Изпращаме лятото с песен, МАРТЕНИЧЕ посреща свойта първа есен! 2

 Я малко да сменим темата, че много стана напрегнато, кой колко работи и колко не. Все пак всеки преценява как да живее и отглежда детето си.

 Относно спането, Али спи сутрин около час, максимум и следобед час-два, колкото дойде. От 3-4 дена е започнала да спи и по един час към 18,30-19,00 и в момента си почива  . А вижте как моята госпожица яде ябълка

Герчо,никой не те е нападал,просто всеки си каза мнението.И не съм усетила някой да е писал със злоба. Я си стой при нас,не те пускаме да ходиш никъде!

Ей, Герчо, не се познаваме от вчера, за да се правиш на ущипана госпожица от няколко по-остри реплики. Ми нормално е да се поскараме от време на време. И със сестра ми се карам, но не мога да си предтавя живота без нея. Да взема да я зарежа ли
Аааа, какви са тези ученически работи. Карам ти се

хей , Нели, нашите госпожици са точно на една възраст, ама моята ябълката я е виждала само на пюре  май изоставам ... успява ли да отхапе парченце?

neli_iv   Ама верно как и даваш таково голямо парче ябълка ( казвам го с учудване, а не с укор )!?
Колко зъбчета си имате?

Ние сме без зъби и нищо друго освен пърета не е видяла.... Даже днес си се чудехме с една приятелка, та да ви питам.....   Ако още дълго нямаме зъби, да и давам ли да си гризка бисквитки ( бебешки ), за нещо друго не помислям...

 А за спането: Мария спи от 20 до 7-8 часа сутринта
                                          от 9   до  10 часа сутрин
                                          от 15 до  16 часа следобед
                                          от 18 до  19 часа вечер, нооооооооо
от вчера не е така и не знам как ще се разберем

 Ей, това за яденето не е съвсем така . Али още няма зъби , просто й дадох да опита вкуса на ябълка. И парчето е голямо, за да не вземе да го глътне. А иначе много й харесва да я смуче и плюс това е студена и мисля, че й успокоява венците.

Ахаааааа това вече е друго, ще опитам и аз

Хей, Герчо, недей да се сърдиш
Едно само ще ти кажа, не знам ти и въобще другите как сте, но аз откакто родих разбрах, че всяко дете си е толкова различно, че изобщо не вървят общите норми и рамки. Това го казвам по повод, че преди да забременея работех по 12-14 часа на ден плюс събота и неделя понякога, имах доста напрежение, защото гоним срокове, обикновено си късам нервите с колеги и/или шефове и т.н. стрес и нерви колкото щеш с една дума. Обаче да ти кажа гледането на Боби поне за мен е доста по-трудно от работата ми... И ако си се изнервила от болестта на Иван, когато той нямаше и месец, само си представи да трябва да преминеш и през три месечни колики, мъката на 3 зъба и още няколко кисели периода и да се изтъпанчи мъжа ти и да ти каже че той работи повече, може би това са искали да ти кажат момичетата. Всяко бебе е различно, примерно аз в нито един момент не съм можела да работя от вкъщи, направо ми е немислимо, на няколко пъти ме караха от работата да помогна и беше страшен зор. А си мислех как ще си бачкам от вкъщи на половин работен ден! Ако детето ти е кротко може и да стане, но с моето слънце няма начин. В момента съм сама (таткото ни е командировка за 1 седмица) и примерно простирам една пералня с три почивки, защото той си играе и на три пъти почва да реве, та зарязвам, отивам, занимавам го нещо и после пак, та така... на живо на следващата среща ще ти доразкажа как минава един ден с бяс като Боби Както и да е - до година и аз ще съм се върнала на работа и по този повод да попитам това, което исках пък се отплеснах Към Герчо, ЕкатеринаМ, Борива и ако има други върнали се на работа - как се справяте с ревността?  мен отсега ме гони параноя дали Бобича няма да предпочита жената, която го гледа пред мене? Вие сте добре, че е майка ви, в моя случай ще е детегледачка. И все пак ревнувате ли? Аз отсега хипотетично вече да  Дайте моля съвети как го преодолявате и въобще дали имате такива притеснения    или пък аз нещо съм куку   

