Паническо разстройство - 48

  • 45 930
  • 783
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 134
Само че при мен тревожността е почти постоянна, най-вече заради прескачанията, а когато ги няма естествено започвам да се притеснявам за нещо друго...смисъл при мен няма някаква внезапна паника, освен може би когато ми става изведнъж много зле, но пак не мисля че е паника, защото от нищото ми става лошо...Например понякога съм си супер спокоен, всичко ми е наред, лягам си и на сутринта като се събудя съм зле.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 14:49 от b5555

# 631
  • Мнения: 343
b5555 постоянната тревожност и тя си има наименование - ГТР (генерализирано тревожно разстройство). Аз например съм така, 2018 получих първата си паник атака, като след нея имах още няколко. Мисълта ми е, че може да нямаш тези внезапни паник атаки, които спохождат повечето тук, а да си постоянно тревожен - това е ГТР.
Както каза Дара, паник атаките идват най-често след преживян стрес, а самата тревожност по скоро се отключва от самите паник атаки - тей като по време на тях си мислиш, че умираш и от там идват и хипохондричните мисли.
При мен по едно време не се траеше, психолога ми помагаше много, но физическите симптоми ми пречеха много на ежедневието - тогава ходех и на университет и понякога е било ад да стоя в една стая с още 20 души.
Винаги съветвам хората първо да пробват с психотерапевт, и ако не могат да се справят - тогава при психиатър. Ако това нещо ти пречи на ежедневието и се самоизмъчваш, няма как да не вземеш някакви мерки.

# 632
  • Мнения: 1 819
Да, да, винаги ще си намерим за какво да се притесняваме. Ако може да е 24/7 - най-добре. Simple Smile
Аз също съм с ГТР (поне агорафобията ми мина...). Мога да ти изброя 100 симптома и съм сигурна, че на 95% ще са същите и при теб. Попрочети повече за тревожното разстройство, за да знаеш с какво си имаш работа.
Георги го е казвал 100 пъти, но и аз да го кажа - няма случай на човек умрял от паническа атака. 

# 633
  • Мнения: 167
И аз съм с ГТР, депресия и понякога паник атаки, когато се преуморя или недоспала. Пия си хапчетата и тва е, ходя и на психотерапия. Няма оправия.

# 634
  • Мнения: 2 417
Само че при мен тревожността е почти постоянна, най-вече заради прескачанията, а когато ги няма естествено започвам да се притеснявам за нещо друго...смисъл при мен няма някаква внезапна паника, освен може би когато ми става изведнъж много зле, но пак не мисля че е паника, защото от нищото ми става лошо...Например понякога съм си супер спокоен, всичко ми е наред, лягам си и на сутринта като се събудя съм зле.

От пренапрежението и тревожността е. Аз бях така и колкото повече се притеснявах и вторачвах, толкова повече пресксчания и сърцебиене имаше.... Когато се успокоих, престана да имам екстрасистоли. Аз лично пих Inozitol (витамин Б8) със метилирана фолиева киселина - 3 месеца и ми помогна. Беше като балсам за душата ми. Можеш да потърсиш инфо в нета.

# 635
  • Мнения: 134
Само че при мен тревожността е почти постоянна, най-вече заради прескачанията, а когато ги няма естествено започвам да се притеснявам за нещо друго...смисъл при мен няма някаква внезапна паника, освен може би когато ми става изведнъж много зле, но пак не мисля че е паника, защото от нищото ми става лошо...Например понякога съм си супер спокоен, всичко ми е наред, лягам си и на сутринта като се събудя съм зле.

От пренапрежението и тревожността е. Аз бях така и колкото повече се притеснявах и вторачвах, толкова повече пресксчания и сърцебиене имаше.... Когато се успокоих, престана да имам екстрасистоли. Аз лично пих Inozitol (витамин Б8) със метилирана фолиева киселина - 3 месеца и ми помогна. Беше като балсам за душата ми. Можеш да потърсиш инфо в нета.

