братовчедката на Ран е същата и от същата възраст- като беше нашата сватба- тя беше на година и половина и не можахме да й смъкнем роклята в магазина да я приберем- само пред огледалото се въртеше наляво- надясно. Ран не го прави, но може би , защото нямаме огледало, което да е по негов ръст и като мине да се гледа
но иначе и той има предпочитания за дрехите- едни дава да му ги обличам - други не- обаче облечем ли ги много трудно ги сваляме- не дава и не дава- а ако види някой друг да му пипа дрехите направо полудява- дърпа си ги и си ги носи в шкафчето- онзи ден баба му искаше да зашие едно копче- рееееееееев- взе си го и ми го носи на мен- в този ред на мисли- той пък е много подреден- никой не го е учил- но от където вземе нещо- на същото място го връща- като си тръгваме от паркчето до нас- усърдно си събира играчките в количката, от градината не си тръгваме без да си е прибрал нещата- даже вчера забравих да взема мъзглавницата и той ме дърпа към групата и като запря на вратата.. докато се сетя какво точно иска - голям зор видяхме
Мамо Бубе - и Ран е отново сополив- ама няма как иначе- ако всички родители правеха като нас - да задържат болните си деца в къщи- нямаше така да става по яслите - много ме е яд наистина, защото ако сестрите се опитат да ги върнат- те ходят и се оплакват на директорката- ами да си вземат болничен- а ако не могат- да платят на някоя жена да им гледа детето- но не и да го води най- безцеремонно на градина- където да заразява и останалите- това ми е болна тема- много ме е яд, че нищо не мога да направя по въпроса!!!
Разстройство, хрема. Давам ентерол прахчета; днес за първи път и дадох попара за закуска (да не пие мляко). Иначе е свежа, няма температура. Ходи напред назад с новата си шапка. Сега захърка здрав следобеден сън; размина и се плуването.
, до колата да отидем и сме мокри. 