Танче, ако ти си куку, значи и аз се присъединявам И на мен ми се въртят такива мисли още откакто реших да се върна на работа преди годинката на Маги
Преди не беше толкова ясна разликата, но от о/о 2 месеца Маги вече определено има различно отношение към мен и към мъжа ми. Него го вижда само вечер и сутрин през седмицата и събота и неделя. Отделно, където и мъжа ми не знае някои специфични тънкости за Маги и за това му е по-трудно да я нахрани, да разбере какво да направи, когато мрънка и т.н. Много се чудя дали и с мен ще стане така и ще изгубя този усет какво точно иска Маги, защо се държи така и какво да направя, за да се успокои А за ревността, и аз си мислех в началото, че ще ревнувам, но вече май ми мина тази част Ще видим след месец

Момичета, мисля че попрекалихте с нападките срещу Герчо, прочетох няколко пъти постинга и, и държа да кажа, че съм на 101% съгласна с нея! С риск да съм следващата, която ще погнете, бих искала да ви кажа, какво е моето мнение по въпроса и ако обидя някого моля да ме извините предварително 
Седейки си в къщи всеки доброволно избира ролята на домакиня и е факт, че мъжете ви сигурно се скъсват от бачкане за да си позволите лукса в днешно време да си седите в къщи за 160 лв, струва ми се малко нагло да ги караме да ни перат гащите и чистят пода, защото цял ден сме подскачали с количките по дупките из София и това ни е изнервило или да правим смели заявления, че можем да се оправим с 500 човека, но със собствените си деца не можем  , извини ме Веси, но това завучи мека казано несериозно, вярвай ми аз с 15 се оправям трудно, а случая на Герчо не мога и да си го представя... Аз лично останах с впечатление, че 99% от вас са изключително добре финансово щом си седят в къщи и за мен всичко е въпрос на организация да намерите по 2 часа на ден време за себе си!... срещу 25 лв седмично една жена ще изчисти къщата ви до блясък и ще изглади натрупаните дрехи през седмицата, всичко е въпрос на организация и личен избор, аз никога не съм обичала и вършила домакинска работа, не ми тежка, но ми е неприятна, по този повод си скъсвам г..а от бачкане за да мога вечер и през почивните дни да се радвам на детето и съпруга си , а не да ги гоня с метлата из къщата...Бих искала да добавя и нещо друго, избирайки доброволно ролята на домакиня никой не може да се сърди, че го възприемат като такава, аз лично никога не съм се поставяла в тази роля и никога не съм усещала подобно отношение от съпруга ми! Дори той самия не ми позволява да се правя на такава, когато съм имала подобни забежки 
Не знам кое класифицира една работа като тежка или лека, но поне за мен седенето до печката, пускането на прахосмукачка и играта с детето не биха могли да ме изморя колкото 9-те часа умствен труд през деня и напрежението и отговорността на което съм подложена, напротив - да гушкам Михаил и да забъркам едни спагети за мен е разтоварващо в сравнение с това през деня!
Танче, вярвай ми че детето не може да те забрави  , който и да го гледа винаги ще те обича повече  , нашето като ни види вечер от вратата крещи от удоволстие по мен и баща си , нищо че майка ми го глези 100 пъти повече от нас 
 

Да взема ли да се включа...?

При нас е така... Когато нямахме дете, пак той се е оправял със семейния бюджет - плащане на сметки, заведения, подаръци... моята заплата си беше за моите глезотийки!

И сега реално за него каква е разликата!?! Нищожна! Детето не ми струва на месец кой знае колко - дори не съм правила сметка... особено с последния ми успех при домашните пюрета...

Само, че моите задължения сега са повече...освен цялата домакинска работа се включва бебето, почнах и да работя вкъщи ( защото работата ми е хоби ), почвам и последна година в университета от вторник... май че ми идва на нагорно... Ето за това аз искам разбиране и помощ, но не винаги я получавам... но нали съм си го избрала аз такъв ... да ми е жив и здрав!!! Понякога ми иде да  , а друг път 

