Защо останахте с едно дете?

  • 49 420
  • 984
  •   1
Отговори
# 825
  • Мнения: 2 053
Явно е въпрос на разбирания и нагласа. Аз на почивка ставам рано, не съм отишла да спя, гледам да използвам времето на макс, така че аз будя детето да излизаме. Не ми пречи, че на обяд се уморява и огладнява, то и аз съм така Joy а и моето не е от гладните. Естествено до към 4-5 годишна възраст местата се подбират да са подходящи за деца, а гледане си трябва, няма как, но не ми тежи в никакъв случай. Когато дъщеря ми беше малка не съм я водила по опасни места, та да трябва голямо търчене след нея. А и описаните "проблеми" ги имаш и с едно и две деца, тогава темата трябва да е "Защо останахте без деца".

# 826
  • Мнения: 3 449
Може би най големия ми проблем, е че моето не стои на едно място. В кола за кратко, в заведение само при пуснат телефон. Не мога да търпя изнервено и мрънкащо дета, моя е баш такъв. Знам за познато семейство, чието дете седяло 1 час на масата докато те вечеряли в ресторант. Преди години бяхме на заведение с приятел на мъжа ми и неговото тогава 4-5 годишно. То обикаляше пешеходната улица пред заведението нагоре надолу, баща ми не можа да седне, не можа да яде, нищо. Накрая изнервен си тръгнаха. Ние с мъжа ми сме на щафетен принцип и единия яде другия тича след детето. Някой беше писал, че след 15 години вече си гледат рахата с мъжа и аз чакам да стигнем до там.
Племенницата ми в САЩ си остана в къщи да гледа 2те деца с разлика около 1.5години. Сега работела от вкъщи.

# 827
  • Мнения: 2 053
Ооо, аз търпя изнервено и мрънкащо без проблем. Телефон в заведение не е е получавала никога, намира си занимания. С малко дете избирахме заведения с градина (ако сме на открито), та да може да обикаля наоколо, а ние да ядем спокойно, не до улицата. 4-5 годишно вече спокойно може да му кажеш да не излиза на улицата и толкова. Как ли няма да тичам след него. В кола не знам какво значи "не седи", то няма къде да отиде? Пищи ли?
Иначе разбира се, че не може да се очаква малко дете да седи 1 час на масата мирно, но не е и нужно...

# 828
  • France
  • Мнения: 16 053
Като ви чета и ме е срам да споделям, как обиколих света с две деца от бебета.
Защо да те е срам? Тук повечето сме на този хал. Проблемът не е в пътя (въпреки че след 10 часово пътуване с кола, един уикенд на 15 август, с подрискано бебе, дори и обръгнал руутс като мен почна да има нервни тикове) а в това, което правиш веднъж пристигнал. И наистина разликата е в аршина. Моята хубава почивка е адреналин, спорт и екзотика. Несъвместимо с малки деца. И затова наемаме вили/бунгала/хижи с двор и скучаем около барбекюто. Но децата са щастливи. Но свободата е близо. Тази година - не, но догодина ще можем да ги оставим на баба и дядо и "дръжте се планини и океани".

# 829
  • Мнения: 22 175
Общо взето отдавна съм приела, че с малко дете не можеш спокойно да си висиш по заведенията. Камо ли пък и да ядеш там. Най-важно е детето да е ОК, тоест търчиш си по него и това е. От моите деца само 1 е стояло винаги мирно и накрая приятелки ме питаха: "Какво й правиш, че тя така си седи и разглежда цял час една книжка?" Отговора е - нищо, просто детето се е родило такова Simple Smile Това са сигурно 10 до 15% макс. от всички деца. Останалите търчат яко, а родителите търчат след тях. Това е живота. Simple Smile

# 830
  • France
  • Мнения: 16 053
Така е, зависи от детето. Монстърчето беше така. Дадеш му парче хляб и се лигави, докато заспи. После - книжка. Със Славито няма такова положение. И в кола бързо се изнервя. А като почне да пищи развива такива децибели, че е невъзможно да стоиш до него в това малко, резониращо пространство. Но нещата се подобряват с възрастта. Ето - пак почнахме да ходим по заведенията, а в колата - започна да се заслушва в приказките на големия. Абе, веднъж като станат на 3 и лайната са зад теб.

