Наистина най-много зависи какво дете ще ти се падне 
- Публикувана: 27 ян. 2021, 22:12 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 14:18 ч.
Гледане на бебе/малко дете
Моето на 2.5 години. Най-големия ми кошмар бяха първите 2 години... От първи ден като ни изписаха, като каза, че ще реве и няма да спи, буквално до скоро я разнасях на ръце. 15 кила... Бащата много ми помагаше в тези моменти, ама с готвене и чистене, защото малката не искаше никой друг освен мен. Бабите и те помагаха с домакинска работа, като са на гости, което не е малко. И мен все ме плашеха колко.страшно ще е като проходи, а аз плаках от щастие като най-после проходи и не трябваше да я разнасям като чувал ден и нощ. Остана само нощното разнасяне. Всяка нощ, по 2-3-4 часа рев и разнасяне, 2 години... Хронично недоспиване и умора, депресията ме хвана към втората година, защото мислех, че никога няма да свърши този ад... После някак си като с магическа пръчка почна да спи, да заприличва на нормален човек...Чукам на дърво и си плюя в пазвата. Второ и аз не ща, абсурд просто 
Но си е инатче и характер, та не се заблуждавам, че няма да има още трудни периоди.
Но си е инатче и характер, та не се заблуждавам, че няма да има още трудни периоди.
Моето е малко още-на 2.8г. Най-трудна ми беше първата година. Въпреки че не усетихме коликите и почти зъбите. Не седеше в количка, това да спи навън-абсурд. Разнасях го навсякъде в раница. Като проходи, започна да спи повече през деня, но винаги вкъщи, което беше ок, защото си почивах. Баща му го гледа изключително добре, мога да ги оставя за месеци и знам, че всичко ще е наред. Помощ не сме имали и за ден, бабите ни са в чужбина. Това е нещото, което ми тежи и до ден днешен. Гледам познати си оставят децата и ходят напред-назад, ние нямаме тази възможност. Откакто стана на 2 и започна да разбира и говори малко по малко, ми стана много по-леко. Вече сам се храни, облича, ходи си до тоалетна, говори. Е, има си тръшканици и лигавене. Нагласила съм се в главата си, че зора ще е до към 4.
При мен най-големият ужас беше след тръгването на ясла на големия ми син. Година и половина непрестанно болен. Опитвах се да ходя на работа, опитвах се да домакинствам, опитвах се да го гледам и него - някакъв безкраен ад от постоянни кашлици, сополи, задушаване на моменти. Бях се отказала от второ дете след този период. Сега малкият ходи на ясла от септември и треперя над него да не се повтори същото нещо - слава Богу за сега всичко е поносимо, но само като чуя думата кашлица и ми минават мисли за самоубийство. Иначе гледането на бебе (дори и ревящо) е песен. Нито колики, нито зъби ме плашат. Таткото не ми помага, а си гледа децата наравно с мен. Баби и дядовци си имаме много, гледат ги веднъж седмично за половин ден, чат пат спят в тях. Смятам, че става по-лесно някъде след 3тата година, но предполагам като дойде истинският пубертет ще видя какво е ужас.
Много зависи от бебето/детето.
Синът ми беше ужасно ревливо бебе, трябваше да го нося, после се тръшкаше. До днес ми пили нервите.
Малката беше мега спокойно бебе, сега като проходи започна с магариите. Тя пък “подрежда” - вади всичко от чекмеджета, шкафове, гардероби 😱
Помощ нямам от баби.
Синът ми беше ужасно ревливо бебе, трябваше да го нося, после се тръшкаше. До днес ми пили нервите.
Малката беше мега спокойно бебе, сега като проходи започна с магариите. Тя пък “подрежда” - вади всичко от чекмеджета, шкафове, гардероби 😱
Помощ нямам от баби.
Най-трудни бяха първите два месеца,заради недоспиването.
Тоест докато свикна .
Бебето ревеше през три часа.Но заспиваше пак веднага след като се нахрани.
Щом бебето започваше да реве,мъжът ми веднага ставаше притеснен -ама защо реве,ама какво му е...
Той участваше във всичко-смяната на памперса,стерилизирането на шишетата,къпането..разхождаше го с количката ...
Минават бързо два месеца..
Не е толкова страшно.
Никаква депресия не съм имала.
Но бебето беше много дълго чакано.
С всеки изминал месец се привързвах все повече...
Сега дъщеря ни е на 12 години и с умиление разглеждаме бебешките снимки и си спомняме за тези моменти...
Тоест докато свикна .
Бебето ревеше през три часа.Но заспиваше пак веднага след като се нахрани.
Щом бебето започваше да реве,мъжът ми веднага ставаше притеснен -ама защо реве,ама какво му е...
Той участваше във всичко-смяната на памперса,стерилизирането на шишетата,къпането..разхождаше го с количката ...
Минават бързо два месеца..
Не е толкова страшно.
Никаква депресия не съм имала.
Но бебето беше много дълго чакано.
С всеки изминал месец се привързвах все повече...
Сега дъщеря ни е на 12 години и с умиление разглеждаме бебешките снимки и си спомняме за тези моменти...
Недоспиването си е бич божи. Затова бабите казват - когато бебето спи, и майката трябва да спи. Иначе тази въртелешка спи-реве-яде-оригва се-реве-спи-... няма край. Затова бебчетата са толкова сладки, за да сме готови на всичко за тях. Да е жив и здрав мъжът ми, нощем ставаше той и ми даваше бебето да го кърмя, макар че можеше да се обърне на другата страна и да си спи, че нали е бил на работа през деня. Използвай всяка възможност да спиш!
Пак да кажа, не съм имала никаква такава депресия и не познавам жена, която да е имала. Само щастие и умора.
