Отделяне от вкъщи?

  • 7 050
  • 270
  •   1
Отговори
# 30
  • СИ
  • Мнения: 4 403

Аз уча,имам още 1 година+ това сама си плащам семестрите, мисля, че ще се справя с още 2 семестъра, няма да са ми проблем.
Заедно сме от 2 месеца, което е малко за такава крачка, знам, но от друга страна пък съвместното съжителство ще ни покаже дали ще го бъде или не. Аз не виждам смисъл да чакам определено време да съм с даден човек и чак тогава да се изнеса, щом съм решила, че искам да пробвам с него,значи съм видяла нещо, което ме е грабнало, сериозен, не би ме оставил в безиззходица.


За два месеца, как разбра колко е сериозен? То, че те е грабнало нещо добре... Но за два месеца, какво може да разбереш?
Младежът учи ли? За теб рабрахме, че учиш. Как съвместяваш работа и учене, ти си знаеш. Не разбрах само, какво образование се получава за 4 години. Бакалавър по нещо си вероятно?
Родителите най-вероятно от това са притеснени. От двата месеца. И напълно ги разбирам...

# 31
  • Варна
  • Мнения: 2 064
50 стр. тема имаше по въпроса, до единно мнение не се стигна. Тук ще се получи същото и  няма как да знаем какви са съображенията на родителите.
Авторката има нужда да се озъби на онези, които са с мнението на родителите й, понеже сърце не й дава да го направи с тях.
Значи заставаш срещу тях, казваш им каквото имаш като доводи и завършваш, че ги обичаш и винаги ще имаш нужда от подкрепата им, но вярваш, че това е най-доброто за теб и ще го направиш.  Хем те да не си загубят детенцето, хем да видят, че то е пораснало и си отстоява позициите. Ако обаче целта ти е да ги убедиш колко не са прави, струва ми се, че ще загубиш още с второто изречение. Разбира се, това е без значение, ако не ти пука от разрив, но явно не е така.

# 32
  • Мнения: 47 352
desinka2017, а ок ли са с това да живееш сама, отделно от тях? По принцип съм против лъжата, но ти си ги познаваш, избирай си битките и спестявай подробности.
С една дума, кажи, че ще живееш сама и готово.

Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Ок съм за дъщеря ми, стига да е пълнолетна.
Да, аз съм писала, че живея с мъжа ми от самото начало. Както и повечето от половината ни приятелските двойки. Не твърдя, че е разумно, но равносметката от годините е, че сред тях няма разделени, за разлика от тези, които чакаха по няколко години или брак.

П.П. Просто споделям личен опит, не твърдя, че това е официална статистика.

# 33
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 673
Аз от сега ако не се отделя и не се науча да се справям сама, то кога..?


От началния и пост въобще не личи желание за самостоятелност, а за съвместно съжителство с мъж, т. е. пак ще си в някаква зависимост.

Аз разбрах, че родителите ти нямат нищо против него, но ти познаваш ли техните? Какво знаеш за него въобще, освен че има желание да се отделите на квартира и има доход, който според теб ще ви е достатъчен на първо време, заедно с твоя доход естествено.

Съвсем незряло решение, провокирано от желание за опознаване. Напълно подкрепям родителите ти и даже бих казала, че подхождат много деликатно към ситуацията. Вироглавата им дъщеря, без да познава добре младежа, иска да се изнесе, за да си живеят като семейство, ама ако може и да не са, че и да се опознавали.

# 34
  • Мнения: 3 025
Щом искаш и имаш възможност да се издържаш не ти трябва тяхното разрешение. 

# 35
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Щом искаш и имаш възможност да се издържаш не ти трябва тяхното разрешение. 
Абсолютно вярно. Обаче, ако не се получи с младежа и има нужда да си ближе раните някъде? Или рЕзко останат без доходи, на чие рамо ще се облегне? Нека го направи, ама дипломатично, не с рогата.

# 36
  • Мнения: X
Поздравления за решението!
Това "само ги уведомяваш" е лошо колкото " да искаш разрешение".
Зад думите "има къде да живеете, защо да давате излишни пари" може да се крият много причини, които нямат нищо общо с парите. Ти най-добре познаваш родителите си. Сядаш на разговор с тях изслушваш ги, като ги провокираш да кажат истинските си съображения.
Изслушваш ги и им споделяш твоите желания, мечти и планове. Ако искат да водят конструктивен отговор и да приемат твоята позиция, дори да не са съгласни ще се съобразят с теб, както с всеки възрастен и отговорен човек.
Ако не приемат доводите ти и ти не се огънеш ще си развалите отношенията. Но причината за това няма да е твоя. За това е важно да не се чувстваш виновна.
Ако се огънеш при опит за манипулация от тяхна страна, това винаги ще се отразява на живота ти.
Със сръдни и караници от двете страни, нищо няма да постигнете. Те нека да се сърдят, ти не им се сърди, че не те разбират. Но си отстоявай позицията на всяка цена.