Да всички така казват, само че при мен цялата тази тревожност се породи от екстрасистолите сякаш. Тоест моите тревоги изцяло са насочени в търсене на сърдечен проблем, колкото и странно да звучи Smiley . Непрекъснато си меря кръвно и пулс, кардиолози постоянно, нищо сериозно не се открива, но аз не мога да се успокоя и продължавам да се въртя в кръг - спешно - кардиолог - после малко спокойствие - увеличаване на прескачанията и пак същото. От едно от лекарствата пък получих някакъв страничен ефект пулс 120, високо кръвно и айде пак нови притеснения. На всичкото отгоре почти няма лекарство от което да не получавам или да си внуша че получавам странични ефекти. Не знам, лекарите казват живей си живота, ама как при тая постоянна тревога...Проблема е че вече почти не вярвам на лекарите, което вече е върха. Все си мисля че пропускат нещо...
Просто последните месеци все едно съм тотално друг човек.

# 636
  • Мнения: 418
Да всички така казват, само че при мен цялата тази тревожност се породи от екстрасистолите сякаш. Тоест моите тревоги изцяло са насочени в търсене на сърдечен проблем, колкото и странно да звучи Smiley . Непрекъснато си меря кръвно и пулс, кардиолози постоянно, нищо сериозно не се открива, но аз не мога да се успокоя и продължавам да се въртя в кръг - спешно - кардиолог - после малко спокойствие - увеличаване на прескачанията и пак същото. От едно от лекарствата пък получих някакъв страничен ефект пулс 120, високо кръвно и айде пак нови притеснения. На всичкото отгоре почти няма лекарство от което да не получавам или да си внуша че получавам странични ефекти. Не знам, лекарите казват живей си живота, ама как при тая постоянна тревога...Проблема е че вече почти не вярвам на лекарите, което вече е върха. Все си мисля че пропускат нещо...
Просто последните месеци все едно съм тотално друг човек.
може би е добре да посетиш психиатър. На мен ми изписа Флунаксола и Ремирта, след десед дни спрях Флунаксола и само Ремирта половин година. Кардиолог ми изписа и Иневика, за да не ми се качва пулса. Според мен трябва да се консултираш с  добър психиатър. Всичко е от нервите, да знаеш и да от нервите пулса скача. Не се притеснявай, ще се оправиш, имай вяра. И аз като теб имах много лоши моменти и хубави в едно и като отмина всичко и се успокоих и се започна. Кардиолог ми каза, че сърцето ми е здраво, всичко е от нерви. Психиатъра каза, че в мозъка ми се е нарушил някакъв баланс и без хапчета трудно ще се справя, дори по-опасно. Успех и се успокой малко, колкото и странно да ти звучи, найстина всичко е на нервна почва. Стресът ти е дошъл в повече.

Последна редакция: чт, 29 апр 2021, 18:17 от bubanka

# 637
  • Мнения: 2 417
b5555, успокой се.... След като имаш пролапс, вероятно са ти обяснили, че от време на време ще имаш дискомфорт в сърдечната област, но не е нещо кой знае какво. Няма как ако ти има нещо, да не са го видели... Просто намери нещо, което да ти тушира симптомите и се успокой

# 638
  • Мнения: 1 430
И аз имам екстрасистоли, напоследэк са много и силни. Оня ден в метрото си викам сигурно ще пукна...обаче при мен забелязвам, че се влияят хормонално. В цикъл е мн зле и сега в овулация ужас, едно прескачане, силни са, в минута са ужасно много, не ми се ходи по лекари пак, егати и тормоза. То да беше само това Sad

# 639
  • Мнения: 134
b5555, успокой се.... След като имаш пролапс, вероятно са ти обяснили, че от време на време ще имаш дискомфорт в сърдечната област, но не е нещо кой знае какво. Няма как ако ти има нещо, да не са го видели... Просто намери нещо, което да ти тушира симптомите и се успокой

Казали са ми да, също че и екстрасистоли може да се появят от това, но на мен все ми се върти в главата че има по-сериозен проблем и това е...Засега мисля че има някакъв ефект от бета-блокера, но и аз не знам.

Цитат
И аз имам екстрасистоли, напоследэк са много и силни. Оня ден в метрото си викам сигурно ще пукна...обаче при мен забелязвам, че се влияят хормонално. В цикъл е мн зле и сега в овулация ужас, едно прескачане, силни са, в минута са ужасно много, не ми се ходи по лекари пак, егати и тормоза. То да беше само това

Да, когато са силни е най-гадно. Иначе на леките не им обръщам внимание, когато са леки все едно нямам.

