Страхувам се да съжителствам с болен от рак

  • 3 482
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 38 320
Баща ми пребори злокачествен тумор преди две години, тогава дъщеря ми беше на 6. В един момент така му беше дошло до гуша от лекари и болници, че не искаше и да чуе за тях, нито за някакви терапии. Не го е казвал, но си личеше, че просто иска да се свърши, по един или друг начин. По това време гледах да му водя детето колкото се може повече. Те двамата си имат специална връзка, мрат един за друг и знам, че това беше едно от основните неща, които го накараха да стиска зъби и да изтърпи всичко. Не майка ми, не ние, децата му, а внуците. Повече няма какво да кажа.

# 31
  • Мнения: 3 654
Внуче се обича повече от собствено дете казват старите хора.

# 32
  • Мнения: 14 655
От друга страна, ако авторката изпитва този, макар и ирационален, страх, та даже ужас, най-добре да се дистанцира. Тези неща се усещат, не е добре за него да осъзнае това отношение. Това би го разбило тотално.
Авторке, кажи му, че те е страх да не го заразите с корона вирус и да отсяда някъде на квартира, за да се изолира. Ти единственото му дете ли си?

# 33
  • Мнения: 130
От друга страна, ако авторката изпитва този, макар и ирационален, страх, та даже ужас, най-добре да се дистанцира. Тези неща се усещат, не е добре за него да осъзнае това отношение. Това би го разбило тотално.
Авторке, кажи му, че те е страх да не го заразите с корона вирус и да отсяда някъде на квартира, за да се изолира. Ти единственото му дете ли си?

Не съм единстветото му дете. Нямаме силна връзка. Той е саможив цял живот и не мисля, че внуците особено биха му липсвали, както и аз. Винаги е предпочитал да е сам и да не му досаждаме много. Но, знае ли, човек може и да не съм права.

Последна редакция: вт, 02 фев 2021, 11:04 от iida

# 34
  • София
  • Мнения: 4 201
Авторке, най-доброто, което можеш да направиш за себе си (и за баща си косвено) е да отидеш на психолог. Да поговориш, да се излееш душата, какво точно изпитваш, и да ти се помогне професионално.

Не, ракът не е заразен, но може да е заложено генетично в семейството. Баба ми имаше преди години рак, съвсем случайно разбрахме, защото е криела, че не й е добре. Операция, химиотерапия, прегледи...През какво ли не премина, а тогава минаваше 70 години. Никога не са ми минавали такива мисли през главата, че ще се заразя, да не пипам повърхности да не е останало нещо там и такива. Това все пак е моята баба и я обичам с все сърце. Да подкрепяш човек психически в такъв момент е просто задължително. Жената и сега вече не е топ форма. Има си деменция изявена, забравя, пита по 100 пъти, говори някакви странни неща, от време на време мисли, че сънищата й са реални, или пък й се причуват и привиждат неща. Ама вече минава 80 години...

Та, идеята ми е, това ти е баща. Той има най-много нужда от подкрепата и любовта на семейството си. Това ще му помогне в борбата с болестта. А ако вижда това отношение, ще му става все по-болно психчески, а това неимоверно ще се отрази и на лечението. Ако децата не са до родителите си, то няма кой друг....

Наистина се поинтересувай от специализирана помощ. Това може да се повтори и с друг член на семейството, с друга болест, и отново ще се чувстваш като сега. Натоварваш и себе си, и другите покрай теб с това отношение.

# 35
  • Варна
  • Мнения: 38 320
А ако на някое от децата ти му се случи, да не дава Господ?! Ще го изолираш ли?

Идеята за психолог е добра. Това е проблем, който е добре да решиш. Не заради баща ти само, а и заради теб самата и другите около теб.

# 36
  • Мнения: 1 953
Добре , ти сега като  дистанцираш себе си и децата от баща ти, а той дай Боже , след време се оправи , ти как ще го гледаш в очите , това ми е интересно?
 Как ще се отрази на съвестта ти?
Ами, на него представяш ли си какво му е, да не вижда децата и внуците.... Дано поне другите деца са до него?

Моя баща също имаше рак, слава Богу се пребори! Ако тогава мислех като теб , сега нямаше да посмея да го погледна....от срам! Въпреки ,че и ние не сме кой знае колко близки, а и сме 4 деца, все пак ме баща!

Последна редакция: вт, 02 фев 2021, 12:18 от Venislava Todorova

# 37
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 525
От друга страна, ако авторката изпитва този, макар и ирационален, страх, та даже ужас, най-добре да се дистанцира. Тези неща се усещат, не е добре за него да осъзнае това отношение. Това би го разбило тотално.
Авторке, кажи му, че те е страх да не го заразите с корона вирус и да отсяда някъде на квартира, за да се изолира. Ти единственото му дете ли си?