# 37
  • Мнения: X
Поздравления за решението!
Това "само ги уведомяваш" е лошо колкото " да искаш разрешение".
Зад думите "има къде да живеете, защо да давате излишни пари" може да се крият много причини, които нямат нищо общо с парите. Ти най-добре познаваш родителите си. Сядаш на разговор с тях изслушваш ги, като ги провокираш да кажат истинските си съображения.
Изслушваш ги и им споделяш твоите желания, мечти и планове. Ако искат да водят конструктивен отговор и да приемат твоята позиция, дори да не са съгласни ще се съобразят с теб, както с всеки възрастен и отговорен човек.
Ако не приемат доводите ти и ти не се огънеш ще си развалите отношенията. Но причината за това няма да е твоя. За това е важно да не се чувстваш виновна.
Ако се огънеш при опит за манипулация от тяхна страна, това винаги ще се отразява на живота ти.
Със сръдни и караници от двете страни, нищо няма да постигнете. Те нека да се сърдят, ти не им се сърди, че не те разбират. Но си отстоявай позицията на всяка цена.

Така и смятам да направя.. до сега винаги е било по тяхната, явно искат и сега така да се получи..

# 38
  • СИ
  • Мнения: 4 403

... Аз разбрах, че родителите ти нямат нищо против него, но ти познаваш ли техните? Какво знаеш за него въобще, освен че има желание да се отделите на квартира и има доход, който според теб ще ви е достатъчен на първо време, заедно с твоя доход естествено...


Да, това също е важно. Познава ли родителите му и неговото семейство изобщо. И ако каже, че даже не е сметнал за нужно да я представи но иска да живее с нея, поне за мен не е нормално. Може и да минава за старомодно и изостанало, но какво семейство ще създаваш, ако не познаваш семейството на другия?

# 39
  • Мнения: 3 025
От личния ми опит смятам, че е много по- добре на тези години да пробва да живее с него, щом иска, а не да се спира, защото родителите и смятали, че имала къде да живее, пари да не харчи. Тя винаги ще е дете за родителите си. Може още да я смятат за малка. При мен имаше подобни истории- първо беше "още си малка, първо завърши университета", след университета пък вече приказките стават- "хайде, няма ли вече да се омъжваш, време е." Угодия няма. Най- стойностните си хора и връзки срещнах точно на 20 години, но " нали бях малка" според тях и ми влияеха на решенията, което сега отчитам като голяма грешка, че съм го допускала. Живота е проба- грешка, но ти взимай решенията за него, не някой друг.

# 40
  • Мнения: 7 429
Тя сама още се смята за малка. Държи се като разбунтувала се тийнка - на тяхната било ставало досега, ама сега пък на нейната ще стане, троп! Ако беше достатъчно пораснала да си отстоява решението, щеше да ги събере и да им каже, че с приятеля са взели решение да живеят заедно, да им съобщи къде и каква квартира са си харесали и т.н. А тя мрънка по форуми и се троска на всеки, който ѝ зазвучи като родител.

# 41
  • София
  • Мнения: 22 695
Изнеси се.... сама.
Всеки човек трябва да поживее сам вместо да се бухне на 20 с мъж, чорапи и печка.

# 42
  • Мнения: 5 898
От личния ми опит смятам, че е много по- добре на тези години да пробва да живее с него, щом иска, а не да се спира, защото родителите и смятали, че имала къде да живее, пари да не харчи. Тя винаги ще е дете за родителите си. Може още да я смятат за малка. При мен имаше подобни истории- първо беше "още си малка, първо завърши университета", след университета пък вече приказките стават- "хайде, няма ли вече да се омъжваш, време е." Угодия няма. Най- стойностните си хора и връзки срещнах точно на 20 години, но " нали бях малка" според тях и ми влияеха на решенията, което сега отчитам като голяма грешка, че съм го допускала. Живота е проба- грешка, но ти взимай решенията за него, не някой друг.


Точно. И след 5 години ще й се разпищят що още няма сериозна връзка, ами сватба, ами внучета??? Кога?? Виж Пенка от съседния вход вече второ дете чака на твоите години.
И моите родители много ми се бъркаха, но не ги послушах - научих много от грешките си и станах това, което съм благодарение на тях. Ако бях ги послушала сега щях да съм омъжена за мамин синковец, завряна в детската стая при майка му и татко му. Идилия.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Така и смятам да направя.. до сега винаги е било по тяхната, явно искат и сега така да се получи..

Мислех да коментирам, но са ме изпреварили и е доста точно казано

... Държи се като разбунтувала се тийнка - на тяхната било ставало досега, ама сега пък на нейната ще стане, троп!

Рогичките, рогичките... Много неща има да се съобразят, не е само меракът да си самостоятелен. За чорапите и печката също е вярно.

# 44
  • СИ
  • Мнения: 4 403
Изнеси се.... сама.
Всеки човек трябва да поживее сам вместо да се бухне на 20 с мъж, чорапи и печка.

Да, това е по-добър вариант. Като иска да се изнесе, да пробва сама. Младежът да ходи на гости и като се потъркалят из кревата, да си отива. Всеки да спи у тях си и да си знае къщата. След още поне 5-6 месеца ще усети става ли за нея или не става. Добре е да си направят някоя екскурзия или почивка, нещо от този сорт. Също много показва насоката в бъдещите отношения.

Общи условия

Активация на акаунт