Паническо разстройство - 48

  • 45 935
  • 783
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 2 775
Spate, приготви се за дълга борба. Принципно няма точно лечение, щото не е и болест. Но психолог и психиатър комбинирано може да ти решат проблема. С ксанакс и подобни внимавай, не разчитай на тях. Дори бих казал да приемеш паниката и да не се бориш с нея. Много е неприятно, но по добре свикни. Колкото повече се съпротивляваш, толкова по-интензивна ще става. Щом лекарите са ти казали, че си здрава - значи си. Незнам на какви години си, но инфаркт при жени под 50 е... По-вероятно е аз да стана астронавт. Затова бързо при психиатър, но читав, и захващай. Пиши какво се случва тук, колкото можем ще помагаме. Вземи си магнезиев малат или цитрат, приемай по 600 мг поне на ден. Както и витамини Б , но понеже не ми се пише - гледай да са висок клас спортни.

# 616
  • Мнения: 343
Spate, няма какво да ги контролираш атаките. Отпускаш се и чакаш да отмине. Simple Smile При теб наскоро са започнали и може и да минеш без лекарства, но ти си знаеш как си и дали ще успееш (а и дали има смисъл). Намери добър терапевт и започвай да работиш.

Asya96, надявах се да не видя стари никове в темата, но....
Отдавна сме с теб в тази тема и ще си позволя да се помайтапя (то и аз съм на същото дередже): Тцъ, не е диабет. Давай друга болест да мислим и да се филмираме. Simple Smile Simple Smile

Дара, то май не останаха вече такива, за които не сме се филмирали. Освен да вадим един речник със заболявания и да караме по азбучен ред. Sweat Smile

# 617
  • Мнения: X
О, аз във филмирането съм много добра. Досега какво ли не съм си измислила, слава Богу е било само в моята глава. В последствие взех да се оглеждам и в близките си и да ги подлудявам.

Преди много години имах бронхит. Правиха ми снимка и лекарката вика, че сърцето ми не изглеждало добре на снимката. Хайде по спешност на кардиолог, който каза, че нищо ми няма, прегледа ме обстойно на ехограф и каза, че няма нищо притеснително. Преди 2м., покрай КОВИД истерията, реших да направя снимка на бял дроб и хайде пак същото със сърцето, което не се виждало добре на снимката. Сега отново съм в паника, макар и тогава (преди години) да минах всички изследвания, а преди 6-7м. ходих пак на кардиолог заради висок пулс и пак ми каза, че е ок.

# 618
  • Мнения: 1 430
Офф тва със сърцетооо...май и аз ще ходя пак. Яко екстрасистоли, вного е неприятно Sad

# 619
  • Мнения: 418
Здравейте и от мен, може ли някой да ми каже, сега като минах от едно на половин хапче Ремирта, връщат ли се някакви симптоми, преди малко взе пак да ми става страшно и да ми изтръпват крайниците. Мисля, че съм чела тук че нещо ставаше, но не съм сигурна. Да не се притеснявам нали, ще отмине...

# 620
  • Мнения: 2 775
Здравейте и от мен, може ли някой да ми каже, сега като минах от едно на половин хапче Ремирта, връщат ли се някакви симптоми, преди малко взе пак да ми става страшно и да ми изтръпват крайниците. Мисля, че съм чела тук че нещо ставаше, но не съм сигурна. Да не се притеснявам нали, ще отмине...
Ако ще те успокои - ще ти е зле, ще се влошиш, но не се умира.

# 621
  • Мнения: 5 832
Четох нещо някъде, дали е истина не зная, но това не е важното, а поуката.
Та, един лекар искал да направи експеримент. За целта предложил на затворник, осъден на смърт на електрическия стол да стане доброволец. Обяснил му, че ще направи дълбок срез на вената му и кръвта му бавно ще изтече и в крайна сметка ще умре, само че без мъки и болки, просто ще заспи. Затворникът се съгласил, защото смърт чрез електричество му се струвала много страшна. Завързали затворника, лекарят направил много плитък срез на китката, дори не потекла кръв, но затворникът не виждал, само чувал. Под ръката имало метална вана за кръвта и устройство, което на капки пускало течност в нея, имитирайки изтичане на кръв. В началото кръвта капела бързо, постепенно намаляла и колкото повече намаляла, толкова повече затворникът пребледнявал и отпадал видимо. В момента, в който спряло да се чува капането на кръв, той получил инфаркт и умрял. А в крайна сметка нито капка кръв не бил загубил.
Та така и с нашите болежки.

# 622
  • Мнения: 418
Здравейте и от мен, може ли някой да ми каже, сега като минах от едно на половин хапче Ремирта, връщат ли се някакви симптоми, преди малко взе пак да ми става страшно и да ми изтръпват крайниците. Мисля, че съм чела тук че нещо ставаше, но не съм сигурна. Да не се притеснявам нали, ще отмине...
Ако ще те успокои - ще ти е зле, ще се влошиш, но не се умира.
Георги, защо ще ми е зле?!

