Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Грешката да живеем близо до родителите ми

  • 6 523
  • 106
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте! Има много такива теми, знам. Все пак имам нужда да споделя с вас какво ме притеснява, защото иначе ще го мисля постоянно. Ние сме младо семейство и очакваме първо бебе, живеем на квартира. Когато забременях се наложи да се преместим, защото предното място не беше много удобно. Родителите ми предложиха да се нанесем близо до тях в един апартамент с идеята да ни помагат за първото ни дете и тяхно първо внуче. И ние като неопитни наивници се съгласихме, въпреки, че подозирах, че ще започнат да ни дават акъл за всяко нещо. Ами, така и стана, когато майка ми идва вкъщи се започва от вратата "да ви измия чиниите, ама преместете това там, защо сте си купили еди-си какво, това не ви трябва, защо мъжът ми си е облякъл тази тениска" и т.н. В началото не забелязвахме, но с напредването на бременността родителите ми започнаха да стават все повече припряни, при всяко едно обаждане или виждане задължително се казва как ще им даваме бебето винаги, когато са свободни и "ти го роди, ние ще си го гледаме при нас". В началото на бременността ми аз наистина нямах представа какво точно трябва да купим за бебето и с мъжа ми сме си признавали, че определено ще имаме нужда от помощ, но мислехме, че ще имаме лично пространство и че няма да се поставя под въпрос всяко купено от нас нещо колко пари е, какво и защо. Понякога се чувствам, че не мога да се зарадвам като бъдеща майка. Според родителите ми няма да можем да се справим сами с бебето, а това много ме изнервя, защото ние не искаме да разчитаме на тях за всяко едно нещо. Всеки коментар, който направя свързан с това какво ние искаме за бебето майка ми го отрича директно или се подсмихва с "ще видим" и това ме кара да се чувствам несигурна в себе си като бъдеща майка.

Решили сме от другия месец (защото колата ни е на ремонт, а ни трябва за пренасянето и не искаме да използваме тяхната) да започнем с търсенето на нов апартамент. Как обаче да процедираме от тук нататък с родителите ми? Да, ние не отричаме, че те имат опит и искаме да сме в добри отношения, разбира се, че ще им даваме детето, но се оказа много натоварващо за нас това постоянно бъркане - къде ходим, какво правим и т.н. А пък да се опитваме да говорим с тях по въпроса е абсолютно изключено, защото те винаги дават акъл, ако ще и за това как да си нарежеш хляб.

# 1
  • Мнения: 6 716
Казвате им, че с тоя апартамент/хазяи/съседи има някакъв проблем и трябва да се изнесете. Намирате си апартамент на 200 км Grinning 
Ще се справиш и без помощ. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 9 883
Първо на 200 м  и на 200 км все ще се меси.
Второ - неминуемо ие обтягане на отношения.
Трето - щом сте решили - действайте кой каквото да казва.За справяне - ще се справите.И с бебе и с отношения, второто  по-трудно ,но с времето ще им мине.Предлог, че и тази квартира не е добра ще намерите  за какво не е добра.Ще е  малката ви лъжа да смегчите сърденето  и натиска върху вас.
Това тъщата пък да е  напориста  не е често срещано , обикновено свекървата натиска.

# 3
  • Мнения: 1 379
Поставяш ясни и точни граници. С бебето се оправяте ти и таткото, те са да му се радват.
Също така, обяснение кога, откога, за колко ще могат да виждат и да взимат бебето.
Нека мъжът ти си вземе отпуск след раждането, за да се стиковате двамата. Аз след изписването не позволих на никой да помага. Искаха да къпят бебето. Казах, ако искат от утре всяка вечер да идват, първото къпане е за нас двамата. Памперса го накарах да го смени същия ден, първо му показах как, после го направи той. Няма страшно, ще се справите. Не позволявайте да ви се месят, нито твойте, нито неговите родители. Учтиво, но твърдо ви заявявате, че бебето е ваше, вие ще го гледате и че съвети могат да дават, а вие можете да ги послушате или не, това е ваша работа.
Всякаква външна намеса подронва връзката между вас двамата. Помисли, ако това не го правеше майка ти, а неговата. Досега да си оперкала. Определено и на твоя мъж бе му е хубаво тъщата да идва и намила всеки ден. Че и какво е облякъл. Поставяте граници и не отстъпвате. Това е

# 4
  • у дома...
  • Мнения: 2 210
Поговорете и поставете ясни граници. Обяснете, че родителите сте вие и вие решавате във вашия дом кой какво, кога и как.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 390
Сегааа, аз винаги съм за запазването на мира - веднъж, че обичаш тези хора, все пак са ти родители, и друго, че наистина ще имаш нужда от тях. Обаче знам и какво е да ти се дава акъл постоянно (все пак ми се обаждаше на работа, ежедневно, за да ми каже, че въжето на простира е много високо и трябва да го сложим по-ниско).
Ако/когато сте намерили вече друга квартира, вероятно можеш да почнеш: болницата ми е по-близко, искаме като порасне детето да е в градината до новата квартира, ей такива неща. Имай предвид, че вашите не пасат трева и ще се усетят, което ще провокира сериозен разговор - просто е по-вероятно да изслушат с разбиране (не е задължително, за жалост) Поговори и само с баща си - мъжете не обичат противопоставянето (като цяло не си развалят рахатлъка), та в името на мира, може да позапре майка ти.
Виж, затова, че нейните подмятания те карат да се чувстваш несигурна е проблем. Твой проблем. Майките често са "последна истанция", но скоро това ще си ти, така че спокойно и категорично казваш какво сте решили. И ги покани в новата квартира. Ще ти обясни каква грешка сте направили, със сигурност, но ще сте на твой терен.
(И до ден днешен майка ми подмята и е сърдита, че няма ключ за вкъщи. Имаше, но цъфваше в 7 сутринта с баничка, мекици и т.н.  И за сведение, живеем през 3 улици, така че 1 квартал разстояние поне.)

# 6
  • Мнения: 2 286
Преместването в друго жилище няма да оправи нещата.
Постави граници и точно и ясно си заяви позициите.Ако имат малко акъл в главите си няма да се сърдят.Ако се сърдят им кажи,че това си е за тяхна сметка.
На никого не позволявам да ми се бърка.Още като забременях дадох да се разбере,че акъл не искам от никого.
Къде ходим,какво правим,какво ще купуваме,как ще си гледаме детето си е лично наша работа и обяснения не дължим на никого.
Няколко пъти свеки опита да даде тон,но така удари на камък,че беше сърдита дълго време.Съответно познай дали виждаха детето-ами не.
И да вметна-купихме си апартамент точно до моите родители (на същия етаж) по предложение на мъжа ми.Изключително много ми помагат за малката,но само когато поискаме помощ.Никога не са си позволили да се месят или да се самопоканват.Ще ти дам само един пример:малката вече е на кухня,а ден през ден времето е лошо и майка ми ходи да взема храната.Ако ми се наложи да изляза винаги мога да й я оставя и знам,че ще я гледа както съм й казала без да си прави своеволия.
На свеки например не разчитаме,защото всичко прави напук и си носи последствията.
Както са ти казали и по-горе-нека мъжа ти да си вземе отпуската по бащинство след изписването.Двамата сте родители и ще се справите.На нашето изписване дойдоха родителите ни и двамата у дома.Хапнахме,пийнахме и ММ точно и ясно им каза,че не желае да ни се мотат хора вкъщи и ние ще си се оправяме сами.Така и стана.Девойката е вече на 1г и 4 месеца и до ден днешен я къпе баща й.Аз съм я къпала броени пъти.

# 7
  • София
  • Мнения: 19 353
Скрит текст:
Здравейте! Има много такива теми, знам. Все пак имам нужда да споделя с вас какво ме притеснява, защото иначе ще го мисля постоянно. Ние сме младо семейство и очакваме първо бебе, живеем на квартира. Когато забременях се наложи да се преместим, защото предното място не беше много удобно. Родителите ми предложиха да се нанесем близо до тях в един апартамент с идеята да ни помагат за първото ни дете и тяхно първо внуче. И ние като неопитни наивници се съгласихме, въпреки, че подозирах, че ще започнат да ни дават акъл за всяко нещо. Ами, така и стана, когато майка ми идва вкъщи се започва от вратата "да ви измия чиниите, ама преместете това там, защо сте си купили еди-си какво, това не ви трябва, защо мъжът ми си е облякъл тази тениска" и т.н. В началото не забелязвахме, но с напредването на бременността родителите ми започнаха да стават все повече припряни, при всяко едно обаждане или виждане задължително се казва как ще им даваме бебето винаги, когато са свободни и "ти го роди, ние ще си го гледаме при нас". В началото на бременността ми аз наистина нямах представа какво точно трябва да купим за бебето и с мъжа ми сме си признавали, че определено ще имаме нужда от помощ, но мислехме, че ще имаме лично пространство и че няма да се поставя под въпрос всяко купено от нас нещо колко пари е, какво и защо. Понякога се чувствам, че не мога да се зарадвам като бъдеща майка. Според родителите ми няма да можем да се справим сами с бебето, а това много ме изнервя, защото ние не искаме да разчитаме на тях за всяко едно нещо. Всеки коментар, който направя свързан с това какво ние искаме за бебето майка ми го отрича директно или се подсмихва с "ще видим" и това ме кара да се чувствам несигурна в себе си като бъдеща майка.

Решили сме от другия месец (защото колата ни е на ремонт, а ни трябва за пренасянето и не искаме да използваме тяхната) да започнем с търсенето на нов апартамент. Как обаче да процедираме от тук нататък с родителите ми? Да, ние не отричаме, че те имат опит и искаме да сме в добри отношения, разбира се, че ще им даваме детето, но се оказа много натоварващо за нас това постоянно бъркане - къде ходим, какво правим и т.н.
А пък да се опитваме да говорим с тях по въпроса е абсолютно изключено, защото те винаги дават акъл, ако ще и за това как да си нарежеш хляб.
Говорете с тях, но разговорът не трябва да бъде като въпрос, а  да ги уведомите. Сътресения ще има, но това е нормално. Трябва да поставите ясни граници и да държите на тях. Разстоянието няма да ви реши проблема напълно, но ще помогне. Ако всичко с детето  наред (стискам палци да е така), двамата няма да имате нужда от помощ. Бащата трябва си вземе 15-те дни отпуска за гледане на новородено обаче (полагат му се по закон).

# 8
  • София
  • Мнения: 6 704
Честно казано, същината на проблема ми се губи. Трябва да сменяте квартира посред зима и насред бременност, защото ти не се справяш с родителите ти?
Сменете ключалката, помоли ги да не идват толкова често и постави границите. Не зная на колко години си, но не виждам какво трудно има да не се отчиташ за покупки за бебето и да не се обясняваш кой и как ще гледа бебето. Вие ще отглеждате това дете и е редно да поемете отговорността за решението да го имате, а не да очаквате някой да "помага", защото не знаете как. Никой, за когото детето е първо, не се е родил научен.
Смяната на квартирата няма да допринесе за умението ти да отстояваш позиции като възрастен човек и скоро - като родител.

# 9
  • Мнения: 158
Просто обясни на родителите си как се чувстваш. Кажи, че смяташ, че ще се справите, но ако имате нужда ще разчитате и на тях. Няма смисъл да се местите, защото може наистина да имаш нужда от помощ в някой момент. Недей да влизаш в конфликт - няма да се реши нищо. Вие с мъжа ти ще се справите, но особено в началото ще е много трудно, а няма защо да е така. Просто си нямаш на идея колко се променя живота след появата на дете в него.

# 10
  • Мнения: 669
И на 2 000км на живеете все тая. Те винаги ще ви се месят щом не сте поставили ясно граници. При следващия опит за вмешателство просто кажете със спокоен тон, а не да се карате с тях, че това не е техен проблем, не е тяхна работа, да не се месят и такива неща. С времето ще се научат, че сте големи хора, които се справят с проблемите си.

# 11
  • Мнения: 4 564
Разберете се с тях навреме. Все пак те не са някакви изверги.
Поговори първо с баща си, ако той е по-сговорчивият, защото майка ти явно е яхнала метлата.
Ако му обясниш вашето мнение - че сте много благодарни за доброто им желание, но вие сте родители, вие решавате - ще имаш може би един противник по-малко.

А с майка си трябва да се конфронтираш, няма начин.
-Не желаем вие да ни гледате детето, понякога обаче може да имаме нужда от помощ и бъдете сигурни, че ще я поискаме.
-Ние определяме какво и дали да купуваме, ако имаме нужда от съвет - ще го поискаме.
-Не желаем да се караме, но искаме да ни уважавате като родители. Ето, ти си ме родила на ... години, сега аз съм на същите / повече години и съм отговорна майка, както ти си била винаги.

Такива неща й кажи, с възможно най-доброжелателния тон.

Не виждам защо ще се местите. И да се изпокарате с тях, на вас ако ви е удобен този апартамент, няма смисъл да си създавате трудности на себе си.

# 12
  • София
  • Мнения: 10 078
Напълно подкрепям горните съвети.
Не е нужно да сменяте и според мен квартира, просто обяснете какво вие ще правите. Не ги питате, не ги молите и тн. Вие сте родителите, вие решавате и точка.
Аз имах подобен разговор с майка ми навремето. Живеехме в различни населени места, тя на село до родният ми град, а аз в София. Докато бях бременна с близначките ми заяви, че тази година нямало да взима да гледа животни, защото ще гледа бебетата. При което бързо и обясних, че това няма да се случи, няма проблем да дойде да види бебетата, но няма да стои дълго и да ми помага с тях. Разбира се разсърди се, но и мина докато се родиха бебетата. Свекърите не са го предлагали слава богу само се опитаха да ни дадат съвет как трбявало да даваме вода. Мъжит ми ги помоли да отидат в другата стая,  след което тактично им обясни, как си имаме педиатър, обсъдили сме го с него и няма да даваме вода и няма повече да се повдига въпроса. За първото къпане по същият начин ги помоли да излязат и макар и да се препоти десет пъти се справи и си ги изкъпа сам. За пръв път им ги оставихме лятото на свекърите, когато бяха над 3 годинки, дотогава са ги виждали, когато са идвали на гости за по няколко дни. Да беше ни отчасти трудно, но не ми се налагаше да се съобразявам с други хора и да получавам съвети и коментари, кое как трбява да се направи. За мен лично това беше правилният вариант и по-лесен за мен. Трябва сама да прецениш за теб как е.

# 13
  • Мнения: 1 215
Да се местите означава да ги оставите да определят живота ви още повече. Може би майка ти ще ти има повече доверие че ще се справиш, ако вземеш да се държиш като голяма и начертаеш границите. Опитай!😃

# 14
  • Мнения: 2
Апартаментът сам по себе си не ни е много удобен. В началото не виждахме проблемите му, защото съм живяла в подобна кооперация, но с времето започнахме да откриваме проблеми. А сега като купихме и някои неща за бебето и мястото почти се запълни. Нямаме място дори за гости, а и двамата работим от вкъщи в повечето време. Реално, ако останем за първите месеци след раждането ще е поносимо, но с времето и бебето ще расте и ще има нужда от пространство, а ние нямаме. Кухнята ни е малка, хладилникът - също, банята и тя е мъничка. Ще трябва скрин за дрешки, по-натам проходилка, това-онова. Като сме 4-ма души в хола няма на къде да се обърнеш общо взето. Нашите бяха много "за" апартамента въпреки, че и те не го харесват и признават минусите му, но нали беше с идеята да ни помагат с бебето докато работим (защото аз трябва да работя и по време на майчинството).

Иначе, че имам проблем с конфронтация с майка ми и че се чувствам несигурна (както каза някой по-горе) да, наистина това си е отделен мой проблем и затова мислехме с мъжа ми, че дистанцията ще помогне. Докато живеехме по-далеч от тях не сме имали такива дърпания, защото се виждахме по-рядко.

Иначе да, с баща ми може да се говори много по-спокойно. Той обаче е абсолютен кашкавал и ще се съгласи с мен, а после като майка ми яхне метлата ще мине на нейна страна. Много е странно, защото реално ги познавам като характер, но никога не съм мислила за тях какви ще бъдат като баба и дядо. Майка ми е от хората, които обича да се налага и рядко се извинява. Аз също реагирам много остро срещу нея и когато се караме не е хубава картинка.

Последна редакция: ср, 03 фев 2021, 15:27 от moniqa

Общи условия

Активация на акаунт