Гледане на бебе/малко дете

Сега заради Ковид-19 съвсем са ограничили активностите в детската ни градина. Откакто през октомври се качиха по стаите, са им спрели  сутришната гимнастика, не им дават да тичат, да танцуват. Стоят предимно по масите, за да учат по цял ден. И в края на деня, който си е свършил занятието и не са го взели, разбира се, може да поиграе с пъзел или да рисува.
Детето чак се сърди и не иска да ходи сутрин, защото само пишели, а не играели! Ако знае какво го чака на училище... тръгваме през септември!

Моя всеки път като го питам какво са правили ми казва, че играли

Да, ако се приучи така си продължава.
И сега, почти на 13, ако не си легне до 9.30 (както някой уикенд) й се приспива и си ляга сама.

Трудно и най-вече е отговорно да се отглежда бебе, цялото внимание е на 💯 и нон стоп. Най-много ми тежи безсънието и плача при моето бебе. Изкара тежко първите три месеца с колики, сега плаче заради зъбки. Всеки етап с предизвикателствата.
Аз все се надявам, че като израсте и стане лесен за комуникация, и на мен ще ми е по-леко.
Депресия си имах/имам, именно заради изтощението, защото си гледам бебето сама, таткото работи по 12 часа. За мен, най-хубаво е мама да има по няколко часа на ден, за да прави неща, несвързани с детето. Аз си отпочивам като чистя, готвя или пазарувам, ама като ревне бебо и чак се изпотявам и стомаха ми се свива. Завиждам благородно на мами с кротки деца.

Кураж, Ани, и това ще мине

Мен така ме бяха наплашили как сега ще видя, как няма да спя с години, каква е мъка и къртовски труд... А то се оказа песен - за мен, защото е много кротко дете, рев не чух ни за колики, ни за зъби, от първата седмица спи като пън по цели нощи, е, с малки изключения, имам и много помощ де, признавам, но я ползвам главно за да излизам без детето,   а това не е всеки ден, така че все пак си се грижа основно за него. Храня го сутрин, разходка в парка, пак го нахраня като се върнем, малко игри, сън следобед, още и още игри и то станало време за вечеря и сън. В 8 е заспал, а аз имам време за всичко преди да си легна. Нищо общо с разказите с които ме плашеха. Осъзнавам, че заслуга за това нямам, просто имам късмет с лесно дете, но толкова се изненадах колко ми е лесно, че чак мислех тема да пускам да питам дали аз нещо не изпуска или пък не правя напълно погрешно, че не се чувствам изтощена, а напротив.
Ходя и да помагам на близка с малко бебче, което пък реве денонощно и виждам как го има и обратното. Обаче съм твърдо против това плашене на бременните какво ги чака. А "спи сега че после няма" още ме побърква, все едно сънят си го трупаш на рафта и после си взимаш...

Сега ако кажеш, че не си качила и грам след бременността, просто те намразвам

Недоспиването е ужасно нещо, но не трае вечно, така че наистина тези приказки, че после няма сън, са преувеличени. А когато си с едно дете, колкото и да е неспокойно, все има време през деня, когато то спи и майката може да си полегне с него и да навакса поне малко нощното недоспиване. Затова ви съветвам да си поспивате при всеки един удобен момент.

Говори ми, говори... аз съм вече на 5 месеца без сън и ми се струват цяла вечност.

Моето не спи през деня обикновено. И когато спеше, нямаше дори твърд цял час, в който да съм сигурна, че ще спи. Отида нещо да правя, тя се събуди след половин час с увеличаваща се истерия, докато отида при нея. Легна и аз да спя с нея, че съм уморена, изтръгва ме с такъв рев от съня, не знам на кой свят се намираме докато се освестя да стана, а толкова ми се спи, че искам да я удрям, докато млъкне и ме остави да спя, а не да ми реве, да свива краката да я разнасям на ръце и да не ме оставя нито до тоалетна да отида, нито да ѝ приготвя мляко, че се успокоява като пийне. Толкова се стресирам дори от мисълта, че ще ме събуди по такъв начин, че изобщо не си позволявам да заспя. Стоя до нея, прецъквам си телефона, чета, приготвено шишето, че да мога да реагирам в секундата, в която се събуди с рев, защото се усилва истерията с всяка секунда и след това не може да продължи да спи, а е нервна, недоспала, раздразнителна и само се удря.