Използвай всяка възможност да спиш!Пак да кажа, не съм имала никаква такава депресия и не познавам жена, която да е имала. Само щастие и умора.
Аз като съм уморена не мога да съм щастлива. Да, обичам си детето и давам всичко за него, но това, което преживях беше истинско изтезание. Идело ми е да се гръмна, а аз съм много уравновесен човек. Аз не можах да се насладя на майчинството и това да си гледам бебето от целия този рев и неспане. Абсолютно неблагородно завиждам на всички, които говорят с умиление за сладките си кротички бебета. Ние изтеглихме късата клечка, какво да се прави. Като ми се усмихне малката, е най-голямото щастие на света, но това не променя факта, че ми се съсипа гърба, нервната система и психиката.
Благодаря много на включилите си.
За мен неизвестното е най страшно, иначе знам, че всяко бебе е различно. Сякаш искам да се настроя за най лошото, пък може и по добре да е. 😂
Следя едни канадци в инстаграм, пускат сторита всеки ден, тяхното е вече на 4 месеца, но май ще се окаже еднорог. Рядко плаче и вече спи самО по 8 часа на нощ. Прекалено лесно изглежда.
За мен неизвестното е най страшно, иначе знам, че всяко бебе е различно. Сякаш искам да се настроя за най лошото, пък може и по добре да е. 😂
Следя едни канадци в инстаграм, пускат сторита всеки ден, тяхното е вече на 4 месеца, но май ще се окаже еднорог. Рядко плаче и вече спи самО по 8 часа на нощ. Прекалено лесно изглежда.
Понеже стана дума за тръгването на ясла. То наистина е изключително шоково за цялото семейство. Нашите големи дъщери посещаваха близка до дома ни градина, но постоянно се надпреварвахме с времето. Не са боледували много и имахме кой да поеме болестите, защото ние работехме в държавната администрация тогава, но това постоянно тичане сутрин да ги заведем навреме вечер да не остават много след другите деца, посещение на открито уроци и какво ли не още, беше ужас. Всичко това в съчетание с връщането ми на работа след 2 последователни майчинства.
Понеже после заминахме за няколко години в чужбина и там за забавачката децата имаха организиран транспорт, високо оцених това удобство и след връщането ми ги записахме в училище с организиран транспорт,както и малките в такава ясла и градина, когато станаха на подходящата възраст.
Понеже после заминахме за няколко години в чужбина и там за забавачката децата имаха организиран транспорт, високо оцених това удобство и след връщането ми ги записахме в училище с организиран транспорт,както и малките в такава ясла и градина, когато станаха на подходящата възраст.
Дъщеря ми е на 1г и 6м. Най- трудно ми беше първите 2 месеца, пълна мъгла ми е. Дали съм се хранила и спала, не мога да кажа... Имах помощ от майка ми, съпруга ми е активен баща, от както му я подадоха в родилното си я къпе и храни. Друг много труден момент е, когато е болна. Направо вътрешно умирам като е болна, не мога да заспа, не мога да се храня...
Имах и следродилна депресия, заради трудно раждане, усложнения, проблеми с кърменето, недоспиването. Но за няколко месеца се оправих.
Сега сме във фазата на бебешкия пубертет и ми къса нервите, чуди се каква беля да направи и как да се тръшка.
Имах и следродилна депресия, заради трудно раждане, усложнения, проблеми с кърменето, недоспиването. Но за няколко месеца се оправих.
Сега сме във фазата на бебешкия пубертет и ми къса нервите, чуди се каква беля да направи и как да се тръшка.
Ооо, как забравих боледуването- това е кошмарът на кошмарите, за мен е по-лошо и от липсата на сън.
А за второто и аз реагирах като вас, но като малката навърши 4 г много ми се прииска второ и живи и здрави го чакаме след няколко месеца. Не казвам, че всички ще поискате второ, но не е изключено. 😀
А за второто и аз реагирах като вас, но като малката навърши 4 г много ми се прииска второ и живи и здрави го чакаме след няколко месеца. Не казвам, че всички ще поискате второ, но не е изключено. 😀
Айде, един много положителен коментар от мен.
Изобщо не съм усетила да имам бебе.
Не съм кърмила, пиеше си АМ на три часа, не се е оригвал, яде и заспива. Ни колики, ни зъби, ни боледуване. Сега е на десет- да е пил макс три-пет пъти антибиотик, но пък и бързо се оправяше.
Изключително отлична адаптация на ясла и градина.
Сами си го гледахме. За пръв път го оставихме за една вечер на баба му като беше на две годинки.
Дай Боже всекиму, дето се вика.
Не съм се втелясвала в чистене, бърсане на ръце през секунда, кален е доста добре, бих казала- без да съм искала, просто беше студеничко в квартирата, колкото и да отоплявахме.
Леко раждане!
П.п. Трудното дойде, за мен, като проходи, до петата година. Много палав, подвижен, очите ми все в него.
Изобщо не съм усетила да имам бебе.
Не съм кърмила, пиеше си АМ на три часа, не се е оригвал, яде и заспива. Ни колики, ни зъби, ни боледуване. Сега е на десет- да е пил макс три-пет пъти антибиотик, но пък и бързо се оправяше.
Изключително отлична адаптация на ясла и градина.
Сами си го гледахме. За пръв път го оставихме за една вечер на баба му като беше на две годинки.
Дай Боже всекиму, дето се вика.
Не съм се втелясвала в чистене, бърсане на ръце през секунда, кален е доста добре, бих казала- без да съм искала, просто беше студеничко в квартирата, колкото и да отоплявахме.
Леко раждане!
П.п. Трудното дойде, за мен, като проходи, до петата година. Много палав, подвижен, очите ми все в него.
Препоръчани теми