Не съм единстветото му дете. Нямаме силна връзка. Той е саможив цял живот и не мисля, че внуците особено биха му липсвали, както и аз. Винаги е предпочитал да е сам и да не му досаждаме много. Но, знае ли, човек може и да не съм права.

Оправдания. Оправдания. Ами не го мисли, изолирай го, не го виждай, не давай на децата да контактуват с него, за да си спокойна.
А има толкова деца, болни от рак... Как ли се чувстват родителите им? Гнусливост, страх от смъртта, хипохондрия? Извинения няма тогава. Не би трябвало да има и за родител!

# 38
  • Мнения: 3 654
От друга страна, ако авторката изпитва този, макар и ирационален, страх, та даже ужас, най-добре да се дистанцира. Тези неща се усещат, не е добре за него да осъзнае това отношение. Това би го разбило тотално.
Авторке, кажи му, че те е страх да не го заразите с корона вирус и да отсяда някъде на квартира, за да се изолира. Ти единственото му дете ли си?
Ти така ли би постъпила с лъжа чудно няма що?С моята тъща беше положението подобно не се интересуваше много от жена ми,за съжаление го закъса с здравето и жена ми и и аз брахме колая,даже от стрес направи аборт ,баща ми почина същевременно ,но не сме оставили жената и по болници сме висяли и у дома беше и кво ли още не за съжаление я умориха кадърните ни доктори при това,че беше се позакрепила с много добре.Не си представям да не помогна макар, да коства много.

# 39
  • Мнения: 595
Баща ми е болен от рак. Знам, че ракът не е заразен, но смятам, че за тази болест все още не е достатъчно доказано и проучено нищо и не е сигурно дали не може да се предадат някакви микрочастици и след доста години те да се развият в човешкия организам. Затова ужасно се притеснявам от хигиенична гледна точка, когато той дойде за няколко дни вкъщи и особено за двете ми деца. Чувствам се ужасно виновна, но не мога да преодолея ужаса си. Мислите ли, че това е нормално?!

Ще ги карам отзад напред. Както и другите и аз мисля, че страховете ти са неоправдани. Може да е някаква форма на хипохондрия (аз самият съм хипохондрик в лека форма). Определено е хубаво да се консултираш със специалист, много помага (пак от опит казвам). Така, в началото пишеш "тази болест" - то не е една болест. Просто използваме думата рак за събирателно за хиляди различни болести. И са наистина различни във всяко едно отношение - като причини, като терапия, а и като шансове за оздравяване. Та да се говори за "тази болест" не е правилно. И сега дано не ти подсиля страховете, но определено има видове рак, които частично биват предизвиквани от определени вируси или бактерии. Или поне се увеличава значително риска. Ама един от тези вируси е човешкият папиломен вирус, който няма как да го хванеш от баща си, освен ако не си спала с него. Другият, който може да увеличи риска е хепатит С. Ама там е дълга и широка. Както и при хеликобактер пилори. Та не се стряскай толкова много, обърни внимание на баща си. Любовта на близките хора е страшна сила в борбата с много болести.

# 40
  • Мнения: 23 892
Хепатит Ц може да хване, ако ползват общи спринцовки с игли с бащата, и въобще, по кръвен път, не от седене на един и същ диван.

Абе, мислех, че темата е доста психарска, но се сетих, че имаше и тема, където някаква се притесняваше, че са ѝ подарили дрехи от дете, болно от левкемия, и да не се заразяли децата ѝ от дрехите, та не знам. Може би сравнително нормални хора, които не са толкова психясали, няма как да я разберат авторката, да я успокоят и да ѝ помогнат, колкото и научни доказателсства да ѝ дават, и наистина си трябва специалист. За психиатър ще може да ползва направление и има право да изписва медикаменти.

# 41
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 525
Да, тази с дрехите на болното дете я помня. Дано се е уредила с психиатър!

# 42
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 625
Дано човекът живне и поживее още, другото не е важно.

# 43
  • София
  • Мнения: 4 589
Ако авторката беше чела за рак, темата, в кото пишем, нямаше да съществува. Какви страхове, каква гнус? Това е момент, в който най-малко себе си трябва да гледаш - не първо да се чудиш ти как се чувстваш, а как се чувства баща ти. Щом си здрава, права, гнусливостта ли ти е проблемът? Струва ми се, че някакви оправдания си търсиш, за да не го виждаш. И няма как да знаеш какво изпитва той - може да ти показва едно, а в него да има съвсем други мисли. Вземи се стегни, че...

# 44
  • София
  • Мнения: 12 183
Ама защо се правите на ощипани? За първи път виждате някой да отбягва болен? Не само от рак. Да, гадно е и много тъжно, но явно се случва. По-добре говорете/пишете спокойно на авторката, тя търси съвет.

Общи условия

Активация на акаунт