- Публикувана: 3 фев. 2021, 19:38 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2021, 23:59 ч.
Безмилостен град - Zalim Istanbul / Актьорите преди и след сериала
Отне ми време да определя какво харесвам в Дженк, защото от началото залогът му не беше ясен. Просто лазеше по нервите на родителите си, за да му обърнат внимание. Неговият залог е да докаже, че е достоен да бъде обичан, той става ясен след сватбата с Джемре. И това, което ми харесва е начинът, по който се бори за този залог - като дава любов и подкрепа. Без номера, без интриги, каквото и да му струва. Прави го още от самото начало. Дори и когато кара Джемре да му пее в бара, пак прави нещо, което тя обича (Джерен му го каза), макар че тогава още лази по нервите на родителите си, най-вече. Кара се с баща си, но е до него в скандала с наркотиците. Не ходи като Недим да казва "от каквото имам нужда, ще си го взема едно по едно". Това, впрочем, беше една от най-гадните реплики на Недим дотук, но ще има още. Не ще се бори, не ще се стреми, а ще си го вземе - т.е. всичко му се полага, всички са длъжни да се подчинят на желанията му. Дори и Джемре му се полага, защото чичо му му я обеща в началото. В 90% от времето като мрънка или претендира, ми иде да го хвана за яката в стил Сехер и да питам за какъв се мисли
Ами няма друг нормален начин, освен да се извиниш и да поискаш прошка. Другото е война между двете страни. Да се очаква Недим дори да не злобее също е безумно. Той да не е светец? Впрочем не виждам нищо лошо в репликата на Недим, че ще си вземе това, което му се полага. Това е съвсем естествено. Само човек с гузна съвест, който се чувства застрашен от връщането му, може да разсъждава по друг начин.
Недим е избрал интересна стратегия. Да им лази по нервите, както каза: стъпка по стъпка. Не иска директно да си отмъсти и да се свършва. Може би така както него са го мъчили, ден след ден, месец след месец, година след година.
От Дженк никой не очаква да предаде майка си. Лично аз на негово място щях да искам да сложа край на собствената си мъка, а не само да бягам. Толкова ли е трудно да седне и да си каже 2 думи с братовчед си? Да каже, че са били деца. Че не е съзнавал какво се случва в онзи ден. Че му се иска да можеше да върне времето назад... Колко дълго може да се живее с това тегло? Имаше възможност да го направи, но явно няма смелост. Общо взето той няма смелост да се изправи пред какъвто и да е проблем и предпочита бягството.
На Джемре се вижда, че само Недим й е в главата. Като влезе Нуртен да каже за големия проблем и тя веднага: Да не се е случило нещо с Недим?
От Дженк никой не очаква да предаде майка си. Лично аз на негово място щях да искам да сложа край на собствената си мъка, а не само да бягам. Толкова ли е трудно да седне и да си каже 2 думи с братовчед си? Да каже, че са били деца. Че не е съзнавал какво се случва в онзи ден. Че му се иска да можеше да върне времето назад... Колко дълго може да се живее с това тегло? Имаше възможност да го направи, но явно няма смелост. Общо взето той няма смелост да се изправи пред какъвто и да е проблем и предпочита бягството.
На Джемре се вижда, че само Недим й е в главата. Като влезе Нуртен да каже за големия проблем и тя веднага: Да не се е случило нещо с Недим?
Ами няма друг нормален начин, освен да се извиниш и да поискаш прошка. Другото е война между двете страни. Да се очаква Недим дори да не злобее също е безумно. Той да не е светец?
И какво да му каже - сори, пич, бяхме деца, случва се? Тъпо е. Или да се вайка и да моли за прошка? И какво променя това? Нищо. Нима Недим щеше да го приеме? С това убеждение, че всичко му се полага? Не вярвам.