# 623
  • Мнения: 113
Здравейте, пиша защо вече не знам какво да правя, случаят ми е следния. Постоянно имам чувство за тревожност отвори се когато малката падна веднъж и загуби съзнание( преди година св случи) от тогава про всяко нейно падане съм в истерия. След това веднъж се разболя от ларингит и получи задух в съня си и от тогава вече не спя вечер все си мисля, че е болна и се задушава, все си мисля, че някой ще умре. Постоянно съм в стрес да не се разболее, постоянно и пипам челото да няма температура, следя да не кашля, киха, а детето си е напълни здраво нищо и няма,но аз съм луда просто, преди не бях такава. Симптомите ми от скоро са много странни, вечер се будя със сърцебиене и съм изпотена, ускорен пулс и се чудя какво става, все едно не съм на този свят така се усещам, постоянно съм с главоболие и место изпадам в депресия. Много ми е гадно, защото съм на 21г., преди бях нормално момиче, а сега св имам за луда. Какво може да приемам кажете някакви билки, ако има. Също и утре мисля да ходя на лекар да видя какво ще ми кажат.

# 624
  • Мнения: 343
Здравейте, пиша защо вече не знам какво да правя, случаят ми е следния. Постоянно имам чувство за тревожност отвори се когато малката падна веднъж и загуби съзнание( преди година св случи) от тогава про всяко нейно падане съм в истерия. След това веднъж се разболя от ларингит и получи задух в съня си и от тогава вече не спя вечер все си мисля, че е болна и се задушава, все си мисля, че някой ще умре. Постоянно съм в стрес да не се разболее, постоянно и пипам челото да няма температура, следя да не кашля, киха, а детето си е напълни здраво нищо и няма,но аз съм луда просто, преди не бях такава. Симптомите ми от скоро са много странни, вечер се будя със сърцебиене и съм изпотена, ускорен пулс и се чудя какво става, все едно не съм на този свят така се усещам, постоянно съм с главоболие и место изпадам в депресия. Много ми е гадно, защото съм на 21г., преди бях нормално момиче, а сега св имам за луда. Какво може да приемам кажете някакви билки, ако има. Също и утре мисля да ходя на лекар да видя какво ще ми кажат.

Според мен, психолог може да ти помогне в този случай, за преодоляване/справяне със този страх. При теб има ясна причина, че тази тревожност се е отключила заради падането на детето, съответно трябва да се работи над това. Нормално всяка майка да се притеснява и трепери над детето си, но ако по принцип си свръхчувствителна и тревожна личност, това го прави още по-обяснимо.

# 625
  • Мнения: 113
Здравейте, пиша защо вече не знам какво да правя, случаят ми е следния. Постоянно имам чувство за тревожност отвори се когато малката падна веднъж и загуби съзнание( преди година св случи) от тогава про всяко нейно падане съм в истерия. След това веднъж се разболя от ларингит и получи задух в съня си и от тогава вече не спя вечер все си мисля, че е болна и се задушава, все си мисля, че някой ще умре. Постоянно съм в стрес да не се разболее, постоянно и пипам челото да няма температура, следя да не кашля, киха, а детето си е напълни здраво нищо и няма,но аз съм луда просто, преди не бях такава. Симптомите ми от скоро са много странни, вечер се будя със сърцебиене и съм изпотена, ускорен пулс и се чудя какво става, все едно не съм на този свят така се усещам, постоянно съм с главоболие и место изпадам в депресия. Много ми е гадно, защото съм на 21г., преди бях нормално момиче, а сега св имам за луда. Какво може да приемам кажете някакви билки, ако има. Също и утре мисля да ходя на лекар да видя какво ще ми кажат.

Според мен, психолог може да ти помогне в този случай, за преодоляване/справяне със този страх. При теб има ясна причина, че тази тревожност се е отключила заради падането на детето, съответно трябва да се работи над това. Нормално всяка майка да се притеснява и трепери над детето си, но ако по принцип си свръхчувствителна и тревожна личност, това го прави още по-обяснимо.
Ходих известно време , но страха не изчезваше, тя се фокусираше върху други неща от живота ми повече от колкото върху тази случка. Когато се сетя и започвам да треперя и да пишкам през 5 минути

