Здравейте, ние тръгнахме. Засега сме съвсем в началото. Отдавна говорехме за осиновяване, но преди няколко дни го решихме окончателно и започнахме да действаме. Само че мен много ме е страх. Знам, че го искаме и двамата и нямаме колебания, но на моменти мисълта дали ще се справя направо ме смразява. Ровя, чета, уча се, понякога се успокоявам от прочетеното и си казвам: "Разбира се, че ще се справим!", след това прочета друго и пак ме обхваща страх. При вас как беше? Съмнения в решението си нямам, но този страх просто не ме напуска.
- Публикувана: 26 септ. 2006, 19:43 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 15:29 ч.
Нормално ли е да се страхувам в началото на пътя?
Бъди сигурна, че когато гушнеш това малко дългоочакано същество, ще знаеш какво да направиш.Сърцето ще ти подсказва какво да направиш.Когато ни изписваха първият път от родилния дом не ми се прибираше,страх ме сковаваше как ще го нахраня, как ще знам кога какво да правя.Да не говорим после когато прави бели , дали постъпих правилно? дали не му се скарах повече? когато правиш нещо със сърцето си ще се справиш. Пожелавам и успех.
Честито за взетото решение 
!!!И аз бях така,умирах от страх и притеснение,все четях,четях докато един ден просто спрях и си казах,няма начин да не мога да се справя,та останалите жени и момичета как се справят.Да не би бременността да те учи-НЕ !!!Това е инстинкта на майка и огромната любов която е изпълнила сърцето ти.Просто спри да четеш и да мислиш и остави чувствата и сърцето ти да те водят 
!!!
Ще се справиш и то може би по-добре от много други,които са се подготвяли за това по естествен път
Желая ви успех и много,много кураж!!!
!!!И аз бях така,умирах от страх и притеснение,все четях,четях докато един ден просто спрях и си казах,няма начин да не мога да се справя,та останалите жени и момичета как се справят.Да не би бременността да те учи-НЕ !!!Това е инстинкта на майка и огромната любов която е изпълнила сърцето ти.Просто спри да четеш и да мислиш и остави чувствата и сърцето ти да те водят !!!Ще се справиш и то може би по-добре от много други,които са се подготвяли за това по естествен път
Желая ви успех и много,много кураж!!!
Нормално е да се страхуваш и да се питаш дали ще се справиш. Най-важното е, че сте взели решение! Една майка всеки ден се учи да бъде майка - независимо от това дали е биологична или не, дали детето е току-що родено или е на няколко месеца или годинки. Станеш ли веднъж майка, всеки един ден те изправя пред нови ситуации, които те учат. Майчинството не е затворено понятие - то се развива с любовта към детето, с грижите. Страх изпитват и биологичните майки като видят новородената си рожба - да не го наранят, ами как да го изкъпят и т. н.
Желая ви по-бързо да мине всичко и по-скоро да гушнеш вашето дете.
Желая ви по-бързо да мине всичко и по-скоро да гушнеш вашето дете.
здравей
радвам се, че си се решила
чела съм твои постове и ми е било много мъчно за нусбъднатитет ти мечти
сега се радвам, защото съм убедена, че началото на тоя път е началото на едно голямо щастие
е ще има трудности
но нека ти кажа - всяко дете е колкото щастие и любов толкова и мъка и страдание
сега с двете породени - днес се карах на баткото - даже се шляпахме, а сега след поредното преобличане на наповръщаната бебе - само дето не виех от безсилие - щото на нея и да се карам - все тая
та неприятности и проблеми ще има- но тях ги има при всяко дете
и при твоето ще ги има - бъди смела и съм убедена, че ще се справиш
просто искам да ти кжа, че това, че ще си бременна, а после ще родиш - не те прави родител, а още по-малко - добър родител
не ти осигурява добри деца и розово бъдещше
всичките тези неща са резултната на старание и години труд и много любов
затова - смело напред да намериш своето дете
радвам се, че си се решила
чела съм твои постове и ми е било много мъчно за нусбъднатитет ти мечти
сега се радвам, защото съм убедена, че началото на тоя път е началото на едно голямо щастие
е ще има трудности
но нека ти кажа - всяко дете е колкото щастие и любов толкова и мъка и страдание
сега с двете породени - днес се карах на баткото - даже се шляпахме, а сега след поредното преобличане на наповръщаната бебе - само дето не виех от безсилие - щото на нея и да се карам - все тая
та неприятности и проблеми ще има- но тях ги има при всяко дете
и при твоето ще ги има - бъди смела и съм убедена, че ще се справиш
просто искам да ти кжа, че това, че ще си бременна, а после ще родиш - не те прави родител, а още по-малко - добър родител
не ти осигурява добри деца и розово бъдещше
всичките тези неща са резултната на старание и години труд и много любов
затова - смело напред да намериш своето дете
Ето и от мен малко кураж! Страхувах се и аз, как да не се страхувах, още повече , че съм сама. Дори когато ми казаха, че ще ми покажат едно дете- преди да го видя- ме хвана отново силен страх. Но след като аз и доста други като мен се справят и сами, значи ти трябва да си по-смела.
но нека ти кажа - всяко дете е колкото щастие и любов толкова и мъка и страдание
И само да добавя, че животът е празен без щастието, любовта, мъката и страданието, които само едно дете може да донесе. Не се отказвай и не се страхувай! Едно дете без родители е сираче, но една жена без дете е сирота. Ще чакам да се похвалиш със своята рожба - дано е по-скоро! 
