Защо останахте с едно дете?

  • 50 393
  • 984
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 5 234
Е, хубаво де! За един е хубаво да лежи на дивана, за друг е по-хубаво да бута бебешка количка. Хора разни и цели разнообразни.

# 436
  • France
  • Мнения: 17 448
Никой не твърди обратното.

# 437
  • Мнения: 1 888
Екипна работа е родителството. Това, го прочетох наскоро и ми се изясни. Няма как един играч да се натоварва, за сметка на другия.
Много ме е яд, че ММ не може да помага. Все е зает и има работа. Пак ще си напиша, че това изключително много ми влияе засега да отказвам друго дете. Ако беше по-съпричастен, нямаше да се колебая. Такъв ми е бил избора...

# 438
  • Мнения: 3 555
Мисля, че имането на едно дете е точно за да ни е хубав живота. Хем не е без хич, хем е по лесно.
Аз не мога да съм къщна мама. Ако дните ми ще минават в готвене и чистене, по добре да си тегля въжето още сега. Ненавиждам къщната работа, точно това за мен е зетъпяване. Не толкова гледането на дете.

# 439
  • Мнения: 8 411
Времето на жената, останала в къщи, не минава задължително и основно в чистене и готвене. Много стереотипи се развяват тук, нямащи нищо общо с реалността.

# 440
  • Мнения: X
Всеки пише от собствената си камбанария.

За мен жената - майка и домакиня има много повече предимства и време за всичко пред майката на пълен работен ден.

Никога не съм се чувствала затъпяла, защото винаги съм се занимавала с нещa извън майчинството ми само.

Прекалено независима съм, но и житейски обременена, за да мога спокойно да бъда само едното.

Темата е именно защо останахте с едно дете, все пак.

Последна редакция: чт, 06 яну 2022, 21:33 от Анонимен

# 441
  • Мнения: 3 555
Времето на жената, останала в къщи, не минава задължително и основно в чистене и готвене. Много стереотипи се развяват тук, нямащи нищо общо с реалността.
А как минава точно? Изключвам някакъв домашен бизнес или надомна работа. Точно тук някой беше писал - готвене, чистене, пазаруване, развозване на децата, занимания с децата. Какво друго. Евентуално някакво хоби може би.

# 442
  • Мнения: 8 187
Аз се бях яко депресирала последните месеци от майчинството. Точно заради това - готви по три пъти на ден, постоянно подреждай разхвърляни играчки, чисти след всяко ядене на детето, през деня сама с него и постоянно да измислям нови забавления, да организирам цялостно ежедневието и това измисляне и ядене по четири пъти на ден и чистене след ядене и оправяне след ядене и то станало време да се яде пак Scream Като се върнах на работа, направо се родих. Поне през деня не мисля за битовизми. Вечер сме двама родители с детето, то пък си играе с играчките, защото цял ден не ги е виждало и не са му омръзнали, набързо оправяме къщата, готвим едно ядене само за вечеря, понякога и поръчваме готово ако не ни се занимава, веднъж единия ще оправи, после другия и така, друго си е. Наистина не мога да си представя пак да съм само вкъщи и да избеснявам. Каквото и да си говорим битовизмите са мнооого повече ако си по цял вкъщи с малко дете срещу това по цял ден да няма никой вкъщи и всеки да е на работа/градина и вечер да си се видите.

# 443
  • Мнения: 1 888
Напълно съм съгласна, Maiathebee!

# 444
  • Мнения: 6 071
Мисля, че имането на едно дете е точно за да ни е хубав живота. Хем не е без хич, хем е по лесно.
+1. Хем си станала мама и си родител, хем когато детето порасне, ще имаш време и за себе си, и за професионално развитие, мъжа си и т.н. Тоест, идеалната среда. Simple Smile
Искам да изкоментирам с вас най-бруталния аргумент, който съм чувала СРЕЩУ това, да имаш едно дете - ако се случело нещо с единственото ти дете, си щял да останеш без поколение и мъката щяла да е максимална. Направо съм потресена. Ми то принципно всичко може да се случи и с двете ти деца (познавам такива хора), че и с трите ти, и с десетте ти. А и едно дете не заменя друго и болката сигурно никога няма да изчезне и да е по-малка, и 100 деца да имаш...

# 445
  • София
  • Мнения: 4 192
Аз пък имам друг аргумент.
Не познавам нито една майка или баща, които да съжаляват, че има две или три деца, а не по-малко. Обаче познавам много хора, които съжаляват че са останали с едно дете или пък изобщо нямат. Както и познавам много хора, които на 40 са решили че е дошло времето, обаче природата има друго мнение.
Уважавам избора на всеки да има колко деца иска...

# 446
  • Мнения: 18 411
Но все пак …..имаш. Когато имаш и нямаш, когато нямаш поколение.

# 447
  • Мнения: 24 126
Просто в България не е обществено приемливо да се говори, че някой съжалява за избора си да има деца. Има такива хора, но си мълчат.
На английски и френски има много материали на съвсем достъпен език, ако на някого са му интересни доводите на такива хора.

# 448
  • France
  • Мнения: 17 448
Емма ме е изпреварила.

# 449
  • Мнения: 6 115
Прабаба ми, която си падала малко бунтарка, навремето все казвала на баба ми “Не повече от едно дете, колкото да ти радва очите”. Бабчето обаче напук има две деца - майка ми и вуйчо ми. Двамата имат прекрасни взаимоотношения, които съответно се прехвърлят и на децата им, а вече и на внуците им. От тази гледна точка съжалявам, че синът ми няма да има възможност за такива взаимоотношения. Но пък ако успеем да запазим близките си отношения в семейството и в бъдеще, нещата ще бъдат ок.

Общи условия

Активация на акаунт