Да живееш с приятеля си се поставяш в риск? Я пак!
- Публикувана: 1 фев. 2021, 15:32 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2021, 16:15 ч.
Отделяне от вкъщи?
А мъжът не е поставен в риск да бъде манипулиран и използван. Рискът е двустранен.
Тя решението явно вече го беше взела и тук търсеше одобрение.
Не прие нито едно мнение, което не я подкрепя. От което става ясно до колко точно е обмислена ситуацията, ама айде.
Да заживееш с някого, когото познаваш от 2 месеца си е руска рулетка. Гаранция за нищо няма в тоя живот, така е. Но, ако ще се събираш да живееш с някого, само, за да "пробваш", по-добре хич не се занимавай. Така като прочетох, нито търсиш самостоятелност, нито искаш да гради живот с него.
Звучи ми сякаш търсите "терен" за забавления. Ако е така - наемете си едно студио и се забавлявайте там от време на време.
Ако искаш самостоятелност - излез сама на квартира за известно време, той може да идва и остава колкото ви е комфортно, а в един момент ще разбереш дали искаш да е до теб 24/7. Ако не можеш да се изнесеш сама, значи не можеш и с него. Всичко става и в един момент, може да се окаже, че трябва да платиш сама целия наем и сметките, защото той няма работа и нямате спестявани или на него просто му е писнало да си играе на къща.
Ако искаш да си градиш бъдещето с него - излизайте на квартира. Но обсъдете преди това как реално си виждате бъдещето заедно - съжителство, финанси, брак, деца. "По подразбиране" нещата не стават.
Успех!
Не прие нито едно мнение, което не я подкрепя. От което става ясно до колко точно е обмислена ситуацията, ама айде.
Да заживееш с някого, когото познаваш от 2 месеца си е руска рулетка. Гаранция за нищо няма в тоя живот, така е. Но, ако ще се събираш да живееш с някого, само, за да "пробваш", по-добре хич не се занимавай. Така като прочетох, нито търсиш самостоятелност, нито искаш да гради живот с него.
Звучи ми сякаш търсите "терен" за забавления. Ако е така - наемете си едно студио и се забавлявайте там от време на време.
Ако искаш самостоятелност - излез сама на квартира за известно време, той може да идва и остава колкото ви е комфортно, а в един момент ще разбереш дали искаш да е до теб 24/7. Ако не можеш да се изнесеш сама, значи не можеш и с него. Всичко става и в един момент, може да се окаже, че трябва да платиш сама целия наем и сметките, защото той няма работа и нямате спестявани или на него просто му е писнало да си играе на къща.
Ако искаш да си градиш бъдещето с него - излизайте на квартира. Но обсъдете преди това как реално си виждате бъдещето заедно - съжителство, финанси, брак, деца. "По подразбиране" нещата не стават.
Успех!
Аз не казвам да живее до пенсия в дома на техните, но доста неща са различни на 20 и на 30. Като гледам колко хвърчи във въздуха и е инат, може да мине време преди да признае, че е сгрешила с даден човек. А аз не разбирам и момъка на 20, защо пък той напира за споделен живот след 2 месеца. Абе намирисва тази работа, макар, че може и точно да излезе всичко.
Аз не казвам да живее до пенсия в дома на техните, но доста неща са различни на 20 и на 30. Като гледам колко хвърчи във въздуха и е инат, може да мине време преди да признае, че е сгрешила с даден човек. А аз не разбирам и момъка на 20, защо пък той напира за споделен живот след 2 месеца. Абе намирисва тази работа, макар, че може и точно да излезе всичко.
Така е. На 30 вече трябва да правиш планове за семейство и да си се изградил като личност, а не тепърва да научаваш що е то мъж (респективно - жена) и как се съжителства с него.
Аз не казвам да живее до пенсия в дома на техните, но доста неща са различни на 20 и на 30.
Аз не казвам да живее до пенсия в дома на техните, но доста неща са различни на 20 и на 30.
Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Е и? Всеки си има глава на раменете и в крайна сметка си отговоря на последствията. Мисля, че съм достатъчно голяма да вземам сама решения и да преценя кое е добре за мен и кое не. А да сме от 5 години заедно и никой да не поема инициативата за съвместно съжителство по-добре ли е? По-добре да се случи от рано, отколкото след еди колко си години или изобщо да не се случи.
Не казвам, че това е човека за мен до живот,нищо не е гарантирано в този живот,но защо да не го опозная от близо и наистина не разбера за Мен ли е или не?
Къде се забърза да переш мръсни мъжки гащи и чорапи?
Прави са родителите ти, но после ще ги разбереш, чупи си главата.
Прави са родителите ти, но после ще ги разбереш, чупи си главата.
По-добре да си счупи главата на 20 от колкото на 30.
С това си мислене ще възпитате емоционални инвалиди, хора, които в живота не харесвате.
Да се отдели, ама не точно в момента. Нищо няма да й стане още една година, поне да завърши бакалавърската си степен да поживее у дома. Нека си работи, нека се забавлява, нека се среща с гаджето, но да си даде още малко време да се опознаят, да завърши и тогава да се изнесе. Може дори да попътува някъде извън България, да види, да опита и нещо различно.
Ако гаджето не учи, в един момент ще се разминат. Имах състудентка, гаджето й беше работник в завод със средно. Не беше лошо момчето, но нямаше желание за развитие, а по-лошото беше, че й опяваше да зареже университета, да се върне в родния им град, да се оженят и да почне работа като чистачка в завода. Защото, ако стане много учена щяла да го излага пред приятелите му. Лошото е, че тя наистина прекъсна, ожениха се, роди... И не, не бяха роми. Българи бяха.
Това бих казала на дъщеря си след 10 години, когато ще е на възрастта на авторката - завърши си започнатото (образованието) и след това пътувай или работи, ако връзката ви оцелее през тази година - съберете се. Ако ли не, значи не е бил за теб.
Какво е още една година, пред тях е целият живот?
Ако гаджето не учи, в един момент ще се разминат. Имах състудентка, гаджето й беше работник в завод със средно. Не беше лошо момчето, но нямаше желание за развитие, а по-лошото беше, че й опяваше да зареже университета, да се върне в родния им град, да се оженят и да почне работа като чистачка в завода. Защото, ако стане много учена щяла да го излага пред приятелите му. Лошото е, че тя наистина прекъсна, ожениха се, роди... И не, не бяха роми. Българи бяха.
Това бих казала на дъщеря си след 10 години, когато ще е на възрастта на авторката - завърши си започнатото (образованието) и след това пътувай или работи, ако връзката ви оцелее през тази година - съберете се. Ако ли не, значи не е бил за теб.
Какво е още една година, пред тях е целият живот?