# 831
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
Не, излиза, че всеки е различен и на едни това им е ок, на други (като мен) не им е ок. Това е.

# 832
  • Мнения: 3 129
Защото първото е аутист.

# 833
  • София
  • Мнения: 23 774
Естествено, че всеки гледа от своята камбанария. Аз лично много се радвам на семейства с две деца и повече. Но едно е да гледаш отстрани, друго е да си във филма. Аз в този филм не мога да участвам. Винаги по почивки съм се съобразявала на максимум с детето ми. Това следобеден сън, нощен сън, часове за хранене... Когато дъщеря ми навърши 6 години започнахме да ходим на екскурзии в чужбина, преди това не сме си позволявали, защото не го смятаме за удачно. Няма как да я влача с километри, а тя да мрънка, да й се спи или просто да си истерясва за нещо. И ако умножа това по 2 или 3, лошо ми става.
Дъщеря ми вече е на 15 г и си ходим двете на екскурзии в чужбина с мои приятелки, понеже мъжът ми не иска да попива повече чужда култура. Ако бях с още 1-2 деца отгоре и да ги водя накуп, ами нямаше да смогваме финансово. Вярно, че животът не е само пътувания, но за мен те са изключително важни. Та който както си прецени, няма трябва или не трябва.
Две от колежките ми например нямат деца. Така са решили и това не е предмет на разговор.

# 834
  • София
  • Мнения: 26 072
Защото първото е аутист.
Как се направи това заключение?

И дъщеря ми стоеше и слушаше много. Като беше на 2 г сме летели 2 пъти в чужбина и по ресторанти и навсякъде сме ходили без проблеми, обаче синът ми си е дивак и ги не стават ей така тези работи. 🤣

# 835
  • Мнения: 1 640
Според мен малките деца над 2 г. могат спокойно да изкарат няколко дни при бабите, за да пътуват международно родителите. Над 10-12 г. пък могат да вървят достатъчно, за да се включат в екскурзиите.
Моят най-голям страх беше как ще ни настаняват в хотелите? Ами напълно безпредметно е било... Simple Smile

# 836
  • France
  • Мнения: 16 053
Според мен малките деца над 2 г. могат спокойно да изкарат няколко дни при бабите...
Лошото е, че нашите баби са на друго мнение 😒

# 837
  • Мнения: 792
Според мен малките деца над 2 г. могат спокойно да изкарат няколко дни при бабите...
Лошото е, че нашите баби са на друго мнение 😒
Взехте ми думите.
Нашето е на 5 и досега никой (освен баща й) не я е гледал без мое присъствие...
А за пътувания и прекарване на време по почивки си зависи от детето и не може да е предмет на спор. На мен ми беше много трудно дори пътуване от час и половина до града на майка ми, а до морето беше истински кошмар. Скъсваше се да повръща и нищо не помагаше. Така че направо не ми се тръгваше никъде. На море ходехме, но пристигахме като пребити от психическа умора. Спиране през 10 минути, то няма стомашен сок вече... Отделно където и да отидеш с 1-2 годишно и веднага се съобразяваш да бягаш наобратно като замрънка, че уморено... Наистина не може да се сравни с 5-годишно. Сега е на 5 и вече пътува лесно, казва като й е лошо да спрем, знае и как да го контролира в някаква степен. Пък и свиква. Вече не се уморява лесно, не спи изобщо денем и нищо не съобразяваме с разни режими. Така че, за мен също бебешките грижи са много по-натоварващи и не ми се захваща с тях наново. Всеки според опита си, предпочитанията си, силите си...

# 838
  • Варна
  • Мнения: 2 043
Над 10-12 г. пък могат да вървят достатъчно, за да се включат в екскурзиите.
...
До 5 г си е тегаво, от 10 нататък пък на децата не им се ходи където на мен... Общо взето, заедно пълноценно и смислено бяхме след 16 им година. Ама пък намерихме начин да създадем общи спомени и ние като родители да не се чувстваме затворници. Я да се върне това време, ама няма. Сега планувам къде ще ходя с внуците... след 3та им година, де. Не че са се родили, ама аз да си кажа.

# 839
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
Но едно е да гледаш отстрани, друго е да си във филма. Аз в този филм не мога да участвам.
Аз и като статист не ща да участвам в такъв. 😂
Малко да разведрим обстановката, че се обърна лееееко на спор темата.

Общи условия

Активация на акаунт