"Марашлъ" - Бурак Дениз и Алина Боз - #1

Не.

.............................

Госпожице.
Слушам те.
Не се разстройвате заради г-н Азиз.
Той е силен човек, ще се справи.
Желая му здраве.
Благодаря.
Аз ще тръгвам. Утре ще се видим, лека нощ.
Не идвай утре.
Не идвай никога повече.
Госпожице.
Предпочитам да се обръщате с г-жо Махур, г-н Джелал.
Г-жо Махур.
Кажете, слушам ви.
Чуйте, Саваш е още на свобода. Останалите също.
Добре, ще ти намеря заместник.  Бъди спокоен.
А какво ще каже г-н Азиз?
Да казва каквото иска. Изобщо не ме интересува.
Мислиш, че не виждам как ме гледаш ли?
Мога да видя какво се крие в очите ти, Марашлъ.
Виждам, че има неща, които не ми казваш или не можеш да ми кажеш.
Но аз ще ги открия.
Казах, че нямам тайни от вас, г-це.
Не знам.
Никога няма да си простя, че се върнах.

.....................

Г-жа Махур ми е много обидена.
И с право.
Мисли, че съм я изоставил.
Точно така постъпих.
Но го направих заради нея.
Ако разбере истината, нежното й сърце няма да издържи.
Ще бъде съсипана.
А ме боли, когато тя страда.
Искаше ми се да е различно.
Да се бяхме срещнали по друг начин.
В друг свят. В друг град. В друго време.
Някоя сутрин може да се събуди и повече да не ме види.
Не мога да й причиня това.
Но истината е...
Истината е, че сърцето ми бие за Махур.
И това ли трябваше да ми се случи?
Но се случи.
Случи се.
Просто го приеми, Марашлъ.
Нищо не можеш да направиш.

Махур и Неджати

Уплаших се, че ще се случи нещо с татко заради мен.
Много се разстрои, когато му казах, че заминавам.

Вярно, беше тръгнала за Ню Йорк. Защо се върна?
Какво има? Защо се замисли толкова?

Не, не съм се замислила.

Притесняваш ли се да ми кажеш?

Не искам да го кажа дори на себе си.

Батко, не заминах заради Марашлъ.

Не можа да заминеш заради Марашлъ.
Остана тук заради него.
В това няма нищо срамно, красавице. Нищо срамно.
Знаеш ли, няма  по-хубаво изречение , описващо любовта.
„Не можах да си тръгна“. Не е ли прекрасно?
Да не можеш да си тръгнеш.

Но не съм сигурна, че постъпих правилно.

Не говори глупости.
Само не ми казвай, че не те харесва.
Даже аз го чувствам, когато те погледне.

И аз си мислех така. Така го усещах.

Тогава?

Но днес изведнъж ми каза, че не може да сме заедно.

Каза ми, че сме хора от различни светове,
сякаш аз не знам и не съм преценила всичко.
Измисли някакви глупави и нелогични оправдания.

Това не са оправдания, а страх.

Страх?

Да.

За съжаление, в любовта е така.
Всяка любов издига в себе си стена от страхове.
Понякога е страх от разстоянията или от социалните различия,
друг път страх от това да загубиш другия.
Появи ли се любовта, с нея идват и страховете.
Те вървят заедно. Не се преодоляват лесно.

Но аз нямам страхове.

Точно затова си се върнала.
Значи той има.
Дай му малко време. Нека се сблъска със страховете си.
Когато ги преодолее, няма да остане нито една преграда между вас.
Повярвай ми.

Как е възможно да знаеш толкова много
за любовта, да говориш толкова спокойно...

... и дълго за нея, нали?

Да. Слушай, да нямаш някоя любовна история, за която не си ми казвал?

Че аз излизам ли от вкъщи? Аз съм ясен.
Знаеш ли откъде черпя опит?

Откъде?

От рафтовете с книги.
Там са най-хубавите любовни романи в света.
Други не знам. Ако ти си чувала, кажи, да ги прочета.
За какво да пием тогава?
За страховете.

