживяхме, само аз и мъжът ми си знаем. Той не иска и да чуе за второ, защото казва, че не може да понесе този стрес още веднъж и не може да си позволи да ме загуби. Аз също смятам, че опитвайки се да осигуря брат или сестра на детето си, е съвсем възможно да го лиша от майка... За момента не мисля да опитваме за второ. Но принципно дори да не бяхме минали през това, една дъщеря напълно задоволява родителските ни нужди. Щастливи сме и само с нея, единствено искаме да е жива и здрава.
Хората много често не се съобразяват грам, изключително нетактични, неразбиращи и бъркащи се в чуждата работа са. Още не бях изляза от реанимацията, борех се за живота си след раждането и вече ми казваха да мисля за второ... Постоянно получавам такива подмятания и трябва да се обяснявам защо съм го решила и да чувам как единствените деца са страшни егоисти и трябва да си има другарче... Да, хубаво е да си има близък човек освен родителите, но пък толкова примери има за братя и сестри, които не се поглеждат, карат се за имоти и се мразят, та гаранция няма.
Бъдете щастливи с избора си, какъвто и да е той, и не съжалявайте за нищо!

# 189
  • Мнения: 18 409
Е, вместо да ги мислите тез работи, помислете как да се погрижите за себе си. Тежката бременност не е диагноза за цял живот.

# 190
  • Мнения: 1 880
Алиса в страната на чудесата, подкрепям Ви. Нищо не бива да е "на всяка цена". Разбира се, че здравето - физическо и психическо е най-важното. И на мен, ми стига едно дете. Оказа се, че напразно съм го мислила и премисляла... Действително, съдбата си знае работата. Няма гаранция, че и още едно дете да имаме, двечките ще са другари и ще се подкрепят. Аз, пък, казвам, че моето ще трябва да се научи да поддържа приятелства и да има близки хора. За съжаление, понякога така се получава в живота.

# 191
  • Мнения: 6 066
Дренка, погрижила съм се за себе си, това правя през последната година - грижа се за малчо и себе си, но някои неща са оставили трайни следи. Не ми се навлиза и тук в обяснителен режим, особено за здравословно състояние, но чисто медицински шансът да ми се случи същото и то в още по-тежка форма при втора бременност е над 50% според лекарите, т.е. шансът да умра е по-голям от шанса да си износя и родя по живо и здраво бебето. Ако за Вас това е оправдан риск, бих Ви разбрала, но за нас не е. А и както казах, никога не ни е било фикс идея да имаме 2 деца. И с 1 сме си щастливи.
Ани888, благодаря за подкрепата, съгласна съм с мнението Ви.

Последна редакция: пт, 01 окт 2021, 22:16 от АлисаВСтранатаНаЧудесата

# 192
  • Мнения: 2 369
Аз имам сестра и пак съм си страшен егоист 😆

# 193
  • Мнения: X
Нито единствените деца непременно стават егоисти, нито братята и сестрите непременно се карат за имоти. Двете неща дори по-скоро са изключение отколкото правило. Хората, когато създават деца не мислят за егоизъм или имоти. Хората го правят, защото така го чувстват. Така че няма смисъл да се създават изкуствено аргументи "за" и "против". Ако човек има желание за нещо, той намира причини да го направи.

Алиса, ако е толкова опасно за теб да забременееш отново, тогава е съвсем логично да не желаете да рискувате. Не е нужно да се оправдаваш пред никой. А хората си позволяват да говорят, обикновено когато си мил или вежлив, и те ти се качват на главата. Ако им скръцнеш със зъби, едва ли ще посмеят пак да кажат нещо. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 194
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 591
Аз имам сестра и пак съм си страшен егоист 😆

И аз определям себе си като егоист, въпреки наличието на брат.
Имам приятелка, само дете, която дори и здравословен егоизъм не владее.
Та всичко зависи от зависи.

Общи условия

Активация на акаунт