Защо останахте с едно дете?

Напълно съм съгласна с мнението на Котка в кашон. Откакто родих, емоционално съм изключително изтощена. Освен безсънието, както и хормоналната буря, това си оказва много голямо влияние. Обичам си детето, но този бебешки период, направо ще ме разсипе. Абсурд е към момента да съм бременна или да имам в близките години още едно дете. Толкова мога аз. Затова написах за родителския капацитет. Ето, например Николета Маданска и Петя Дикова са с деца с разлика една година. При мен, е абсурд. Просто не бих могла да се справя.

Не знам защо трябва да си го мерим (родителския капацитет) и да се убеждаваме взаимно. Който си е щастлив с двете, трите, четирите и т.н. деца, нека е щастлив. Който си е щастлив с едничкото - също. Който не иска да има деца, също никой не го кара насила и няма защо да се притеснява от обществените нагласи и "норми". Темата все пак е "Защо останахте с едно дете", а не жените с повече да ни убеждават колко са доволни от живота и не се чувстват наказани. Сигурно е така, но не го смятам за нужно.

На мен ми е гадно, че нямам сили за още едно.😊Даже се чудя, при мен ли е грешката. Тоест, аз ли прекалено преживявам и хленча за време и почивка. Даже, ММ като ми каже, че където едно там и две и се ококорвам. Дали грешката е в моето мислене?

Исторически погледнато никой назад през вековете не се е интересувал има или няма семейството родителски капацитет - раждали са, децата са се гледали едно друго, животът им е вървял без особени размисли за това какъв капацитет имат. В по-голямата част от света все още е така. Човешката природа е такава - способността за раждане все още не е обвързана с личните разбирания за това как трябва да се отглеждат децата Раждат всички  - и грижовните, и неглижиращите, и тези със силна психика, и тези със слаба, и тези с пари, и тези без.

И аз се чувствам по същия начин. Стигнах до заключението, че съм лигла и че не ставам за майка. Сега по нова година въртим баница и аз "Аз няма да тегля", свека се досети, че е защото не искам да ми се пада бебе. Каза, че и тя след първото не е искала повече, но после пък е поискала сама още едно. ММ и брат му са с 4 години разлика. Явно за всички бебешкия период е тегав.

п.п. Бебето се падна на свекървата.

Ние бяхме с приятели (и нашето бебе на 1г5м, първото в компанията, спящо в другата стая 😃) и забраних на тази, която щеше да носи баницата, да слага бебе в нея 🤣 Тя се възмути, защото са двойка лесбийки и много искат да имат, ама трудна работа. В крайна сметка нямаше бебе в баницата 😃

Ако детето ти е още малко, възможно е след време да започнеш да имаш сили.  Наистина бебешкия период е много изтощителен, но когато детето стане на 4-5-6 и се очовечи е възможно да ти се прииска и да се решиш.
Не знам, мен гледането никога не ме е спирало. Мога и 3 да изгледам ама друг да ги износи и роди Не смятам, че имам кой знае какъв родителски капацитет ама и според мен доста се преувеличава с тоя термин в днешно време т.е няма нужда от излишно вживяване. По-скоро съм съгласна с ТМ донякъде особено докато са малки. Реално с едно дете вече си си развалил комфорта и не можеш да си живееш както без деца.
И преди някой да ми каже, че имам кротко дете - не е така. Беше изключително ревливо бебе, после криво дете и досега ми къса нервите (на 6 год.), между втората и третата й година исках да си тегля въжето. Ама някак си това отминава, заминава, не ми е причина да нямам още едно.


П.П: сега видях, че детето ти е на годинка? Е, съвсем нормално е да не ти се иска второ толкова рано. Трябва време да си починеш от бременност, раждане, кърмене, безъсние, бебешки истории и т.н. Тогава и аз се чудех как някои изобщо се решават на второ и за какво си го причиняват.

Там някъде е причината. Днес имаме прекалено много опции, искаме прекалено много и то сега и веднага, станали сме по-глезени и кекави, не желаем да си нарушаваме рахата (или погледнато другояче да се жертваме без нужда), искаме и кариера, и почивки, и излизания с приятелки, и финансова стабилност и лукс... И при цялото това ако на жената не и иде отвътре да има повече деца  вече няма какво да я натисне да ражда. Едно време не е имало много избор, но днес не е така. И това не е лошо, Земята и без това е пренаселена. Едно време е имало дълг да се продължи вида, а днес май е дълг да намалим населението. Та при това положение защо човек да се жертва и да има много деца, ако не го влече?