За страховете?

Не. За победата над страховете.
А ти си толкова безстрашна.

Батко! Но ще си остане между нас.
Ще си остане, разбира се.

Варна, благодаря

Махур



"Аз съм кораб в морето, вълните ме удрят.
Аз съм лист на дървото, вятърът ме духа."

Саваш и Неджати.


Марашлъ е взривил склада на Аджар.

И в замяна иска да види мен?

Да. Нали не ми позволи да го убия.

 Не още.
Нека се влюбят до край с Махур. Да сложим пръстените, после ще го уредим.

Колко още ще чакаме? Колко още няма да има покой за костите на татко?
Искам да ги удушим.

Какво говорихме? Не трябва да се бърза.
Никога не трябва да се бърза. Стъпка по стъпка.
Защо да не се понаслаждаваме? Защо да не погледаме как страдат?

Азиз все още е в неведение, нали?
Не знае, че си разбрал.

Засега няма да знае.
Все още ме гледа в очите и лъже подлецът.
Затова ще продължа да го наричам "татенце".

Как успяваш? Как издържаш да си в един дом с тях?
С Азиз, с Илхан, и дори със Садък?

Представям си. Представям си Азиз.
Виждам го останал без пукната пара, стиснал за гушата Илхан.
Виждам как с времето всичко най-скъпо в живота му, изтича през ръцете му.
Виждам как Садък полудява от страх.
Слушай по-големия си брат. Мъничко търпение.
Аз чаках с години, и ти ще чакаш. Но този път ще си струва. Само малко търпение.


Марашлъ няма да остави нещата така.
Какво ще правиш? Ще му покажеш ли лицето си?

Луд ли си? Това е най-приятната част.
Да бъда близо до тях, да ги гледам в очите и да виждам как страдат.

Тогава ще направя ход, за да взема стоката.
Тази доставка е много важна за нас. Бизнесът се разраства.

Не посягай на Марашлъ. С останалите прави каквото искаш, но не и с Марашлъ.

Неджати, Махур и Марашлъ


Някой гладен ли е? Или да пийнем някъде?

Аз съм изморена.

Г-н Джелал?

Не пия по време на работа.

Не мисля, че вече имаш работа. Може да отидеш, ако ти се пие.

Доколкото усещам, между вас нещо сериозно се е пропукало.

Не, батко. Можем да кажем, че всичко отдавна е рухнало.


Аз имам договор с г-н Азиз. Само той може да ме уволни.


На тази възраст мога сама да взимам решения за живота си.

Така ли? Решения, които те вкарват само в неприятности.

Може би обичам опасностите.

Видях.

Нещата са по-сериозни, отколкото си  мислех.

Кое е сериозното?

Случващото се между вас, г-н Джелал.
Има искри. Привличане.
Неустоимото привличане между изтока и запада, между севера и юга.
Страхувате се да се докоснете, но когато се срещнат диханията ви,
наоколо засиява божествена светлина.
Виждам, приятели мои.
Виждам, братя и сестри.
Усещам една необикновена любовна история.


Батко, може ли да престанеш с глупостите?


Скъпа моя, работата ми е да говоря глупости.
Цял живот говоря глупости.
Но има една тема...Знаеш, че по нея никога не греша.

Коя тема, г-н Неджати?

За противоположностите, които се привличат, г-н Марашлъ.



Илхан и Дилшад

Илхан: Ти ми изневери! И то с най-добрия ми приятел!
Дилшад:  Илхан, кълна се, беше само веднъж!  

Точно тук съм в момента

Нали се чудех какво има в манерката на Неджати, ами явно е алкохол. Даде на Махур да пие от неговата манерка, а той си взе друга... Как го прави това този човек? Да пие и да не се напива...

Мотото на всички турски сериали е "Няма невъзможни неща".

Да, вярно, все забравям за тяхната медицина, която твори чудеса Та и тук така

Гости

Варна, за всички преводи

Момичета за всички коментари.