А озлоблението на Недим и желанието за мъст не е неизбежно, а въпрос на избор. Аз предпочитам да отмина - и ако мога, да помогна. Това е още по-гадно за този, който очаква да получи отмъщение. Не го получава. Така че не, отмъщението и злобата не са единствена възможност. И не ги оправдавам.
Кой на кого да помогне? Значи жертвата да помогне на насилника дори без да получи извинение? Откъде да знае, че другата страна съжалява за случилото се? Това ние го знем, но Недим не. Лесно е да се каже минало - заминало, но когато двете страни не живеят заедно. Значи да оправдаваме насилника, не жертвата.
Кой на кого да помогне? Значи жертвата да помогне на насилника дори без да получи извинение? Откъде да знае, че другата страна съжалява за случилото се? Това ние го знем, но Недим не. Лесно е да се каже минало - заминало, но когато двете страни не живеят заедно. Значи да оправдаваме насилника, не жертвата.
Ами няма друг нормален начин, освен да се извиниш и да поискаш прошка. Другото е война между двете страни. Да се очаква Недим дори да не злобее също е безумно. Той да не е светец?
И какво да му каже - сори, пич, бяхме деца, случва се? Тъпо е. Или да се вайка и да моли за прошка? И какво променя това? Нищо. Нима Недим щеше да го приеме? С това убеждение, че всичко му се полага? Не вярвам.
А озлоблението на Недим и желанието за мъст не е неизбежно, а въпрос на избор. Аз предпочитам да отмина - и ако мога, да помогна. Това е още по-гадно за този, който очаква да получи отмъщение. Не го получава. Така че не, отмъщението и злобата не са единствена възможност. И не ги оправдавам.
Че как дори жена ти е моя.Е топ това няма минаване.
И един клип на Шениз.Днес видях суперлативи за нея в темата.
Уникална жена е Мине Тугай!
Аз предпочитам да отмина - и ако мога, да помогна. Това е още по-гадно за този, който очаква да получи отмъщение. Не го получава
Определено предпочитам Беркер с Хазар и Бахар
Химията е на волтове....
И обществото щом отворихме темата
Както казва Ози мястото на Мери е друго....
Ще изразя мнението си в скрит текст, за да може който гледа сериала по БТВ, да не разбира какво ще се случва за напред.
Скрит текст:
Както и повечето от вас и аз се издразних на накъсаните епизоди по БТВ и изгледах сериала онлайн със субтитри. Първоначално много харесвах Недим и се дразнех на Дженк. В очите на Недим се виждаше добротата му, това че не е лош човек и въпреки, че е осакатен, няма лоши чувства в сърцето му. Сещам се даже и за сцената в която Агях заведе Недим с количката в офиса и Недим ясно даде да се разбере, че както и като малък, така и сега не е искал компанията и всичко за себе си. Дори се ядоса и счупи портрета на баща си. След като оздравя, незнайно защо, сценаристите решиха коренно да променят образа му, да го изпълнят с омраза и да започне да отмъщава. Потъпка любовта си към Джемре и започна много грозно да отмъщава на всички, дори и на чичо си, който цял живот е давал мило и драго за него. В същото време образа на Дженк започна да се изчиства все повече и повече, стана влюбен и отдаден на Джемре. Прие, че тя не го обича, но въпреки това остана до нея знаейки, че от това само ще го наранява. Някак си от нищото, измислиха и това, че е болен, за да се откаже от любовта си и да отдаде последните дни на сина си. Джемре явно също виждаше, че Недим не е човек, който може да бъде обичан и тя се отказа от него. Дори с майка си се върнаха сами към родното си място. На финала, доста нелогично за мен, непоколебимата Джемре бързо се съгласи с молбата на вече мъртвия Дженк, да гледа племенника си и да стане награда на Недим като се ожени за него. Така в сериала, както повечето от вас, така и аз останах с доста смесени чувства. Много нелогични обрати, много разтягане във времето, а накрая направо го претупаха. Но може би това е и била идеята на сценаристите, да запомним сериала с това, че в живота не всичко е логично и накрая победителите не заслужават победата си.