# 626
  • Мнения: 340
Според вас билката пелин помага ли на психиката, защото ще я пия за гастрита!?

# 627
  • Мнения: 134
Здравейте, много ще се радвам ако някой може да ми помогне, защото изглежда и аз имам подобен на вашите проблеми или поне така си мисля...
На 22 години съм. Всичко започна декември месец миналата година. Държа да отбележа, че последните две години ми се струпаха доста загуби и проблеми, но винаги съм се държал. Всичките ми приятели ми казваха как ми завиждат на силния дух и че се държа въпреки всичко. Когато проблемите започнаха реално нямах тревоги и притеснения, всичко беше отминало. Първо започна да ми прескача сърцето, понеже ми се е случвало и преди не му обърнах толкова внимание и реших че ще отмине. Появи се и задух или по-скоро усещане че не мога да си поема дълбоко въздух. Една вечер след работа отидох в спешното убеден, че ми има нещо много сериозно и умирам. Излезе, че ми няма нищо след кардиограмата и снимка на бял дроб. Успокоих се за може би няколко дни, след което ходих на кардиолог. Имам пролапс, за който знам от преди, но нищо сериозно. Започнах с магнерот и екстрасистолите наистина спряха, но само за около две седмици, после пак. Започна се отново ходене по кардиолози, изследвания , на какво ли не. Слагах холтер два пъти, като последния беше преди няколко дни. По едно време всяка седмица решавах че съм болен от различно заболяване, като съм обиколил какви ли не лекари - невролог, гастроентеролог, пулмолог, кардиолози най-вече.Хипохондрик съм явно, но когато си намисля определено заболяване аз съм убеден, че го имам. Правя, струвам и накрая пак стигам до заключението, че скоро ще умра. След преглед или изследване се успокоявам за кратко и после пак...Но най-сериозно от всичко е прескачането на сърцето, което така и не ми минава напълно вече месеци. Лошото е, че понякога ги усещам много различно и постоянно съм в спешното, където кардиограмите са идеални...Последния холтер хвана около 500 екстрасистоли, камерни и надкамерни, което не е малко но и съвсем не е много. Всички лекари ми обясняват, че имам здраво сърце и няма как нещо да ми стане, но аз не мога да се успокоя. Постоянно ми е в главата как нещо ще ми стане, ще получа инфаркт или инсулт или нещо подобно. От няколко седмици съм в болничен и не ходя на работа, като си мислех че така малко или много ще се успокоя...Напоследък съм много зле сутрин, буквално се събуждам скапан, притеснен с усещане че със сигурност ще ми се случи нещо лошо. Доста ограничих излизанията си с повечето ми приятели, защото аз постоянно се чувствам зле. Не знам какво става с мен. Никога преди не съм бил така... Искам да отида на психиатър, но все не мога да се реша, все мисля че лекарите не са открили нещо и не мога да отхвърля здравословен проблем. За екстрасистолите сега пия бета блокер, който има някакъв ефект. Пия също симпатил и разни билкови добавки за успокоение. Не знам какво да правя, възможно ли  е наистина всичко да е на психическа основа? Също понякога ми прилошава по много странен начин, замъглява ми се пред очите и почвам да не мога да дишам, гади ми се и имам усещането че ще припадна. Мислех даже че имам диабет и ми  пада захарта, но всички изследвания са добри, включително и на щитовидната жлеза абсолютно всичко съм изследвал. Буквално нямам лошо изследване, но аз вече и на тях не вярвам. Не знам какво да правя....Когато не си мисля, че ще умра си мисля че ще полудея или че цял живот ще се чувствам така...

# 628
  • Мнения: 418
Здравей, никой ли не ти каза, че може да имаш паник атаки от всички доктори на които беше? Аз като чета и веднага си помислих че имаш атаки, понеже, този страх от инфаркт, инсулт, усещането на сърцето и аз го имах. Всичко започна от усещането на сърцето при мен, започна да ме хваща страх че получавам инфаркт, изтръпване на крайниците, и устата, сухота, от там дойде тревожността и страха, че точно нещо ще ми се случи и ще умра. Не се отчайва, щом лекарите са ти казали, че си здрав, значи е така.  Аз не съм особено компетентна на тази тема, но по описанието на симптомите ти, имах същите. И колкото и зле да се чувстваш сега, ще се оправиш.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 14:55 от bubanka

# 629
  • Мнения: 1 819
възможно ли  е наистина всичко да е на психическа основа?
Напълно възможно е. Я ни виж колко такива сме се събрали тук в темата. Simple Smile
По принцип паническите атаки идват след след преживян стрес. Уж вече е минало и си спокоен и ... БАМ.
Съвети няма да ти давам, но ще ти кажа какво най-много помогна при мен - приех мисълта, че ще умра. От това най-много ни е страх нас, паникьорите. Вече ми е все тая, каквото е писано да става.

Май съм разказвала тук как ме удари една хубава паническа атака докато готвя :  Готвя си аз(на газов котлон) и ме стегна сърцето. Изобщо не се впечатлих, но си помислих "давай да спирам котлона, че ако се гътна да не стане пожар". Grinning

Общи условия

Активация на акаунт