Гледане на бебе/малко дете

  • 12 279
  • 307
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 3 451
Нели, и аз си поревах сутринта. Сега няма и следа от бебето през нощта. Явно просто ми дойде изневиделица.

# 196
  • France
  • Мнения: 16 319
Чичи, никъде не бъркаш, душице. При всички е така. Тази нощ, например, беше концерто в ми минор от 4 до 5. А когато правят дует с голямото братче, с бащата имаме желание да се включим за квартет.
Знаеш ли, с второто не ми е по-лесно, но определено ми е по-спокойно. Знам, че "и това ще мине".

# 197
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
Чичи, нищо не бъркаш. Дъщеря ми беше от първия момент с мен, първата нощ спа (казват от умора от раждането), но на втората ревахме заедно, толкова бе зле положението. Joy И не, не искаше да спи далеч от мен. Представи си за тях какъв стрес е, нормално е...
При мен веселбата започна вкъщи, защото в родилното аз не знам колко кърмех, но давах и АМ, и то бебето основно спеше. Но прибрахме се вкъщи, родата и мъжа ми отидоха в заведение, да се черпят. Аз останах с бебето, то ревна, сменям памперси, "кърмя", гушкам, то плаче, ами и аз ревнах с него Grinning

# 198
  • Мнения: 15 357
Чичи,не грешиш.В началото е постоянно гушкане,бебчето сега се сблъсква с глада,умората,допира,студа,топлото.Всичко му е ново и стресиращо.Ще се напаснете .

# 199
  • Мнения: 35 645
Имаме един съсед, който всяка сутрин в 5 ч отивам на борсата за плодове и зеленчуци . И първия месец ми викаше : аз тази сутрин ви чух в малкото като плачеше ( като се в качвал в буса си). И аз му викам : и аз ви чух.
Мале, как не спеше и ревеше, ужас!!! Той реве, аз рева, чувствах се ядки безсилна. Сега следобедите ми са така. Той реве, аз рева

# 200
  • Мнения: 15 357
Между другото,при нас коликите почнаха от родилното,между 22 и 1 часа беше голям рев.И вкъщи продължи така,като почнахме капките и се успокои.

# 201
  • Мнения: X
Ех Чичи не искам да те плаша, но дано бебето ти е кротко 😂😂😂. Аз с моя мъник само със захранването ме олесни. Като започнаха коликите  2 месеца нямаше оправия, ако дам капки на всяко ядене беше добре, ама пък се запичаше, пак зле. Само възглавничка с черешови костилки ми помогна. О да е имаше период, където само върху мен спеше по корем малкия, цялата се схващах. После след коликите дойдоха зъбите, 7 зъба имаме за 7 месечно 😁 и там зор видяхме. Да не говорим колко време продължи периода с 30 минути спане и 1 час буден, все кисел беше и редувахме кошара с носене 😁 Та някой беше казал как си подготвен с тези периоди, но истината е, че докато не сблъскаш с тях просто нищо човек не знае.

# 202
  • MI
  • Мнения: 11 890
Чичи, не трябва да те е срам, както виждаш повечето сме минали през това. Аз си ревях периодично първия месец, така от нищото. При мен петте дни в болницата бяха много стресиращи, но после вкъщи поне се чувствах малко по-подготвена.  Моята дъщеря така и не прие да спи далеч от мен, но пък колики сериозни нямаше. Имаше по час на ден, нищо особено. Така че не се нае нищо, радвай ѝ се и следвай инстинкта си.

# 203
  • София
  • Мнения: 26 250
Много си ми беше добре на мен в болницата, бях спокойна, после ми дойде в повече стресът. Нищо не ни помогна на нас с коликите, чакахме ги да отминат сами.

# 204
  • Мнения: 748
Моето дете докато бяхме в болницата изобщо не плачеше, не му чувах гласа, обаче като се прибрахме у дома що рев се започна, особено първата вечер/нощ, бях в шок. След това през деня ревеше на почивки, а от следобяд до 12 часа през нощта без почивка, постоянно. Така продължи 2-3 месеца и отмина:cold_sweat:
Бях се яко сдухала, но премина Cold Sweat
Моят мъж преди да родя ми викаше, че бебетата яли, спали и акали, какво толкова му било гледането на бебе Grinning После го бъзиках и му виках "Абе, ти, нали викаше, че бебето само яде и спи, какво стана",той мълчи Joy

# 205
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
sea.sea И аз се чуствах спокойна в болница, лекари, акушерки около мен, знаех, че има към кого да се обърна.
Даже единия ден, бебето спи, аз го нося в стаята на акушерките, и ги питам дали му има нещо, та само спи. Акушерката търпеливо го огледа, каза ми, че не вижда нищо притеснително, но ако искам, ще извика и неонатолог...Сега, като се замисля, сигурно са решили, че съм леко ку ку... Grinning
Lorena Mari И аз бях човека, който беше на мнение, че бебето само яде и спи. Имах много планове, за неща, които да направя през майчинството, три месеца по късно, исках само да поспя Grinning

# 206
  • София
  • Мнения: 26 250
Аз пък помня как повърна една вечер ( май за пръв път), ама имало няколко раждания и не можеше веднага да дойде лекар, казах, че въобще не ме интересува и искам някой да дойде веднага. 😃 Сега ми е смешно де, ама тогава не беше.

# 207
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
Аз пък помня как повърна една вечер ( май за пръв път), ама имало няколко раждания и не можеше веднага да дойде лекар, казах, че въобще не ме интересува и искам някой да дойде веднага. 😃 Сега ми е смешно де, ама тогава не беше.
Абеее, една от майките в съседната стая беше задавила бебето, настана суматоха в коридора, жената се свлякла на пода, акушерките тичат с бебока на ръце да го аспирират,  аз се уплаших доволно, а не беше моето...

# 208
  • Мнения: 35 645
Моето голямото като повърна веднъж плаках цяла нощ. Мъжът ми ме гледа и се чуди какво ми става Wink

# 209
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
Моето голямото като повърна веднъж плаках цяла нощ. Мъжът ми ме гледа и се чуди какво ми става Wink
  Не ми беше приятно да повръща, защото с голям зор и цедене събирах мляко за него, а то се оригне, и пльок, мляко на паркета.

Общи условия

Активация на акаунт