# 640
  • Мнения: 2 775
b5555, успокой се.... След като имаш пролапс, вероятно са ти обяснили, че от време на време ще имаш дискомфорт в сърдечната област, но не е нещо кой знае какво. Няма как ако ти има нещо, да не са го видели... Просто намери нещо, което да ти тушира симптомите и се успокой

Казали са ми да, също че и екстрасистоли може да се появят от това, но на мен все ми се върти в главата че има по-сериозен проблем и това е...Засега мисля че има някакъв ефект от бета-блокера, но и аз не знам.

Цитат
И аз имам екстрасистоли, напоследэк са много и силни. Оня ден в метрото си викам сигурно ще пукна...обаче при мен забелязвам, че се влияят хормонално. В цикъл е мн зле и сега в овулация ужас, едно прескачане, силни са, в минута са ужасно много, не ми се ходи по лекари пак, егати и тормоза. То да беше само това

Да, когато са силни е най-гадно. Иначе на леките не им обръщам внимание, когато са леки все едно нямам.
Виж сега, ако не се спреш, ще изпаднеш в психоза някоя и ще дойдат ония с белите престилки и ризата без ръкави. Нищо ти няма, ще живееш. Гадно, ама ще живееш.

Пустия му животец бе, много ви е ценен. Да не вземе да се гътнете случайно... И какво от това? Аз имам чувството, че 80% тука са живяли някакъв супер безпроблемен живот и като са дошли ПА и тревожностите е дошъл края на света. Е не е, няма и да стане скоро.
И за протокола - при мен всичко мина с много търпене, алкохол и спорт. И на моменти сега да имам , не обръщам внимание. Умрели от паника няма, обаче прибрани в психиатрия от психози има. Както и самоубили се.

# 641
  • Мнения: 1 430
Имам чувството, че това не е пряко свързано със страха от смъртта, макар че всеки го е страх. При мен е панически страх да не съм болна, а че ще се мре някой ден, това е ясно. Ще живеем все някак, лошото е, че се мъчим. Става един затворен кръг - тревожност, физически проявления и още повече тревожност, няма оправия. Винаги съм била леко хипохондрична, но откакто ме пъхнаха в болница без да е имало нужда, тъпкаха ме с антибиотици и ми прецакаха червата, всичко се засили адски много и се стресирам от най-малкото вече, ставам по-зле. Когато нямам контрол и пълна яснота за събитията, просто се побърквам.

# 642
  • Мнения: 5 832
Явно аз съм някаква извратена, защото като ми прилошаваше, не ме беше страх, че ще умра, никога не съм тичала и по лекари от страх, че съм болна от нещо. Беше ме страх, че ще припадна на обществено място и после ще ме е срам, че съм се изложила. Всеки с лудостта си. 😅

# 643
  • Мнения: 2 417
Ами да, всеки има, своя собствен ужас, който е свързан с нещо от преди... Аз затова давах няколко пъти ликове към видеа в "тубата", защото там психолога много точно и ясно описва какво се случва и защо всъщност се случва. Основният проблем е, че повечето от нас възприемаме нещата като добри и лоши-без възможност за средна позиция. И когато има ситуация на неопределеност, ни кара да задълбаваме в лоши предположения и така... На мен лично много ми помогнаха да се погледна отстрани и е точно така. И аз имам дни, в които изстерясвам, но гледам да си отвлека вниманието, работя и тн... Последно покрай едни мои проблеми с червата си навих на пръста че може да имам нещо и естествено се замъкнах на гастро. Там ми казаха, че нищо сериозно не виждат, освен едни газове, които правят впечатление и са вероятно от начина ми на хранене-само пълнозърнести, зеленчуци, ядки и тн.. Аз, естествено, не останах доволна от прегледа, защото все си мислех, че трябват по задълбочени изследвания да се видят тия черва🤣🤣🤣🤣🤣, а никой нищо не предложи. Кротнах се малко, ама ще е до следващия път😁. Просто покрай тоя климакс ми излизат все нови не разположения и понеже са нови, това ме плаши. Какво да се прави, всеки има своите "демони"....

# 644
  • Мнения: 340
Явно аз съм някаква извратена, защото като ми прилошаваше, не ме беше страх, че ще умра, никога не съм тичала и по лекари от страх, че съм болна от нещо. Беше ме страх, че ще припадна на обществено място и после ще ме е срам, че съм се изложила. Всеки с лудостта си. 😅

Мен пък ме е страх да повърна на общесвено място, а за припадането не ми пука.. така си е всеки с лудостта си.

Общи условия

Активация на акаунт