Гледане на бебе/малко дете

  • 12 254
  • 307
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 9 409
Може би като прибрахме и се почнаха адските колики.... Неспането беше просто ужасно чак ми се гадеше от него.
Другото е прекрасните 2 и техния бебешки пубертет, който направо си ме вади от равновесие и ми иде аз да се разрева, не тя. С адаптиране в ясла нямахме проблеми, но това боледуване 2 седмици вкъщи и 3 дни на ясла си е начовешко.
Но пък всичко преминава в даден момент и после имат други проблеми Grinning

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 10:57 от I.Kravaeva

# 31
  • Мнения: 15 357
Първия месец и половина ми беше трудно,после се напаснахме.Мъжът ми страшно много помага,баби не сме искали за помощ .
Но ние си имаме еднорог,до сега безсънна нощ не сме имали,но и детето е само на осем месеца.Не е ревлива,не ще на ръце ,иска да пълзи и да се занимава сама.Много е ухилена и изобщо е лесна за гледане

# 32
  • MI
  • Мнения: 11 890
Да допълня, според мен  много важно е предварително да си решиш/те някои основни въпроси като държиш ли да кърмиш, ще идва ли някой да помага след раждането, как ще се включва твоят мъж. И да се подготвиш - например да четеш за кърменето, да си подготвена как и какво трябва да правиш и чене е толкова автоматично колкото изглежда, да поговориш с тм и да държите единна линия пред бабите особено.

# 33
  • Мнения: 22 277
В първите няколко месеца ми беше трудно - стрес защо не наддава, след това връщането на храна - веднъж непосредствено сред хранене и отново ок. 90 мин. след това, и т.н. Обаче най-трудно ми беше ок. втората година с т.нар. нощен терор - всяка нощ в 1:00 до към 1:20-1:30 ч. нечовешки рев на сън. Всяка вечер на петнадесетата минута вече бях убедена, че нещо я боли и трябва да тръгваме към спешното. Пет-десет минути по-късно вече беше спряла да се дере и спеше до млякото в 3:00. До късна възраст пиеше мляко по 2-3 пъти на вечер. С мъжа ми от първия ден до сега сме взаимозаменяеми., сами си гледаме детето. Когато беше съвсем малка аз бях дневна смяна за гледането, той - нощна. Още не можем да се нарадваме, че започна да спи по цяла нощ.

# 34
  • Мнения: 15 357
За нощен терор не бях чувала.Дано ни подмине.

# 35
  • София
  • Мнения: 26 250
За нощен терор не бях чувала.Дано ни подмине.
Дано, ама далеч не е рядко явление, при нас беше по 2 часа между 22.00 и 00.00, ама като по график...

# 36
  • Мнения: 15 357
Направо ме хвърлихте в оркестъра.Наистина не съм чувала това нещо.Бебешкия пубертет го знам,ама това ,че и често се среща..Звучи ужасно наистина.Какво се прави в тази ситуация?

# 37
  • София
  • Мнения: 9 409
Чакаш да отмине Grinning

# 38
  • Мнения: 3 038
Трудно е докато да тръгнат на ясли/градина. После се очовечват, стават даже приятни и си мислиш, че зора е минал. Има едни 7-8 години (от детската градина до 4 ти клас) рахат. После навлизат в пубертета, някои по рано, други по късно,и става вече сложно. От към физически обгрижване олеква, но пък се почва с изграждането на характера и психиката. Много родители срещат трудности в този период, но сякаш не е прието да се говори за това в обществото и в тоя форум. Е, има тема за пубертета,но тя е толкова сладникава и захаросана, че всичко да те придържи. Виж, раждане,градини, болести се обсъждат с удоволствие надълго и нашироко,но за пубертета никой нищо не казва. Що така?!?
Предвид, че тепърва ще раждаш, бих те посъветвала да си осигуриш помощ за първите седмици. Няма смисъл да се правиш  на герой и да доказваш, че можеш сама и никой да не ти пипа бебето. Дай си време да се възстановиш напълно, защото раждането като физически акт никак не е безобидно и за подценяване. Късмет!

# 39
  • Мнения: 22 277
Направо ме хвърлихте в оркестъра.Наистина не съм чувала това нещо.Бебешкия пубертет го знам,ама това ,че и често се среща..Звучи ужасно наистина.Какво се прави в тази ситуация?

Няма какво да направиш. Ако спи - не събуждаш, чакаш да мине.

# 40
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 839
С всяко дете първите 2-3 месеца са най- трудни- недоспиване, изграждане на някакъв ритъм на хранене, колики, свикване изобщо с новия член на семейството. После към третата година има един по- крив период. За пубертета е ясно Simple Smile
Бащата винаги се е включвал в отглеждането. Как? Точно както аз- хранене, памперси, занимания, извеждане. Единствено с кърменето е нямал как да ме замени.

# 41
  • Мнения: 3 329
За мен когато детето започне да покрива само основните си нуждит, да може да се храни само, да ходи до тоалетна само и да започне да се пази само, става по-лесно. Иначе постоянно търсят начини да те "изнанадат" по какви безумни начини успяват да се наранят. Това ми е най-стресиращата част, но има един плюс поне детето е под твое наблюдение. Като гледам как сега на по 8-10 години търчат сами с тротинетки и колелета по улиците лошо ми става. Ама ще го мисля когато стигнем до там.
Бях много време сама, ММ не е българин и беше в чужбина мнооого време и си идваше за кратко. Точно тези "лоши 2" ги изкарах сама с малкия, да е жива и здрава майка ми, че ме отменяше понякога. Не отказвайте помощ, ако работите в чужбина и няма баби и дядовци покрай вас се възползвайте от услугите на детегледачка когато ви стане прекалено напрегнато.
Най-големия ни проблем е спането общо взето, той просто отказва да заспи докато вече не му свършат батериите напълно. Какво ли не пробвахме, изчетох сумати неща. Това, което проработи е да махна следобедния сън и да го слагам да спи рано. Направо се родихме, ама щастието продължи кратко, понеже в момента в който тръгна на градина пак става вечер драма, понеже там спят на обед и той се прибира вкъщи зареден с енергия на 100%.

# 42
  • Мнения: 15 357

Бащата винаги се е включвал в отглеждането. Как? Точно както аз- хранене, памперси, занимания, извеждане. Единствено с кърменето е нямал как да ме замени.

Честно казано,аз не мога да си представя обратния вариант.Трима наши познати мъже не сменяли наакан памперс,понеже им се повръщало.Ми не го разбирам,ако и майката абдикира от акото,какво става..

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 063

Честно казано,аз не мога да си представя обратния вариант.Трима наши познати мъже не сменяли наакан памперс,понеже им се повръщало.Ми не го разбирам,ако и майката абдикира от акото,какво става..

Както казах, мъжът ми е помагал с всичко, ама нааканите гащи не му бяха слабост, макар да е сменял. Обаче не съм се дразнила, щом удряше рамо с другите неща. Той синковеца не понасяше памперси, така че мъжът ми е прал, простирал, гладил. С щерката поне за разходките слагахме.

Последна редакция: чт, 28 яну 2021, 13:42 от plqsak

# 44
  • София
  • Мнения: 11 904
Толкова всичко е цветя и рози, че имайки едно дете, аз тотално не разбирам концепцията за второ.
Сега, вече към 5-тата година, почвам да виждам някаква светлина в тунела Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт