Публикувана: 1 фев. 2021, 19:53 ч.
Последно мнение: 2 фев. 2021, 23:12 ч.

Страхувам се да съжителствам с болен от рак

3 510
50
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е ракът и може ли да се предава по въздуха?
Какви са наследствените рискови фактори за рак и как влияе начинът на живот върху развитието му?
Какви са основните страхове и притеснения на автора?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е ракът и може ли да се предава по въздуха?
  
  Ракът е генетично заболяване, което не се предава по въздуха. Наследствената предразположеност и начинът на живот са основни фактори за развитието му. Не се тревожете, защото страховете ви са неоснователни. Важно е да подкрепите баща си в този труден момент.
- Какви са наследствените рискови фактори за рак и как влияе начинът на живот върху развитието му?
  
  Наследствената предразположеност е важен фактор при развитието на рак. Например, наличието на заболявания в семейството може да увеличи риска. Въпреки това, начинът на живот, включително диета, физическа активност и консумация на алкохол и тютюн, също играе роля в превенцията на рака.
- Какви са основните страхове и притеснения на автора?
  
  Авторът изразява опасения относно заразяването с рак по въздушно-капков път и чувство на отвращение при контакт с болния баща. Те също така споделят хипохондрични тенденции и страх от смъртта.
- Какви са препоръките за автор, който се чувства тревога и безпокойство?

# 15 1 фев. 2021, 21:21 ч.

тук-там
Мнения: 4 364

iida - предполагам си много малка, въпреки двете деца - около 18? Използваш интернет, което елиминира липсата на информация.
Помоли модератор да закрие темата ти, защото нищо хубаво няма да прочетеш.... Използвай свободното си време за да се информираш относно болестта и как да не пречиш на баща си. С този си капацитет не можеш да му помогнеш, но поне не го натоварвай него и децата ти със собственото си невежие.

# 16 1 фев. 2021, 22:06 ч.

Мнения: 130

Цитат на: the Дорис в пн, 01 фев 2021, 20:55

Да, ясна е първосигналната реакция на дамите след поста ви.
Но отвъд това е редно да се запитате защо изпитвате този страх и притеснение? Имате ли склонност към вманиачаване на тема чистене, болести, зарази?
Няма нито едно изследване което да подкрепи страхът ви. Ракът ако се прояви в семейството е по-скоро на генетична основа, а не зараза.
Баща ви има нужда от вас и подкрепата ви в тази трудна битка. Поговорете и поработете с психолог. Не допускайте да се измъчвате с тези мисли и вината в последствие.

да, имам склонност към вманячавяне на тема чистота, болести, зарази (засилила са при короната). Освен това съм си хипохондрик. А отгоре на всичко съм и доста гнуслива по принцип....

Първосигналната реакция на коментиращите тук я очаквах и не ми прави особено впечатление, още повече, че е донякъде заслужена, но пък не знам дали ми помага особено....

Въпросът е как да преодолея тези свои притеснения, които явно имат и първопричина. Не ми се ходи на психолог, макар че не е лоша идея...

Също нападките на тема невежие не ми вършат работа, защото съм достатъчно информирана, но си имам собствено мнение и страхове, които наличната информация и повтаряната мантра "Ракът не е заразен" не може да преодолеят....

Последна редакция: пн, 01 фев 2021, 22:15 от iida

# 17 1 фев. 2021, 22:12 ч.

Другата България
Мнения: 43 039

Чети. Има толкова информация в нета, че свят да ти се завие.
Кое, кога, защо /ако има отговор/, как.
В такъв момент трябва да си опора на човека, който те е създал, не да те е гнус от него, и да те е страх да не зарази децата ти с нещо имагинерно, което е в главата ти поради незнание.
И се консултирай с психолог, това не е никак лоша идея.

Не личи да си особено информирана, предвид това с "микроскопичните частички", които ще останат от баща ти при посещението му при внуците. В случая собственото ти мнение няма нищо общо с научните трудове и материали, които хора знаещи, капацитети, хора с медицинско образование са публикували по въпроса за рака.

Боже, ние с близките с рак се молим само за повече дни с тях, на този фон твоите "страхове" са.....
"Оправданието" ти е само и единствено заболяване на психическа основа, което ако имаш, трябва да лекуваш, защото болестите на психиката са в пъти по-опасни от онкологичните в определени моменти. Освен на себе си, можеш да навредиш и на децата си.

Последна редакция: пн, 01 фев 2021, 22:19 от Merri_An

# 18 1 фев. 2021, 22:34 ч.

Мнения: 24 554

Ако нямаш възможност да отидеш на психолог, може да питаш тук:

https://m.bg-mamma.com/?topic=1201557

# 19 1 фев. 2021, 22:36 ч.

Мнения: 10 892

По-гнусно, срамно и жалко нещо не бях чела досега.

# 20 1 фев. 2021, 22:43 ч.

Мнения: 3 654

Цитат на: iida в пн, 01 фев 2021, 22:06

Цитат на: the Дорис в пн, 01 фев 2021, 20:55

Ако не е бил баща ви нямаше и вас да ви има,опитайте се да гледате позитивно макар и трудно.Дарете го с обич и да вижда внуците си докато е писано.Който не е преминал през тази гадория не знае какво, е и дано никой не разбира.

# 21 1 фев. 2021, 22:45 ч.

Добрич
Мнения: 933

Авторке,първопричината е някъде вътре в теб.Помисли каква маже да е тя.Стана ми интересно от поста ти,ако си на мое място как ще живееш?

