Отделяне от вкъщи?

Тези неща го отвръщат, насилието над жени..

2 месеца познанство ми се струват супер малко, за да се пренеса да живея с някого. Дори с голямата ми любов се събрахме след 6-тия месец връзка.
Иначе съм "за" да пробва човек и да намира собствените си лимити. Но 2 месеца... дай поне да изтъркулите половин година.

Не бързай с мъжете,трябва да го опознаеш този твоя приятел.Гледай да завършиш първо и да имаш хубава работа,че като се заживее с мъж тези неща остават на заден план.Пък и лекичко се нагласят нещата и забременееш или без да разбереш и те натисне битовизма заедно с твоя приятел и край на всичко.Опознай го първо откъсо ,като екскурзии,почивки,създавай ситуации как ще реагира в дадени моменти.Избутай тази година с ученето и тогава мисли с него или без него самостоятелна.Устискай още малко така,послушай ме ,ако искаш.Успех в живота ти желая!

То по тая логика най-добре никога да не излиза от вкъщи, че може да я бутне кола. Ще заживеят, ако й хареса, супер, ако не, обратно вкъщи или съквартиранти. И в двата случая ще трупа полезен опит.

А родителите може и да й мислят най-доброто, но това не значи, че това е най-доброто за нея. Напротив, понякога точно от зор да предпазят "децата", им правят лоша услуга. Щом й мислят най-доброто, ще са насреща, ако има нужда от тях. Друго не е нужно.

От много презастраховане много хора останаха без партньори. Животът е за да се живее. Ако не стане с този приятел ще стане със следващия.

Изнасяй се. Точно на 21 заживях с гадже, е бях си поживяла три години сама преди това, след два месеца връзка. Разделихме се след време, но признавам пораснах много покрай това съжителство,което ми е в голям плюс към днешна дата.

Ами то дали на 21 или на 40 винаги може да не случи на партньор. Не знам за какви толкова битовизми говорите. Ще си готвят и чистят заедно, ако е сама пак ще го прави. Какво им пречи да си излизат да се забавляват, да отидат на почивка и т.н. Все едно свършва живота като заживее с някого. Винаги може да се прибере в къщи. По-скоро да успокои родителите, че ще бъде разумна и да поддържа контакт с тях. Нормално е да се притесняват, но е нейзбежно за всеки. Колкото по-късно го направиш пак ще минеш през същото така, че опита си е опит.   П.С  Родителите винаги ти мислят доброто, но понякога това уш добро не е точно такова. Добре е да се научиш на самостоятелност, да придобиеш увереност. Това е полезно за теб. Иначе за повечето родители е лек шок децата им като заживеят сами, но това не значи, че трябва да те държат до тях.Така създава един страх и неувереност в човека да заживее сам, което може да се изроди в на 35г. живеея с родителите.Живота наистина е да се живее. Няма нищо страшно да опиташ според мен. Не сме създадени за да бъдем рибки в Аквариум. Верно там сме на сигурно, хранят ни, гледат ни, но така няма да открием красотата на океана 

Само да ти подскажа, насилието може да бъде и друго освен физическо. Съгласна съм напълно с Мис Чичи, ти буквално още не го познаваш този човек. На твоята възраст имах връзка и минаха доста повече от 2 месеца, докато се разкри истинската същност на мъжа. Прецених го като склонен към агресия.
Вярно е и това, че колкото е по-млад човек, толкова по-лесно поема рискове. Затова ти сега си готова да заживееш с него. С възрастта обикновено ставаме по-предпазливи, осъзнаваме, че всяко наше действие има последици, които засягат и други хора освен нас самите.

Ти  си решила да се изнесеш и търсиш подкрепа във форума, защото родителите ти не са навити, и това се отразява зле на куража ти.  Изобщо не мисля, че несъгласието им е главно заради финансите.  Дават ти най-щадящото за теб обяснение, но ти не се и опитваш да разбереш какво ги притеснява, а просто тропаш с краче *искам та искам*.  Ако си моя дъщеря  биха ме притеснили ей тоя нещица (неизчерпателен списък)

- на 21+1 завършваш някакъв бакалавър, който без магистратура няма да  ти даде  възможност за смислена работа. Фокусът ти на тази възраст трябва е твоето бъдеще и откриването на света, а не игри на малката стопанка.

-много, ама много искам да видя разбивка с реални числа коя е тая неизискваща квалификация работа, която хем ти дава възможност  учиш сериозно, хем плаща квартира, сметки, режийни и глезотии.   

-младежът е  на 20 и при него перспективата за стабилност е още по-далечна. Ако не учи пък  перспективата е просто ужасна

-връзката ви е на 2 месеца  (практически само в Ковидни времена),  та покрай хилядите рестрикции да живеете задно ви се струва върха на сладоледа, но приземяването може да е неприятно

-дотук не показа способност да вникнеш в мнение несъвпадащо с твоето, най-веротно е така и в живия живот.  Как ще решавате конфликтите с гаджето - ще се надвиквате и над-тропвате

- интересно ми е също що за птици за проекто-свекърите, които умират от кеф 20-годишния им син да си играе на семейство - или грам не им дреме за момата  (тяхно право е), или са от оная категория хорица смятащи,  че  средното образование стига...  И двете не ме кефят.

  Успех с изнасянето и не изгаряй мостовете след себе си - родителите ти са тези, които "ще лепят счупеното", ако приказката се окаже грозна драма.

Горното мнение също е правилно. Трябва много внимателно да подходиш ако заживеете заедно. Не бъди наивина и си прави изводи. Ако имаш съмнения може да се допиташ до родителите.

Никой не е казал, че ще градят семейство. Искат да се изнесат и да са самостоятелни.
Когато човек излиза на квартира със съквартирант също не се познават.
Къде е разликата?

Тъкмо ще го разбере навреме, а няма да си губи най-хубавите години.

разликата е, че със съквартиранта не си емоционално обвързан и ако не те кефи можеш веднага да го изриташ, докато с гадже е съвсем различно и ако човекът не е читав може много да те дръпне надолу

Няма разлика. Съквартирант също може да те дръпне надолу с разни опасни навици.
Именно това е ценното на отделното живеене, че придобиваш опит в сравнително безопасен период от живота си. А именно, когато си сам и не носиш отговорност за друг живот. А не на 30+, с 2 деца, да не можеш да вземеш елементарни решения.

Разликата е, че така ще живее с мъж, в когото е влюбена. Това я прави податлива на манипулации, склонна да прощава и оправдава всякакво поведение, и я поставя в риск.