Защо останахте с едно дете?

Нашите деца не заспиваха без нас. Оставяли сме ги на баби за да излезем и като наближи таксито блока в 2 или 3 сутринта, о, ужас, по пижамки дебнат на балкона и говорят високо. Едното ни дете се будеше да суче до 3.5 годишна възраст и не можеше да заспи ако не суче.

Над 10-12 не искаха никакви екскурзии, само басейн, около басейна и даже на плажа не щяха да ходят за да не си оцапат краката с пясък. Сега ходят с кеф.

С малки деца почивка няма. За мене почивката е плаж и дискотеки. За децата ми дискотеките са тъпня, където ходят само дъртаци и луди смотаняци.

Обиколихме доста континенти с децата като бяха малки, но си е трудно, изморително и неудобно. Сега даже не помнят къде сме ходили или помнят някоя пързалка, люлка, увеселителен парк, животни. Язък дето ги мъкнахме по музеи. Едното ми дете не ще да чуе за музеи, а другото само там виси.

И аз мразя опера, именно защото баба ми ме мъкнеше постоянно по такива като малка и оттогава не мога да ги понасям. Харесваше ми само антракта, защото нейната приятелка ми даваше аеро шоколадче. Това съм запомнила. 😆

Точно затова до десетата и година не сме водили щерката по чужбини на екскурзии, а само на морета. На 11 и беше първото "образователно" пътуване до Лондон, но вече имаше интерес към музеите и всичко си разбираше.  До тогава е само стрес с нулева полза и така и не ми стана ясно защо някои хора си го причиняват.

А според мен не съм си раждала детето, за да си развявам гъ*а без него. За 15 години сме ходили къде ли не и дъщеря ни винаги е била с нас. Имаме баби за протокола, но сме искали да си бъдем заедно с детето. Ни най-малко не ни е пречило, просто сме се съобразявали с нуждите му.

Като знам как като пътуваме в чужбина изминаваме десетки километри на ден пеш, не виждам как едно малко дете като нашето (на 4г.) би могло да издържи подобно нещо. А да летя 4 часа например за да си стоя около хотела и да спя следобяд с нея, за мен няма смисъл. Освен това детето няма да помни нищо от това пътуване.
За това ние сме си я направили и си я обичаме много, но си пътуваме сами все още, а тя стои при баба и дядо да я глезят. Още повече мисля, че едно пътуване само двамата е много здравословно за семейните отношения.

Аз вече писах, че детето ми е приоритет и не сме пътували в чужбина докато не навърши 6 г. Дотогава сме ходили само по почивки. Не сме умряли с моя мъж 7 години без екскурзии по чужбинско, а и си наваксвам вече.
Ето, за някои е здравословно за отношенията да не пътуват с деца, за нас пък е обратното.

От това което съм видял около мен има два вида семейства-говоря за тези които ходят напред назад в Бг и чужбина, понеже има и такива, които не ходят никъде, просто не ги интересува.

Едните никога не взимат детето/та или това става много рядко примерно в 5% от случаите и това е без значение на колко години е детето/та.
Първо е много малко, после не слушало, после става голямо. С две думи винаги има причина, но истината е, че сами им е много по-добре и децата са им в тежест.

Другите го/ги взимат навсякъде или поне  в 90% от случаите още след  като станат на 1-2 години, понякога и по-рано.

Изобщо няма значение дали ще се ходи на 2 часа с кола или на 20 часа със самолети, които взимат си ги взимат и които не, не.

Има хора, които си носят с тях  бебетата дори по 20км трекове по планини на други континенти.

Всеки си решава в крайна сметка, но на мен са ми смешни някои оправдания и обяснение на някои родители.
Няма нужда да се търсят оправдания според мен, но повечето го правят.

Както винаги истината е по средата. Разбира се, че като тръгнем на море не може без децата. Или на планина, макар да пречат много на ските, но сме стискали зъби.
Обаче като отиваме да гледаме Лувъра, да се разхождаме из Монмартр или по Шанз Елизе едно бебе нищо няма да получи от това, а само ще пречи. И рисковете се трупат. За всички е по-добре бебето да остане за няколко дни с баба и дядо.

Париж ще си е все на същото място, докато порасне детето.