но нека ти кажа - всяко дете е колкото щастие и любов толкова и мъка и страдание
Смятам че страха ти е от неизвестното. Ще се справиш. Кураж. Страха е нещо естествено, независимо от това дали си решила да си осиновиш дете или си бременна и то вече е на път.И аз се страхувах като бях бременна, че няма да се справя но се справих.
КУРАЖ. ВЗЕЛА СИ НАЙ-ВАЖНОТО РЕШЕНИЕ.
КУРАЖ. ВЗЕЛА СИ НАЙ-ВАЖНОТО РЕШЕНИЕ.
поздравление за това решение, страха го има и при собственото дете, имам син на 14г. и миналата година като родих няколко дена не знаех какво да правя а уж имам опит, ще се справиш както всяка майка, радвам се много защото ходя в такива домове и виждам какво е там, още едно слънчице ще си има дом, семейство и най важното любов
Много е хубаво!
Ще видиш, че ще преоткриеш по пътя толкова силни емоции и чувства, за които не си знаела, че съществуват. Процесът на осиновяване е труден, вярно. Да износиш и родиш също е трудно. Това не са само думи, повярвай.
Когато прегърнеш детето си ще забравиш всичко, всичко! Да си майка е прекрасно!
Ще видиш, че ще преоткриеш по пътя толкова силни емоции и чувства, за които не си знаела, че съществуват. Процесът на осиновяване е труден, вярно. Да износиш и родиш също е трудно. Това не са само думи, повярвай.
Когато прегърнеш детето си ще забравиш всичко, всичко! Да си майка е прекрасно!
Страхът е нормална човешка емоция! Това,че се страхуваш, означава,че не си загубила човешкото у себе си!
Страхът го има и у биологичните родители. Но това не ги прави по-добри! Обичай детето със сърцето си и не позволявай на съмнението да пречи на тази любов да се развива! Поздравявам те за взетото решение!
Поклон на всички, които са приели чуждите деца като свои!
Страхът го има и у биологичните родители. Но това не ги прави по-добри! Обичай детето със сърцето си и не позволявай на съмнението да пречи на тази любов да се развива! Поздравявам те за взетото решение!
Поклон на всички, които са приели чуждите деца като свои!
Поздрави за решението. Отглеждането и възпитанието на едно дете е една от най-трудните и отговорни задачи на този свят. Както казва моята мама - "трудно се казва МАМА". Но пък няма по-прекрасно чувство от това - да бъдеш МАМА. Въпросът - "Дали взех най-правилното решение?", ще те съпътства през целия ти живот на родител. Но родителският инстинкт е най-силният съветник. Този страх, пред който сте изправени днес е най-сладкия и нежен страх, към който ще се връщате в мислите си, с толкова мили чувства. Пожелавам ви това да се случи час по-скоро. Успех и много късмет.
Поздравления за решението и от мен!!! Да имаш дете е най-прекрасното нещо на света, а как ще дойде то е без значение. Аз родих своето, но те уверявам, че нито бременността, нито разждането ме обогатиха с нещо. Радостта идва след това, а страхът е неизменен неин спътник, и точно обичта и огромното желание да дадеш най-доброто го пораждат. Самият факт, че се стархуваш, вече е знак, че искаш да си на ниво, което е прекрасно. Вярвай на инстикта, който ти помага да правиш добро за другите и точно той ще ти помогне да правиш добро и на детенцето си, което и да е то! И дано скоро да го държиш в ръцете си!
Не мисли, че бременността поражда някакво майчинско усещане - ако беше така, щяха ли толкова жени да изоставят децата си? А да ги пребиват до смърт още като пеленачета, защото плачат? А да ги малтретират и оставят гладни? Или да ги гонят от къщи?
Миличка, да си добра майка не идва от раждането, а направо от сърцето. Твоето вече е готово за това, нали? Затова, бъди щастлива и успех!
Голямяаааама прегръдка!!!
Не мисли, че бременността поражда някакво майчинско усещане - ако беше така, щяха ли толкова жени да изоставят децата си? А да ги пребиват до смърт още като пеленачета, защото плачат? А да ги малтретират и оставят гладни? Или да ги гонят от къщи?
Миличка, да си добра майка не идва от раждането, а направо от сърцето. Твоето вече е готово за това, нали? Затова, бъди щастлива и успех!
Голямяаааама прегръдка!!!
Здравейте, ние тръгнахме. Засега сме съвсем в началото. Отдавна говорехме за осиновяване, но преди няколко дни го решихме окончателно и започнахме да действаме. Само че мен много ме е страх. Знам, че го искаме и двамата и нямаме колебания, но на моменти мисълта дали ще се справя направо ме смразява. Ровя, чета, уча се, понякога се успокоявам от прочетеното и си казвам: "Разбира се, че ще се справим!", след това прочета друго и пак ме обхваща страх. При вас как беше? Съмнения в решението си нямам, но този страх просто не ме напуска.
Защо си мислиш и жените които раждат не си задават същите въпроси и не изпитват същите страхове. „Дали ще се справя? Ще бъда ли добра майка? Ами ако се случи еди какво си...? Аз също си задавах тези въпроси, дори и след като се роди сина ми имах същите страхове, излязох от болницата и изпитах страх сама с бебето, дали ще се справя, но си казах, че ще се справя и така и стана, сега не се боя, а се радвам на всеки миг заедно с него.
Винаги има страх когато ни очаква нещо ново и различно, нещо което не познаваме и не сме правили никога. Дори когато започваме нова работа, която до сега не сме работили. Всеки се страхува, в повечето случаи без основание.
Мисли за хубавото което ви чака, а не за лошото.
Препоръчани теми