Публикувана: 24 ян. 2021, 21:03 ч.
Последно мнение: 2 май 2021, 15:38 ч.

Пандемия и самота

7 039
42
1

# 15 3 фев. 2021, 12:44 ч.

Мнения: 233

О, да. Даже от утре започваме с компания да ходим на фитнес. Имам нужда и от хоби, и от разтоварване, и от контакти, много контакти. Говори ми се, смее ми се, забавлява ми се.
И аз забелязвам хората да сменят работа, заради това. Други, които не могат, много се депресират от стоене хоум-офис. На трети пък им харесва, но като цяло по-скоро хората жадуват за преди.

# 16 3 фев. 2021, 18:29 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Цитат на: Slanchogledeno momiche в нд, 24 яну 2021, 21:03

Здравейте, съфорумци! Не знам дали е от кофти времето или пандемията, но ме е налегнала някаква меланхолия. Напоследък се чувствам самотна и недобра компания за себе си, а много искам да сме си другарчета ние "двете". Занимава ми се с конкретни хобита, обаче ситуацията всички знаете каква е. Скоро мисля да започна езиков курс и вероятно ще се отрази позитивно. Та въпросът ми е какви алтернативи си намирате да правите нещо забавно, интересно, ново и какви са вашите начини за нови познанства, без значение дали се отнася за приятелство или връзка, в тези така странни и раздалечени времена? Поне, докато отворят всичко... дано.
П. П. Имам прекрасни приятели(пандемия ги доказа като такива), с които често излизаме, но сякаш имам нужда от повече емоции.

Мило Момиче, не бих казала четейки написаното , че си самотна . Flowers Hibiscus

Опитай се да се поставиш в обучките на наистина самотните хора, които нямат роднини в близост и не излизат с приятели , защото е прекалено опасно за тях или спазват рестрикции за да пазят всички останали. За тези, които наистина по цял ден не говорят с никого. Мисля , ще ти стане по-добре.
Тази пандемия ще отмине , няма да е вечна . Ще ти мине !

# 17 4 фев. 2021, 09:19 ч.

Мнения: 650

Цитат на: her_76 в ср, 03 фев 2021, 18:29

Тази пандемия ще отмине , няма да е вечна . Ще ти мине !

Хм, дано, че нещо не ми се вярва вече.... Защото като не е тази, ще е друга...

# 18 12 фев. 2021, 13:55 ч.

Мнения: 8 952

Абе то няма да е вечна пандемията, но вече се проточва година и кой знае още колко...

Не знам какво да кажа на авторката. Голямата ми дъщеря е в същата ситуация и виждам как се чувства. На 21, кара дистанционно студенство. Има някакъв кръг от приятели, но това не е достатъчно. Забелязвам, че вече е леко депресирана и няма желание за нищо.

# 19 13 фев. 2021, 19:25 ч.

Мнения: 2 664

На мен пандемията също ми действа депресиращо, въпреки че ходя на работа , в която общуването е на макс. Никога не съм била отявлен посетител на заведения и молове.
Липсват ми пътуванията зад граница, това, че преди да отидеш някъде в БГ се чувстваш малко или много подозрителен. Свикнахме да не се прегръщаме и целуваме по поводи с колеги и познати, да си говорим от разстояние, да подозираме всяко кашляне и кихане. Липсва ми пиенето на кафе или хапването след работа някъде.
Някак ми се иска да е както преди, а едва ли скоро ще е .

# 20 13 фев. 2021, 23:45 ч.

Мнения: 233

Наистина си е депресиращо. Дето се казва, не съм се убила да ходя по заведения, ама нека си ги има(не призовавам за безрасъдство, а ми се иска всичко да е като преди).

# 21 23 фев. 2021, 23:52 ч.

Мнения: X

Аз от няколко месеца съм безработна и през деня почти ежедневно съм сама вкъщи докъм 18ч. В началото, като си свършех къщната работа, се мотаех в нета, четях или гледах нещо, но пак ми беше притеснено. Затова всеки ден, независимо от времето, излизам и вървя през Морската градина( от Бургас съм), с км. Студеното време ускорява хода ми, уморявам се, но ми се вдига адреналина и се чувствам супер. Отделно правя упражнения вкъщи с ластици, които много ме тонизират. На няколко пъти излязох с различни приятелки на въпросната разходка...ми честно да си кажа, изнервих се. Говореше се само за вируса, за безработицата, за пари, за проблеми ни. Така и така, за тези неща слушам постоянно през другото време, когато имам време за разходки и спорт, гледам да си изключа мозъка от всичко негативно...

# 22 25 фев. 2021, 09:41 ч.

Мнения: 758

Аз родих една седмица преди пандемията да започне. Не ми е било скучно. Междувременно се сдобих и с ново хоби, което може да се практикува изцяло вкъщи - музикален инструмент.

# 23 25 фев. 2021, 09:49 ч.

Мнения: 2 749

Цитат на: tonid в чт, 25 фев 2021, 09:41

Аз родих една седмица преди пандемията да започне. Не ми е било скучно.

Това е много добър съвет, но трябваше да го знае авторката към май-юни 2019г.
😂

# 24 25 фев. 2021, 10:42 ч.

Мнения: 3 369

И аз започнах леко да се депресирам - не съм се прибирала в БГ от повече от година. Живея и работя в Германия. Ежедневието ми е само от работа вкъщи и обратно. Запълвам времето с четене, висене в нета и работа, която ме скапва.

# 25 25 фев. 2021, 12:10 ч.

София
Мнения: 1 791

+1 за кучето
Има много, които търсят дом.. А кучето дава любов и отваря цял нов свят.
Аз имам куче (първо) от почти 4 години. Сега имам и бебе на 4 месеца (много ревливо и изискващо) и нямам никакво време за социален живот. Не се виждам почти никога с приятелите си (може би 2 пъти в месеца).
Добре, че е мъжът ми да гледа бебето сутрин и вечер и аз да изляза с кучето.. Живеем близо до ловния парк и се разхождам с други хора с кучета и ми е много приятно. Това ме спасява - буквално.

# 26 25 фев. 2021, 23:49 ч.

Мнения: 3 369

Цитат на: Dagny в чт, 25 фев 2021, 12:10

За кучето не съм съгласна. Имаше не една статия за това как след първия локдаун приютите са се напълнили с кучета, които са били взети точно с тази цел, а сега стопаните им вече нямят време. Това не е играчка за през локдауна и после хоп пак в кучкарника. По-добре да си вземеш рибки или хамстер.

# 27 26 фев. 2021, 06:11 ч.

София
Мнения: 1 791

Аз казвам, че кучето решава въпроса със самотата. Ако вече си кофти типаж и го зарежеш след това, си за бой и си празен отвътре и нищо не може да те спаси.
Кучето запълва място в сърцето на човека, каквото нищо друго (дори бебе) не може да запълни. Няма нищо общо с пандемията. До човек е.