Тази серия ме остави без коментар, защото само се наместиха пластовете, които се бяха разместили малко. Но всъщност всичко още е толкова неясно и несигурно, че нещата може така да се разклатят, както не очакваме. Дано, защото не ми се тъпче на едно място.

Най-шокиращото нещо в серията беше убийството на Озан. Илхан ще покаже характер, какъвто не очаквах.
Най-ефектното нещо беше подпалването на камиона.

Тоя надмина всичките ми представи за садизъм. И е в пъти по-лош от Саваш.
Интересно, дали Мараш е налучкал вече кой е мозъкът на гадостите. Би трябвало да е изключил вече Азиз, Озан и Илхан.
ПП Не съм гледала серията с буквички.

Катя, за мен Неджати е потвърждение на това, че случилото се в детството на човек, оставя дълбоки следи в душата му, определя до голяма степен живота му. Неджати е станал отцеубиец заради това, че Азиз не е искал да се примири с поражението си в любовта, и е бил оставен сам да се справя с този товар. Интересно Азиз знае ли, че Неджати не му е син. Според мен би трябвало... Интересно е и как Неджати е научил, че Азиз не му е баща.

Тренинг се иска
Подсетихте ме за чичо Чарли. В един епизод беше казал нещо от рода на: "Гледате ме по цял ден само да пия и свалям жени и си мислите, че ми е лесно, но никой не вижда къртовските усилия, които съм положил, за да стигна това ниво."
Катя, аз не мисля, че Мараш се досеща за Неджати. Само Озан май категорично го изключи. За Илхан не знам, но Азис мисля, че си го подозира, даже ми се струва, че той му е главен заподозрян.

Аз все още мисля, че при Неджати ще има преобръщане.
Малко наивно звучи сега, защото виждаме, че е подготвил отмъщение за всеки от семейството.
Но да не забравяме, че Саваш все още не знае, че истинският убиец е Неджати.
Когато научи, двамата братя може да се изправят един срещу друг.

Покана за следобедно кафе.

И аз изгледах серията, и според мен има лекичко буксуване в момента. Обаче от следващия епизод ще се поразплетат нещата. И, като гледала и досегашните епизоди на "Организацията", ми... "Марашлъ" повече ми харесва.


Интересно ми е на мен Неджати за какво точно използва Бехийе. Тоя дяволски поглед при прегръдката им означаваше нещо от типа на "само да видиш какво те чака и теб", което просто не знам докъде ще доведе. Милинката, може би най-невинната душичка в целия сериал. Сигурно чрез нея ще отмъсти на баща ѝ.


А иначе, много силна сцена в края, когато Джелял най-накрая свали всички маски, докато притискаше раната на Махур и крещеше "Дръж се, красавицата ми, няма да умреш, аз ще умра за теб!"
И, за да съм съвсем романтична, в туитър отбелязват точно колко е влюбен Марашлъ - щом дори в съня си си представя как Махур го докосва по устните и го целува.

Тинче, Марашлъ вече си призна, че сърцето му бие за Махур. Но... как ще я предпази от тези, които преследват него? Защото той се забърка с доста хора. В случая с раняването идваха за него, не за нея...

Много ми харесват един до друг Алина и Бурак

Рени! Много ми харесват и на мен, страхотна (и доста неочаквана, поне за мен) химия им се получава.
Много харесвам Чаалар, обаче с Дениз така и не го възприех, въпреки любовта на толкова фенове. Заради нея, де, не я харесвам. И от там, може би, "Организацията" ми върви трудно. Отделно, че ми е леко нереална, ама айде. Ама търпя, заради Чаалар.
А тука, Бурак го харесвам, Алина ми беше неутрална. А сега тя супер много ми харесва, не мога да си представя друга в ролята на Махур. Повтарям се за кой ли път вече, обаче и двамата най-накрая попаднаха на най-подходящите си екранни партньори.

Варна, тъкмо навреме с преводите, благодаря много! ❤️ ❤️ ❤️
Довършвам епизода и после ще ви чета и ще пиша.