
Ясно е, че на всички ни е трудно по една или друга причина, пък и всеки има различна граница на товароносимост... Освен това вярвам, че всяка от вас може да си преценява дали да си "юрка" мъжа или да го жали, дали да стои вкъщи да си гледа детето или да се върне на работа... И това, че споделяме тук коя какво мисли, не трябва да е причина за разправии - както сме се разбрали, че няма "правилен" начин за гледане на дете, същото е и сега по този въпрос...
Я да ви почерпя всички по една мента с Фанта Лимон за подобряване на настроението

Герчо, куул даун, май диър - нормално е мамите, които седят вкъщи да имат различни виждания от тези, които работим (и все по-различни ще стават за много неща, мога да ти гарантирам), пък и всяко дете от нашите е сууууууупер различно и изисква различни усилия за гледането.... така че всяка си изплаква мъката - нали това е една от причините да сме тук...
Туити, не мога дати опиша как ревнувам Преско от майка ми.... Само за 1 месец, в който тя го гледа, той вече й се радва най-много, смее й се най-много и това ми къса сърцето... Може би защото е много малък и за него тя е човекът, който е наоколо почти целия ден.... Ти все пак ще оставиш Бобко по-късно, когато ще е по-голям и ще те познава още по-добре...
Джоани8,

Ама и ти улучи момент да се включиш
... Тук отношенията са много по-топли и приятелски обикновено...Наде, защо смяташ, че не ти трябват повече познати? И откъде знаеш, че от някой нов познат няма да излезе добър нов приятел? Честно казано и аз в началото бях много скептична към тези срещи, обаче всички мацки се оказаха много готини.. Пък и според мен е интересно и необходимо човек да си обновява кръга познати от време на време... Ще ми е интересно да споделиш твоята позиция, защото очевидно е коренно противоположна...Не искам да повдигам спор, а просто от интерес питам...
Ей, ама като съм се наспала каква съм многословна, а?

Хайде свършвам, да не ме изритате, че съм изписала темата...
Цунки...
И при положение,4е малкото си ляга в 12 4аса и става в 8 сутринта,с поне 3/4 събуждания е нормално да съм леко изморена(представям си и ако работех),и май по скоро си ме4тая майка ми,а не мъжа ми да беше наблизо,за да вземе малкия за 3/4 4аса в седмицата.Не ми се спори за тия неща за това хаиде да сменим темата
Въобще не търпя да ми се качват на главата и всякаква проява на своеволие или капризи. Но все пак колкото и хора да има в офиса и въпреки, че съм убедена, че сме събрали всички хора с жълти книжки в София, все пак са зрели хора и може да се разбереш с тях. Ако не става с усмивка минавам на по-авторитарен тон, докато най-накрая се разберем за какво иде реч и че не са ми само те на гладата, и че не аз съм виновна, че шефовете бавят парите им, а те имали да си купуват лекарства или били на сватба или не знам какво. Ако знете с какви истории ми се е налагало да се занимавам. Понякога, като се развихрят шефовете и уволнят 20 човека и всички минават през мен след това. И понеже ги е бъз да кажат нещо там, където трябва и решават, че аз съм най-подходящата за целта. И се почват едни семейни драми и сапунени сериали. Наистина ми е много жал в такива ситуации, но аз не мога да ги върна на работа. И, като им кажа да отидат и да си искат поне обяснение защо са уволнени /защото белгйиците се мислят за манна небесна за българите/ и клюмват уши. Та както и да е, пак се отплеснах. Та исках да кажа, че работата ми е свързана по цял ден с много хора, които не знам защо но се решили, че аз съм собственик на компанията и на мен трябава да си кажат всичко, за да се оправи. Е, вярвай ми с тях се оправям, но с това мъничко бебе, което е твоя плът и кръв и което те гледа "умно" и реве не може да ти каже нищо, а ти вече си изчерпал лимита от идеи за причини и успокояване просто... С това определено ми е по-трудно. Освен това се влагат и много повече емоции и психическото натоварване е много по-голямо.
странно е, защото идеята беше ама съвсеееем различна от същността на спора тук: просто исках да окуража мамите, които са не само на ръба на физическо, а и на психическо изтощение да потърсят помощ! а от кой друг да потърсим помощ, ако не от най-близкия ни човек - съпруга/приятеля... аз лично приемам помощта на съпруга ми не като буквалния акт на миене на чинии, а като знак, че сме един отбор и, че сме заедно в отглеждането на детето НИ така, както и в другите ситуации от живота ни. така той ми демонстрира своята подкрепа, а аз му засвидетелствам моята по аналогичен начин.
целувки на всички!

писна ми вече, памперс пускаха ако, тия пък като пикае много, а той нощем пикае ама много много
не знам кво да го правя туй диване начи... 