Признавам си, че на мен ми беше най-лесно, когато синът ми беше бебе. Беше изключително спокойно бебе. На четири месеца спеше по цяла нощ и всички обичайни спанета през деня. Никога не е плакал от колики, зъби или подобни въпреки че на годинка вече имаше всички зъби без кътниците. На шест месеца тръгна на ясла и започна много да боледува, но дори болен винаги е бил много спокоен.

Нещата коренно се промениха като проходи. Продължи да бъде усмихнатото и спокойно бебе, но започнаха проблемите с яденето и с тази нужда непрекъснато да се движи.

С днешна дата, на осем години и половина остана само здравият сън (което не е малко). Детето обаче има много силен характер, който изобщо не съвпада с моя, и често стигаме до конфликти. Отделно, като всеки човек си има особености, които няма как да пренебрегвам. В общи линии се опитвам да се намеря някаква златна среда в отношенията, в противен случай само ще си крещим. В началото много лесно се пусках по тази плоскост, но видях, че това само влошава ситуацията. Сега се опитвам да се владея повече, да обяснявам повече, да изслушвам и, когато мога, да правя компромиси. За някои неща, например училището, съм безкомпромисна.

От моя опит мога да кажа, че колкото повече расте детето, толкова по-трудно става. Никога не са ми тежали грижите за него като бебе. Едно бебе се нуждае предимно от физически грижи и много любов. Растейки обаче, започва да проявява характер и претенции, да търси мястото си и в семейството, и извън него. С тръгването на училище отговорностите на детето и изискванията към него също се увеличават, а на него често му е трудно да разбере защо трябва да направи някои неща. Нерядко чувам от детето: ама защо трябва да пиша домашни? Не разбираш ли, че искам да играя?

Подкрепям. Бебешката възраст е най-сладката, после идват кошмарните две и три ... и тъкмо се зарадваш после, че "ейй, стана разумен човек най-сетне" и се почва с проявата на характер и множеството претенции. Нищо работа е едно недоспиване.

Кукумицинка, много точно казано, направо ми четеш мислите. Накрая човек се научава и за 20-30 минути да си дремне 😆😆😆

Нормално е, стресът с първото дете е голям, защото трансформацията от 0 деца към 1 дете е ударна. Имаш чувството, че е минала цяла вечност и бебешкият период никога няма да свърши. Но той наистина е кратък и съвсем скоро няма и да помниш подробностите около него. Тогава ще си дадеш сметка, че не е чак толкова много времето.

Кукумицинка, докато разбереш какво му е на бебето и свикнеш как да го успокояваш най-лесно, ще мине малко време. Трябва си време за напасване и трупане на опит. Сега поне е топло вече, разходките са по-дълги и изобщо, по това време на годината гледането на бебета е по-лесно отколкото зимата, например.

Между другото, друг проблем с първите деца е, че в началото(първите 1-2 години) майките са изцяло фокусирани върху тях и често преживяват драматично всяка промяна в поведението (колики, зъби, периоди на скок в растежа и т.н.) и това ужасно ги стресира. Докато, ако мислиш и за други неща или имаш и други занимания, нещата минават много по-леко. Но просто при бебетата всяко чудо е за 3 дни. Периодите минават толкова бързо, че не си заслужава да се фокусираме върху тях толкова много.

Не, тя вече е на 2 и продължава да се събужда с рев изведнъж, без да имам някаква сигурност кога ще стане това и колко ще спи. Събуждала ми се е по този начин 20-30 минути след заспиване, 1 час след това, 2 часа. Денем вече много рядко спи, ама нощем си продължава също да се събужда с рев, както примерно 1 час, след като е заспала, така и посред нощ, но нощем по-бързо се успокоява, отколкото денем. Не мога, сърцето ми ще спре, ако лягам и аз да си спя с нея и тя ме буди по такъв начин. Нямам бе, нямам такова време, в което да съм сигурна, че ей сега ще вляза и ще се изкъпя спокойно или ще се изходя, без да се събуди с рев. По всяко време ми е прекъсвала тези дейности, а пък в будно състояние съвсем не смея да се затвора в банята и да я оставя без надзор.