Паническо разстройство - 48

Напоследък много ми прескача сърцето. Панирам се още повече и ставам още по-тревожна. Има ли други с прескачане ? Мисля, че също и хормонално е това освен че е свързано с депресията и тревожността. Как на някои спира да им пука ? Искам да съм така, а не мога, постоянно ми има нещо. Сега ми отриха и кожен проблем на лицето, въобще...само бонуси, естествено е упорито и не знам дали въобще ще се излекува Имам чувството, че другите си живеят живота и са щастливи, а аз само се мъча

Няма пълно щастие, тоест хората изглеждат щастливи, защото не обръщат внимание на нищо като симптоми или просто си живеят положително и не мислят за болести.

Спокойно не си само ти, на света има хора които изпитват огормни болки в частност и аз с това гадене от 5 месеца е много кофти но това е живота, едни са здрави, други болни.

Бях напълно здрав човек, това ме е яд, а сега съм като баба. След едни силни антибиотици ми се отключи проблемът с червата, хипохондрията ми много се засили, бяха ме пъхнали в болница и то май без да има нужда. Това ми създаде огромен стрес, сега пък заради колита се отключи кожен проблем. А тревожността въобще не я броя, тя си е с пълна сила.Бях щастлив и весел човек. Последните 2 години съм само назад. Не знам, яко съм в дупката и май няма измъкване.

Има, има, спокойно. Аз бях така 15 -16 години и то най-хубавите. Пропуснах пътувания, събирания, възможности. Но да жаля по миналото няма файда, важното е какво се случва тук и сега.

Възможно ли е от успокоителните да съм качил колограми, едвам си закопчах панталона, преди 3 месеца нямах такъв проблем?

Аз от Ремирта качих, и продължавам да качвам, вече съм на половинки, да видим. После ще сваляне. Чудех се дали да взема да тичам, но пък пия и за пулса хапчета да не се покачва и незнам. Вече ми омръзна да пия хапчета.

Аз не ми е ясно като има физически здрави, защо се ограничават от спорт? Мен примерно сега ковида ме спря от спорта, поне месец ще се пазя. Но умрели от паника и тревожност няма. Това като го разберете, после вече всичко е лесно.

Георги, ти изкара ли го Ковид?

Да, въпреки ваксината, но смело мога да заявя че помогна. Нямах и пневмония дори. Но все пак го изкарах гадно като физически прояви.

Здравейте. Като изляза пред хора да говоря или да правя нещо и изпитвам някаква ужасно голяма паника ,започвам да треперя, ускорява ми се много пулса и не мога да кажа нещо, или имам чувството, че ще припадна. Искам да попитам дали някой е имал такива проблеми и ако да как се е справил с нея, или поне някакви съвети да ми дадете.

Здравейте, включвам като се нова в темата и се надявам на съвети и подкрепа от ваша страна. След прекаран Covid -19, леко и почти безсимптомно, и изтичане на 14 дневната карантина, с облекчение се върнах на работа, както  и с идеята за прекрасно лято.
За първи път ме удари паник атака /без да зная, че е това/ с такава сила, че ме приеха в спешното отделение на ВМА със симптоми на инфаркт. След множество изследвания, установиха че физиологично съм добре и диагнозата, която ми съобщиха беше паник атака и насоки за консултация с психиатър.
Тъй като не бях запозната много с това състояние, реших че е еднократно. Но, само след 4 дни ме връхлетя отново и пак прием в спешен кабинет на Пирогов, защото не можех да допусна, че подобни симптоми не са от нещо сериозно здравословно. Направих множество изследвания, даже и скенер на главен мозък, най-вече заради леко прекарания Ковид, който е възможно да е дал отражение. Явно отражението е само в нервната система и психиката здраве.
Накратко, в продължение на 3 седмици от първата атака, вече зачестяват и са много силни и продължителни. Започват със силен световъртеж и невъзможност да пазя равновесие, замъглено виждане, което пък води до силна тревожност, много ускорен пулс и чувство на задух. После започва треперене на крайниците, изтръпване им, както и изтръпване на устни и лице и вече тотална загуба на контрол.
Посетих множество лекари невролози и психиатър, от който са много разочарована. Всички ми предписаха различни лекарства, нито едно съвпадение. Започнах да пия Атаракс, но явно не ми действа. Дадоха ми блистер  ксанакс, който приемам само при настъпване на атаката.
Стана дълго, а имам още много неясноти, въпреки че изчетох много информация. Търся добър психотерапевт, при който да започна терапия, както и лекар за назначаване на точните за мен лекарства. Вече съм наясно, че в началото няма да мога да се справя без лекарства, въпреки съпротивата ми към антидепресанти и транквиланти. Установих, че не мога да контролирам сама тези атаки, даже желанието ми за контрол и справяне с тях  ги усилва. Опитвах, след като вече знам какво е това и какво ми се случва, но не успявам да ги спра или направя по-леки все още.
Ужасни са тези състояния…Нямам представа от какво се провокираха, според лекарите е пост-ковид синдром, но независимо от причината имам нужда от помощ, не мога да се справя сама.

Ужасно нещо е това хипохондрията, макар че смятам че понякога има и плюсове. Давам пример:
Миналата седмица излизам с приятелка и не знам как засегнахме темата болести и изследвания, и споменах че наскоро си правих кръвни и тогава въобще не обърнах внимание на глюкозата, защото не надвишаваше референтните стойности. Тя вика, че ми била малко висока и нещо от тогава ми прищрака и се филмирах яко за диабет. И сега от една седмица започнах да подбирам какво ям, гледам да се движа повече, не съм и пушач, но мисълта за тази болест не ме оставя. Плюса е, че обърнах внимание на това какво ям, но пък стреса е налице.

Здравейте отново, тези дни паниката се завърна, но по странен начин е единствено в главата, без физически симптоми... Онзи ден си напипах няколко лимфни възела на слабините, днес ходих на лекар, на изследвания ме прати чак следващата седмица... Дотогава може и да се побъркам от премисляне обаче.

Spate, няма какво да ги контролираш атаките. Отпускаш се и чакаш да отмине. При теб наскоро са започнали и може и да минеш без лекарства, но ти си знаеш как си и дали ще успееш (а и дали има смисъл). Намери добър терапевт и започвай да работиш.

Asya96, надявах се да не видя стари никове в темата, но....
Отдавна сме с теб в тази тема и ще си позволя да се помайтапя (то и аз съм на същото дередже): Тцъ, не е диабет. Давай друга болест да мислим и да се филмираме.