Да, ама животът е днес. Никога не съм искала да се лишавам от нещо хубаво с мисълта, че някога, може би, ще го имам.

Аз и мъжът ми сме от различни държави и нямаме избор, децата летят с нас от новородени. Не е лесно, но е интересно. Аз се наживях преди да ги родя и сега животът с тях е приключение за мен. Клише е, но през техните очи виждам света по начин, по който бях спряла да го виждам. Те съживиха застъпените ми сетива.

Тук, където живея, хората имат по повече деца. Децата са раздърпани, сополиви и имат повече свобода. Водят ги навсякъде и сякаш не ги приемат за такава тежест.
Според мен на нас българите ни е насадено, че на децата трябва да се осигури всичко - добро образование, кола, жилище, и това спира много хора от желанието за повече от едно дете.

Някои хора май не са помирисвали 20 часа път със самолет с малки деца. Почва се от това, че не винаги има 4 билета в даден самолет. Понякога има 2 или 3, но не и 4. Това изключва пътуването в последния момент. Предвиждането на толкова дълго пътуване също не е лесно. Все някое от децата може да се разболее в последния момент. Значи билетите трябва да са от по-скъпичките, с опция за връщане. Самото пътуване е винаги в икономическа класа, дори и да има човек карти и пари да си купи пътуване в бизнес или първа класа. Деца там не допускат. Забрави за upgrade! Няма такова чудо с деца. Трябва да предвидим вода, адаптирани млека, плюшената играчка, без която не се заспива, дрешки за преобличане, специална храна. 20 часа път със самолет означава прекрачване и спирки, които са малък ад с деца. В транзитните зали едното заспало, а другото лудва нанякъде. Пълненето на jumbo jet, каквито са междуконтиненталните полети е поне час и половина. Час и половина малко дете трудно седи на едно място. Тях музика, филмчета може и да не ги интересуват.

Докато се родят децата не знаехме какво е икономическа класа. Откакто са се родили, в първа не съм пътувала никога, а са вече пълнолетни.  

Няма да ти казвам как се перат петна в хотел и как се сушат дрешки. Моите деца бяха като прасета. Сега не дават прашинка да падне по дрехите и са внимателни, но докато бяха малки перях по 2 пъти на дълги програми всичко. Веднъж с ензимен препарат и студена вода за кал, трева, кръв и веднъж на 40 или 60° за да се изпере добре. Навсякъде трябва квартира с пералня  а северноамериканските и южноамериканските разбирания за пералня не са точно уред в кухнята или банята. Може да има 4 перални за цял, огромен кондоминиум и да са в мазето. През деня свободна няма, нощем понякога се намира. И всичко е омазано в храна, която в сокчета и кока кола и пълно с пясък и трева + буболечки, клони по джобчетата.

Навсякъде ги водехме с нас, но ако можех да се върна назад, най-далечното място, където щях да ги заведа е кварталната градинка. Там бяха по-доволни и щастливи, честно. Искахме да им доставим удоволствие, разбира се.

Едните ни баба и дядо бяха на друг континент, та нямахме избор, но едно е да отиваш при мама с пералня, миялна, бабиери да гледат децата и някой да ти готви това, което знаеш, че ядат, а друго да отиваш на майна си Райна и ако едното се разболее, да трябва да забавляваш другото, което е пълно с енергия.

С деца почивка няма.

Планина, парк, природа са друга бира ако са на 2 часа път с кола.

Blue Dress, абсолютно точно, само да добавя, че преди да се роди детето, често се взима ипотека за НС, което също ограничава ресурсите за децата
МАКАК дете без спорт и английски, за кво сме ги родили тия деца, като имспъваче полета. Принципно съм силно ЗА и за двете, но не на всяка цена.
Като гледам у-щето на сина ми - деца по-високи от мен все още ги карат с кола.

Тонка, доста непремерен коментар - "за да си развивам гъ*а без него". Мога да се изкажа с твоите изразни средства за обратната позиция, но имам спирачки

Не успях да прочета романа на Невена с
10000 обяснения.
Според теб как ли са гледали деца в цял свят само преди 20год?
Само си го правите и после се почва с  оправданията  как не става

Някои нямаме възможността и за 2 дни да ги оставим при баби или дядовци.