КатеМ, хващам се за последните думи от постинга ти. Че готвенето и грижите по детето те разтоварват. На мен точно това ми липсва-разнообразието. Незнам дали съм ви споделяла, но аз работех на летището във Варна. Работата ми определено беше натоварваща, всеки ден сме имали инфарктни моменти, ако взема да ви разправям мога цяла година да говоря. Обожавах работата си, последните две години бях старша земна стюардеса на смяната и отгорарях за още 5 момичета (както и милион и половина пасажери ). Не е като да управляваш 500, но говоря принципно. Нямах търпение да се върна, защото там оценяваха усилията ми. Имах доверието на всички шефове, за всичко, изскващо по-особено внимание търсеха мен. Получавах похвали и от колеги, и от пасажери (знаете колко са важни за един Лъв ).
Сега съм в къщи с дете, очакваща второ и без никакви шансове да се върна в следващите поне две години, към работа, която за мен е и призвание, защото авиацията влезе ли ведниж в кръвта, отърване няма . Няма гаранция, че когато реша да се върна, ще ме вземат, защото бях на срочен договор, а тази година ги дадоха на концесия и не е ясно какво ще стане.
За домакинската работа няма проблем, свекито я върши по-голямата част. Преслав е много кротко и добро дете и лесно се гледа. Но заетостта с едно и също нещо по 24 часа, без възможност за разнообразие ме тормози. Също и липсата на признание за усилията ми. Искам една нощ да спя без да се налага да ставам по 10 пъти. Или бих я сменила с една 12 часова нощна смяна, в която ще обработя 40 самолета. Искам почивка, но знам, че нямаме нито време, нито пари за това. Искам тийм-билдинг и аз от време на време . Всички ме подкрепяте и казвате, че ще се справим и аз не се съмнявам, но това означава още поне 2 години без възможност да се откъсна от майчинството и домакинството, което въобще не е това, с което искам да се занимавам за постоянно.
Та, това ми тежи най-много и исках да го споделя...

Катеееее недай така бе мила, цял живот имаш да правиш кариера, а децата са дар от Бога, колко хора години чакат бебчета, а при теб Господ прати две- едно след друго, наслаждавай се на този момент

Сега и аз да се изкажа, че виждам някакъв спор се вихрил тука, аз как виждам нещата - няма смисъл да си го мерим кой е по-изморен или кой прави повече за детето си, ясно е, че на всички ни е тежко, аз лично не виждам нападки, а доста приятелска дискусия, до която рано или късно щеше да се стигне. Всяка майка знае най-добре как да си гледа детето - дали ще ходи на работа, дали ще си седи вкъщи и ще бъде Домакиня /айде моля по-полека с този епитет/. Другото- ако всички сме забелязали едно и също нещо в мъжете си, не виждам нищо лошо да си се оплачем, една на друга. На този етап от живота си сме изнервени, отегчени от еднообразието и той е най-близкият ни човек, върху който да рефлектират настроенията. Всички сме интелигентни, работещи и дейни жени и стоенето по цял ден вкъщи малко или много се отразява на емоциите ни, независимо че ние сме го избрали най-съзнателно.Освен това айде да не омаловажаваме това което правим. Аз не смятам, че дондуркам бебе или блъскам количката по дупките по цял ден - аз по цял ден Отглеждам Човек и го Възпитавам, което ми се струва основна мисия на моя живот.

Герчо, моля те не подскачай толкова, темата ти я повдигна и знаеше как ще реагират всички, надявам се да не се откажеш от форума заради този спор, и ако не си афектирана и ти остане време може да ми пишеш на лични какво работиш, че май ще излезем колежки

Лелее...докато изчета цялата тема...свят ми се зави А и какви манджи сте забъркали накрая,май отново доста теми преплетохте в една...а и доколкото успях да доловя с не особено приятелски тон.Хайде ,майчета,не се карайте!Та ние дори не се познаваме,дори и да сте се виждали на някоя и друга среща,това въобще не е достатъчно.И друг път сме говорили на тема работа,домакинство и т.н. и много добре знаете,че факторите,които определят как да постъпи един човек са много...характер,взаимоотношения с човека до себе си,финанси.Всеки си има приоритети и право да живее живота си според разбиранията си,по начин,по който се чувства щастлив.Има по-емоционални хора/като Герчо в моите представи за нея-незнам дали в действителност е така/,които приемат по този начин и обкръжаващия ги свят-работа,дом,семейство...просто емоциите им създават и тази динамика на живот,или поне те самите мислят,че живеят бурно.Има други хора,които не споделят тук във форума личния си живот и това не означава,че той е по-лек или по-скучен....просто всичко е въпрос на темперамент.Според мен има "тежка " работа и "тежка" работа в зависимост от психиката на един човек./тук не включвам физическата работа/.
Май съвсем се отплеснах от темите до момента,но не ми се иска да разваляме приятелския тон. Аз не съм човек,който ще хукне по срещи/не го приемайте лично,просто съм такъв човек-приятели имам малко,но достатъчно,познати имам много и повече не са ми нужни/....но имам нужда от вас точно тук,във форума и нека не разваляме отношенията си и тона на темичките ни. Тук с вас съм си изградила един собствен свят ,в който имам нужда да надникна поне веднъж дневно и ми е много неприятно,когато има дразги...а различия има и винаги ще има,това е нещо нормално.хайде хубава вечер.Обичам ви.
П.с. май нещо се разнежих....