Преди да решим, че моментът за бебе е дошъл, и аз махах всички късмети с бебе от баницата. И така 10 години, докато ни се прииска.

В примитивните аграрни или общества на ловци и събирачи жените нямат нужда от кой знае какъв родителски капацитет. Цял живот гледат как някой гледа деца, те самите са гледали много деца преди да родят собствено, а и имат множество роднини и съплеменници, които да им помагат ако не се чувстват добре или са изморени. Децата не искат кой знае какво ако са нахранени, сухи и имат топлинка и хора наоколо. От слизането от гърбовете на майки, лели, братя и сестри, което се случва на около 3 години децата започват да играят с ротите други деца на тяхна възраст, после да се включват в домакинството и да работят на полето или да помагат с нещо. Често и не доживяват излизане от бебешка и детска възраст. Те не изискват кой знае какви допълнителни усилия, време и ресурси и не ги изискват дълго или непрекъснато. Затова и не тежат и младите хора не гледат на детето като на ужасна тегоба.

При ескимоси, бушмени и всякакви подобни първородното се гледа от баби, лели, жени с опит, а майката само кърми в началото.

Поради наличие на много хора около семейството и в него, малтретиране и неглект са (почти) невъзможни.

В днешно време имаме много избор - дали да имаме изобщо деца, ако да колко. Можем да си сексим без опасност да забременеем, ако случайно забременеем имаме право да прекратим бременността, ако фетусът не изглежда идеален можем да прекратим и късна бременност. Можем даже да изберем пола, сигурно и друго. Все пак това, дето ще го родим ще зависи от нас в идните 20-25 години и вероятно ще е единственото ни дете.
Баба ми ми казваше, че работа и жилище се сменят, пари се правят, ама детето се гледа до гроб, че после и неговото дете трябва да се гледа 😇. Повтаряше ми да внимавам и да избера здрав мъж, със здраво, читаво, способно да ни помага 🤩 семейство, осигурен 😻, че после да не ми излиза душата. Ми права беше 🥳.

Чакай сега, аз съм наистина доволна от живота с три деца, но не смятам, че всяка жена трябва да има деца. Подкрепям мои приятелки без деца, подкрепям и такива с по едно, и такива с по три. Всяка жена има свободата да избира колко деца.

Докато отгледаш едно до пълнолетие, вече няма време за второ. Какво означава да се разбере дали може да се справи с повече? То каквото дойде. Като стане какво правиш, връщаш го обратно ли? Не става.

Доколкото помня, ти пусна темата още, когато детето ти беше бебе. Нормално е в този период да ти се струва, че още едно дете би било много трудно за гледане. Но когато децата станат на около 3,5 - 4г, нещата вече са по-леки откъм грижи. Затова и много майки, които първоначално не са искали второ дете, се решават около тази възраст на първото дете. Затова е прекалено рано толкова да го мислиш, камо ли да се обвиняваш. Дай си време да ти поолекне от бебешкия период и тогава ще прецениш.

За мен първите 3 години са най-изтощителните. Първо бебешки период с недоспиване, колики, зъби и като цяло 24 - часово обгрижване. После идва бебешки пубертет, тръшкане, капризи и куп изнервящи неща. Моят син направо ме побърка с инатливите си прояви и тръшкането. Но пролетта ще става на 3 и определено се усеща вече облекчение и постепенно преминаване на този период. При дъщеря ми още след 2 годинки стана лесно. Дори на 2,5 години когато беше, като се роди брат й, тя ми помагаше с каквото може.

А и малко жени искат като имат едно пет годишно да се връщат в периода новородено.

Тъкмо детето тръгнало на училище и грижите се поразредили и айде още едни пет години, а след това претийн и 4-5 годишно и тийн с първолак.

Еми, може и да е по- лесно и да си останеш с едно. Имаш време и за него, за себе си, връзката с мъжа си, дома, образованието и работа.

Въобще не ме умиляват врътките по ежедневието и логистиката с две- три деца и лавирането на работа и отговорности.

Аз си признавам, че ако не се беше появил вируса, не знам дали щях да поискам второ. 😀