# 22 1 фев. 2021, 22:51 ч.

Мнения: 13 539

Хайде стига сте нападали авторката!
Има неща, които са по-силни от трезвата мисъл. Самата тя се измъчва и е наясно, че не реагира правилно, но то е част от нея. Именно за това е темата - сблъсъка на разума и усещанията и. Търси път да се справи и постъпи правилно, но и без да се измъчва.

Авторке, трябва да се видите с психолог. Това, за което говорите вероятно е началото на проблем, който може много да подтисне, че и обърка живота ви. И трябва да знаете, че не сте единичен случай.
За да ме разберете правилно в момента се притеснявате да не се заразите вие и децата ви от баща ви, който е болен и явно в добро състояние. При напредване на болестта или при друг сериозно болен около вас нещата могат лесно да ескалират. Хора стигат до пиене на опасни за здравето препарати, затваряне у дома, изолиране на децата, маниакални състояния на чистене и къпане, с които ще побъркате и изгоните от себе си близките си. Не сте виновна, че се чувствате така. Някъде дълбоко, вероятно в детството ви се е закоренило нещо, което расте.

Да се видите с психолог изглежда неприемливо и някак сякаш се признавате за луда, но това не е така. Той няма да ви освидетелства и заклейми, а ще ви помогне да видите нещата и осъзнаете от къде са страховете и мислите ви. После ще е лесно да ги преодолеете и да се справите със ситуацията.

# 23 1 фев. 2021, 23:01 ч.

Мнения: 224

Вижте, не нападайте, колкото и да е грозно това, което казва авторката. Това са неща, страхове, които не можем да контролираме. Може само да се търси причината какво ги отключва. Затова съветвам авторката да потърси психолог и да поговори с него за страховете си. Това чистене и страх от зараза не са нормални и тя вече го знае, няма нужда всеки да й го напомня и обижда. Загубих майка си от рак и бих казала, че през ума ми не е минавало някога да се страхувам от зараза от рак или че би могло да се предаде генетично.
За разлика от това изпитвам ужас от контакт с ХИВ позитивен, макар и да знам всички начини как се предава вирусът. Това не ме прави по-добър човек от авторката. Това е страх, който макар и ирационален, не мога да контролирам.

# 24 1 фев. 2021, 23:18 ч.

София
Мнения: 12 400

Иида, не се измъчвай от вина за своите усещания, а анализирай. Не си лош човек, знаеш, че не е рационално усещането ти, питаш и търсиш изход. Аз съм склонна към подобни филмирания и те разбирам.
Неща, които може би те карат да изключваш (това са само предположения, нямам идея дали са така при теб).
Страх от смътртта. Толкова силен, че не понасяш да общуваш с хора, напомнящи ти за това. Просто не искаш да мислиш за смъртта.
Хипохондрия. Подобно на горното, но вече прехвърлено върху теб и близките ти. Ако Х е болен, може и аз да съм болна, нещо подобно.
Гнусливост. Ти каза, че си такава. Възможно ли е мисълта да се наложи да се грижиш за тежко или терминално болен да те потриса? При мен беше много тежък момент именно това, когато дядо ми умираше и аз го гледах. Моят стожер беше докаран до положение да зависи от мен, дете в неговите очи. Чувството, че той се унижава да го обслужвам все още ме погнусява повече от чисто физическите дейности по грижите за него.

# 25 1 фев. 2021, 23:34 ч.

Мнения: 4 866

Авторке, признай си го от душа - гнус те е. Ти частично си го признаваш де, ама трябва да си го позволиш да го кажеш на глас ( сама на себе си, не на баща си, боже опази!) А после да потърсиш подкрепа от психотерапевт. Ще ти кажа, че моята майка е живяла и се е грижила за майка си ( моя баба), когато последната е била болна от рак на гърдата. До ден днешен не е имала рак.

# 26 2 фев. 2021, 00:00 ч.

Мнения: 6 529

Аз не те осъждам, далеч съм от това. Когато имаме болен близък, смъртта сякаш се опитва да се домогне до нас. Протяга ръка и почти ни достига. Смятам, че това е един основополагащ страх, дълбоко вкоренен в хората, който в определени ситуации се събужда. Повечето от нас успяваме да го превъзмогнем със силата на разумните доводи. Моят съвет е да се опиташ да го преодолееш и да осъзнаеш, че коренът му не е в реалността, а в твоето съзнание. Не знам как и дали ще успееш. Надявам се на добър изход при баща ти и дълго време да се радва на внуците си.

# 27 2 фев. 2021, 00:06 ч.

Мнения: 130

Цитат на: Vicky_P в пн, 01 фев 2021, 23:34

Цитат на: бъръльо-бъръльо в пн, 01 фев 2021, 23:18

Доста точен анализ! Благодаря!

Последна редакция: вт, 02 фев 2021, 00:14 от iida

# 28 2 фев. 2021, 04:50 ч.

Швейцария
Мнения: 2 823

И аз имам страх от болести, но да си мислиш, че ракът е заразен надминава всякаква липса на логика и трезва мисъл. И мен ме е страх от рак, но съм напълно наясно, че той се предава генетично и дали ще се развие зависи и от начина на живот. За това, че те е гнус не знам какво да кажа, този човек ти е баща. Аз бих се страхувала за живота му. Хипохондриците не ги е гнус от близките им. Страховото разстройство не е оправдание за всичко.

# 29 2 фев. 2021, 07:03 ч.

Мнения: 3 654

Абе мама му стара жив е човека ,радвайте се взаимно усмихвайте се,в крайна сметка никой не може да обуе обувките на друг.

Препоръчани теми

Диагноза рак

Цироза на черния дроб пишете моля

МЕЗОТЕЛИОМ НА ПЛЕВРА, рак на плеврата

Починал родител

Причина:

Причина: