Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Пламен, да точно така и аз това се чудя и сме го коментирали, но явно е по-лесно на екипа така.
Лучия, мисля, че Фикрет каза така или сега или преди е споменавал. Че, майка му е била измамена от обещание на Аднан. И по онова време, надали обикновените жените  са си лягали просто ей така с женени мъже. Сигурно е имало обещание за развод, брак и т.н. и после след няколко преспивания и "шут". Особено, ако жената е била слугиня и простодушна и наивна.

Привет
Лучия, Сехер не беше ли вече беше бременна от Гафур и за това реши да се възползва от ситуацията?!
Да, има всякакви мъже и жени, но лично аз, за себе си, имам вече съставено мнение за Аднан Яман, който е сменял жените като носни кърпички. Потвърдено е от много хора на този етап. Този тип мъже имат схема и система, за да вкарат жените в леглото си доброволно. Винаги се обещава нещо и се мами, а после жената е "изритвана" и ако посмее да каже нещо, бива заплашвана. Аднан Яман е имал и конкретно поведение в бизнеса си - изнудвал е хората, за да продават земите си и ги е заплашвал (един от тези хора е Фекели); бил е агресивен. Хюнкяр беше споменала на Демир, че Аднан е имал много врагове, каза даже, че заплашвайки хората с убийство, може и да е стигал и по-далече (това много добре помня в разговора й с Демир по повод на Фекели и действията на Демир след смъртта на баща му). Не мисля, че Сафие е "скочила" в леглото с Аднан за кеф, а после се е направила на "ощипана булка". Тя е била слугиня - млада и сигурно хубава, Муса е бил комарджия и е имал дългове към Аднан, а Аднан е бил женкар и егоист. Аз за себе си съм убедена, че той или е излъгал и измамил Сафие да спи с него (с обещание за развод, брак или по-добър живот или спасение от Муса, да речем) или я е принудил чрез дълговете на Муса. Това е моето усещане.
"...Насильно или нет, но он испортил нам жизнь обманул ее."
И също така: след забременяването, Сафие си е живеела с Муса и най-вероятно е щяла да продължава да живее и да си мълчи за биологичния баща на Фикрет. Но, Муса разбира. И ги гони. Чак тогава, Сафие отива при Аднан в конака. А, в писмото пише за "детето не коленете ти", което значи, че то е на 3-4 годинки, а не бебе. Все още не е ясно, кога е писано писмото от Аднан в отговор на писмо или казано от Сафие, но за сега предполагам, че това е било след като Муса вече е разбрал истината за Фикрет и тогава Сафие казва на Аднан и иска помощ или някаква подкрепа, която не я получава. После заминава за Германия. Писмото беше скрито зад снимката на Муся и Фикрет, който там е на 3-4 годинки. Кой е казал на Муса, за да изгони семейството си?!

Добър ден
Лучия, какво всъщност доказва тезата, че Аднан не е откривателят на схемата за изнудвания, отказ от дете и т.н.?  И как се доказва? Чрез: не знаем подробности; и други са я използвали; чрез евентуалното забременяване на Юмит???  Знаем мнението на Хюнкяр, на Хамине, на Фекели, на Сание за него. Сега и на тази жена, с която разговаряха Севда и Зюлейха. На мен ми направи впечатление "защитата" на Демир - "направил толкова много за Чукурова"? Не знам какво Аднан е направил за Чукурова, но каквото и да е направил, всяка погубена душа тегне на везната на честта му много повече, отколкото абстрактното "за Чукурова". Хеле като гледа човек къде и как живеят работниците му. И Севда беше разстроена, като направи сметките и установи, че вече е била с него, когато е имал връзки с други жени. И е трябвало да повярва на Хюнкяр. Аднан си е бил гадина от човешка гледна точка и е оставил тежко наследство. Проблемът е, че Демир го защитава, без да проверява  съмненията и ... повтаряйки модела на поведение... А Юмит не прави нищо по принуда, тя е съдружник в плана за отравяне живота на Демир. Има съвпадение на цели между нея и Фикрет.

Сехер забременя от Гафур с намерение от самото начало да припише детето на Демир. Първият им път беше специален: в семейното легло в спалнята на Зюлейха и Демир, Сехер облечена в „любимата рокля“ на Зюлейха, двамата с Гафур си играха на господар и господарка. Когато разбра, че е бременна, Сехер разкара Гафур – той не можа да разбере защо, но е много просто: вече не е нужен. След това Сехер изчака удобен момент да се напъха в леглото на Демир, най-удобно е, когато е пиян и нищо не помни, за да освидетелства бременността „от него“. Добре, че беше Хюнкяр, а Демир още смяташе, че не може да има деца, та се взе в ръце да се защитава и му се размина, а Гафур полу- си призна. Иначе в Яман щаха сега да отглеждат едно Гафурче и историята да ожалва Сехер.
Извън този театрален маскарад в спалнята на Яман, но вече за нуждите на сегашния момент, чухме интересни мисли, изказани във връзка с момента от Демир и Хюнкяр. Сега не си ги спомням детайлно, а по-общо. Докато на сутринта пътуваха обратно към чифлика, Демир разказа пред Ерджо  как винаги се е пазил от такива истории, докато Ерджо му казваше – какво пък толкова, тя е слугиня, ще и дадеш една гривна и ще я разкараш. По-късно разбрахме, че самият Ерджо е правил така, даже с насилие и баща му е потулвал историите. Демир обаче през цялото време говореше как се е пазил от такива истории, защото те са път жените да получат нещо или дори да се изкачат нагоре, при което ти „излиза име“ и няма как да се оправдаеш, защошо, както каза Ерджо, „тези неща стават между двама души“. Оттук и това, че двамата може да твърдят различни неща.
Вече в стаята си и след като беше казала на Хюнкяр в зимната градина, че е бременна от Демир, Сехер казва пред себе си: Намерих баща от господарите за своето дете. Но Демир с пистолета я принуди да признае и, въпреки че Гафур отричаше да е бащата, я изпратиха в близък чифлик. Все пак съмнението към Демир остана, Гюлтен каза: ако детето беше от брат ми, дали господарката щеше да изпрати Сехер на друго място, в смисъл, че Сание и Гафур нямат деца и може би щяха да опитат да я накарат да остави детето. Демир беше настоятелен, защото, първо не беше спал с нея, но Хюнкяр все пак остана със съмнения, а, освен това, той по това време мислеше, че не може да има деца. Участниците в цялата тази история не бяха кой знае колко изненадани, което на мен ми говори, че това не е било някакво голямо изключение. Не всеки ден, но се е случвало вероятно да има истории, в които началото слагат жените или мъжете, инициирали историята, остават на заден план. Сега не искам  да отварям и темата за Зюлейха, но съм обсъждала и такава възможност: тя стана жена на господаря с дете от друг, скривайки от него това в първата брачна нощ. Освен това, детето на Зюлейха тръгна към нашия свят по нейна инициатива: Зюлейха и Йълмаз станаха мъж и жена по нейно предложение. Какво стои зад това, още не знаем докрай.
Зюлейха и Сехер спяха на едно и също легло, а през цялото време ни ги показваха с едни и същи дрехи. Това са важни неща, които докрай ще разберем, когато изгледаме целия сериал. Най-добре, когато евентуално прочетем и онова писмо. А след като се отворят старите тефтери, но докрай, а не само от разказите на засегнатите, тогава ще разберем и това дали някоя от историите на Аднан или елементи от някоя, напр. тази на Сафие, може бъде сравнявана с такъв модел истории или напротив, тя ще бъде отнесена към любовните истории, в които мъжът е нечестен и изоставя бременната от него жена или пък история за насилие, а може би съвсем друга история. Разкриването на историята на Сехер, така подробно и артистично направено, не може да е случайно. Но всяко нещо - с времето.
Това, което в момента гледаме, е също опит за придобиване на богатство чрез преминаване през спалнята на господаря. Това да е мозъкът на операцията извънбрачен брат на господаря, а жената главен лекар на градската болница, мечтата да е 100 банкноти, гривна или цялото богатство на рода, са детайли. Важен е моделът. Когато се гледа отвън и след време, акцентът може да пада върху най-различни неща: да се вижда само злодеят организатор, само страдалата жена, само отхвърленото дете или пък майката и детето заедно...Трябва да се стигне до истината на всеки отделен случай. Вкл. и до това дали жената не е била вече бременна, когато такава история се е случила. Мисленето на различни по съдържание и обстоятелства истории, подобни само външно, за мен е неправилно.
Когато Демир извика Хюнкяр в холдинга и под портрета на Аднан съобщи решението си за брак със Зюлейха, Хюнкяр попита дали е нужен брак. Тогава Демир и каза: че Хюнкяр организира сватби за всички неженени, а добре ли ще бъде той да се забавлява с едно момиче и после да го изхвърли. Демир тогава не знаеше, че Зюлейха е бременна, но Хюнкяр знаеше. Значи тя е мислила, че е възможно Демир да преспи с нея няколко пъти и да му се припише тази вече съществуваща бременност, а след това той да признае детето, а Зюлейха да е свободна. Ето това предложение е също по модела на Сехер: организира Хюнкяр, която знае, че Зюлейха е вече бременна от друг, спи с Демир и той приема детето уж заченато от него. В едни случаи някой се опитва да припише дете на господаря, което не е негово и той отрича да е бащата, а тук е обратното, иска се детето от господарката за господаря, който не може да има деца, и се използва същата  схема.
Във времето, когато не е имало начин да се докаже кой е бащата на едно дете, са се използвали всякакви начини да се постигне нещо чрез измами. Което пък не значи, че е невъзможно една жена да знае кой е бащата на нейното дете, дори когато има две връзки по едно и също време. Освен да следват модели, историите винаги имат конкретни обстоятелства.
За мен старите тефтери още не са отворени достатъчно. Когато ни разкажат какво наистина се е случило, тогава преценката ще бъде по-точна. Сега имаме много истории и разкази на героите, които пресъздават средата в Чукурова, а по-късно ще знаем къде принадлежат и историите на Фикрет и Юмит, които предстои да бъдат разкрити. Защо да ги слагаме някъде преди да знаем какви са самите истории. Фикрет знае и показва това, което той знае и иска да покаже. Но ние няма как да знаем дали това е всичко, което той има. Трябва да чуем и свидетелите.

Лучия, въпросът за това, дали Фикрет наистина е син на Аднан губи смисъла си при условие, че отмъщението му е насочено към разкриване на истината за фалшивата му чест. Неговата и на Демир. Ако беше главният проблем в парите на Яман, Фикрет нямаше да признава на Фекели, че не му е истински племенник.
А основният въпрос в предишния ми пост е на първото място и е свързан с тезата, че Аднан не е единствен с подобно поведение (това потвърди и Демир в разговор със Зюлейха - такъв бил стилът на поведение на известните мъже по онова време). Това по никакъв начин не го оправдава. Защото в тази история, която ни разказват, конфликтите в една или друга степен водят началото си от поведението някога на Аднан.
ПП А иначе ... пропускането на основния въпрос, хващането на подвъпрос, изваден от контекста на смисъла в поста, отговорът на въпрос с въпроси ... тцъ!

Лучия, интересен въпрос за Севда.

Фикрет е страна в историята с Аднан и Сафие и той сам се е сложил на страната на пострадалите. На Фекели той каза, че в предсмъртния си час майка му му била разказала за Аднан. Ние не чухме такъв разказ. Сафие само го попита откъде е научил, когато той каза, че знае, че е син на Аднан.  Но нейният въпрос не може да се приеме безрезервно за потвърждение на това като факт; каза още, че Аднан отдавна не е жив и се усети, че майката не иска Фикрет да отмъщава.  Ако трябва да съдя само по казаното пред Фекели и това, което ни показаха в сцената в болницата, Фикрет си доизмисля. Той привлича авторитета на майката, но за тази цел е трябвало да говори с нея много по-рано. Освен това се видя, че писмото, което остави в холдинга, беше открито след смъртта на Сафие. Това ме кара да мисля, че той е страдал от дете след онази сцена пред вратата на конака на Яман, но е започнал да мисли за отмъщение след смъртта на майка си и е събирал от девет дерета вода. Говори за „писма“, но ние сме видели само едно от Аднан, другото е от самия Фикрет, което е негов субективен разказ и оценка. Много ми е странно, само защото един мъж е богат, явно харесван и е бил с много жени, от това вече да се направи извод, че е безчестен мъж. Или от стопанската му дейност да се правят изводи за отношенията му с жените. Жените в живота му може да са били много, но Аднан  да се е отнасял с всички внимателно и добре.

Вместо да се занимава с чуждата чест, Фикрет не е лошо да погледне първо собствената си. Той излъга не само един човек – „спасения“ от него  Фекели, нито само една жена и едно дете, Фикрет излъга цяла Чукурова. Стана герой на Чукурова с фалшиво геройство. Събра елита на Чукурова и пред него беше племенник на един от важните мъже на тази земя и брат на друг мъж, спечелил си име на това място. Обявиха го за герой и пред всички казаха, че родът на Фекели ще бъде продължен. Сега с този публичен имидж Фикрет ще се изправи срещу Демир. И никой нищо няма да може да каже, точно така, както и в историите, състояли се между мъж и жена, на които няма свидетели. За мен Фикрет е мъж без чест, лъжец, мъж, който изпраща приятелката си  да спи с брат му, за да получат пари. Плаче за майка си, но поставя задача на Юмит от сексуален характер. Това, че тя се влюби в Демир, е друго нещо. Фикрет и постави задачата, но всички ще видят колко безчестен е Демир!  Готов е на убийство.

Фикрет е човек, който прилага едни и същи принципи по различен начин според това да му е изгодно.
Това също говори за чест.

Нито веднъж не допусна, че вината може да е в Муса. Виновен е само Аднан, защото е богат. И защото лошо за него мислят Хюнкяр, Азизе...а какво да мислят за него. Нали Азизе е омъжила дъщеря си за мъж, когото не обича.
И той търси любов някъде навън. От там нататък техните мнения са субективни и винаги трябва да бъдат проверявани.

Фикрет е човек, който не знае реда, за всяко нещо си има ред. С неговия проблем можеше да седнат с Демир и с  адвокат и доказателства стъпка по стъпка да намерят път за изчистване на тази стара история и да търсят решение, подходящо за днешния ден.  Фикрет се държи като дивак. Той не иска търсене на решение, защото може би знае, че няма да е в негова полза или мисли всички хора, в случая - Демир, за безчестни като себе си.
Тези неща ме карат да подлагам на съмнение всичко, което Фикрет говори. Трябва да чуем други.

Бог да прости нашите близки!
Да е светло на душите им!

Солиден пласт от събития със значение смърт, болест, загуба, болка дели времето „Хюнкяр“ от времето „Севда“. Всеки от героите е минал през този пласт или идва оттам и носи в съзнанието си белезите от него, с които може да се обясни поведението му при излизането в новото време. Направена е много добра психологическа картина на всеки. Събитията по време на фазата „смърт“ имат различен отзвук във всеки от героите. Със смъртта на Хюнкяр Демир загуби опората си, а с бягството и разводът след него – смисъла на живота: Зюлейха и Аднан; остана сам с Лейля и Севда. За Зюлейха Йълмаз беше и опора, и смисъл на живота; неговата смърт, драматично съчетана с мига достигнато, но неизживяно щастие, сякаш уби и нея самата; единствена утеха са децата.   

Демир: в неговото съзнание още присъстват чисти образи на Зюлейха – сватбата и спомен от приятен момент. Демир „се събуди“, когато видя Юмит на пътя. От първия момент до този, докъдето е стигнало действието, Юмит за него е микс, колаж в основата на който е Зюлейха: когато първия път беше с нея, си спомня сватбата със Зюлейха; прави неща, които е правил със Зюлейха; решението за развод е съпроводено със спомена за Юмит на пътя. Въпреки, че е с Юмит, в Демир не са ни показали присъствието на Юмит в някакъв нейн чист образ, в който да не присъства Зюлейха. Но чистият образ на Зюлейха е неактивен, той е някъде в съзнанието му, но е започнало неговото заместване от микса, какъвто представлява в момента Юмит. Важно е, че в момента, когато взима решение да се раздели със Зюлейха, Зюлейха все още е в него, а Юмит е смесена като представа. Но Демир се е примирил с това, че Зюлейха винаги е обичала Йълмаз "жив или мъртъв" и никога не е обичала него: "Примирих се с това". Следващ момент би бил мислене за Юмит, което да е само за нея, без присъствието на Зюлейха, но дали такъв момент ще има, сега не знаем. Това дава надежда, че разводът няма да се състои, все още има какво да го върне. Зюлейха и Юмит не са в конфликт в съзнанието на Демир; те са в съотношение: Зюлейха само присъства, а Юмит започва да заема нейното място, да я замества и измества. Става дума за процес и той продължава.

Зюлейха: удивително е как в нейното съзнание няма дори следа от Йълмаз; тя не ходи и на гроба. Къде е Йълмаз: изхърлен от съзнанието или „умрял“ в нея заедно с физическата си смърт? За мен е второто. Несъзнателно Зюлейха потиска спомена за Йълмаз, защото болката е непоносима. Зюлейха може да преживее, само ако Йълмаз в нея го „няма“. „Умирането“ вътре в нейното съзнание и „смърт“, са временни, според мен. Образът на Йълмаз и преживяванията с него ще се върнат в нейното съзнание за нов живот, но тогава, когато тя се почувства достатъчно силна, за да ги преживее отново. Тогава ще видим какво от този спомен ще се върне, как ще се подреди и съчетае с новите преживявания.
Демир присъства в съзнанието на Зюлейха и това присъствие има тенденция на изменение. В началото тя посегна към снимка, на която той е баща, такава е ролята му и в реалността, която двамата споделят. Зюлейха си спомня различни моменти, в които той с грижа я е успокоявал и сякаш и сега те и носят успокоение: прегръща я, реши я, говори и за своята любов. В реалността тези вътрешни преживявания я карат да го търси, да и липсва, да има желание да го погали, но това, според мен, не е отношение към мъжа, а към човека, който и е успокоявал душата преди, прави го чрез спомена и сега. Дори и в спалнята тя търси този човек, искаше да го погали като детето, което погали по същия начин преди да посегне към Демир. В реалността това вътрешно състояние я поставя до Демир като майка, а той е баща - има много сцени на двамата с децата, тя пази Демир да не стане убиец, грижи се за него да запази спокойствие, когато възникне проблем, срещат се на масата и вършат обща работа извън конака.
Непосредствено преди Демир да изговори пред Юмит (много интересно е, че той прави това, докато Юмит е обърната на другата страна, тя не го гледа и в този момент рецитира някакъв стих, който звучи някак зловещо), решението си за развод, ни дават на фона на песен, която има отношение към размислите на героите в същия момент, какво е състоянието на всеки от тях. Демир пие – очевидно недобро състояние, а в мислите му е Юмит от пътя, а Юмит от пътя е Юмит плюс Зюлейха. На този етап Зюлейха е достигнала да чува в себе си гласа на Демир; тя си спомня това, което Демир и каза на сутринта след погребението на Хюнкяр. Предната вечер тя му беше казала, че нищо нейно не му принадлежи и да не я чака. Но сега тя си спомня думите на Демир: „Знам, че в теб има малка взаимност на чувствата ми към теб. Чувствам това. Даже и да не се съединим, ще те чакам.“ Зюлейха помни неговия призив към нея, но вече не помни своето отрицание в оня момент. Надеждата е сега тя да направи нещо, защото Демир вече не вярва в това, което и каза преди. Това е състоянието, в което ги заварва решението за развод. Демир е взел решение, а Зюлейха затвори очи и все още се пита, търси отговор. Песента отговаря на  вътрешното състояние на героите към момента на решението за развод.
„Не знам каква е тази наша любов,
Възможно е да е безсмъртна.
Не знам какъв е нашият път с теб.
Възможно е нашата любов да е безсмъртна,
А възможно е да остане непълноценна.
Всеки ден ти се променяш, всеки ден ме удивляваш.
Ти си като някаква загадка.
Не мога да те разгадая.
Не знам въобще какво да правя.
Ти си част от моята душа...“

https://twitter.com/i/status/1367570817916284934


 
Въпросите от песента си задава всеки от героите в клипа: Зюлейха, Демир, Фикрет, Мюжгян...
Като цяло се вижда, че Зюлейха и Демир са променени, дори сякаш Демир е подменен, те са в някакво особено състояние, което напомня амнезия, транс, някакво недостатъчно осъзнаване на реалността. И двамата търсят нещо, за което да се хванат, Демир се е хванал за Юмит, попаднал е  на опасност, която не осъзнава, Зюлейха се лута в познатото. „Събуждането“ продължава.
Героите, които изплуват от междинния пласт на смъртта и болката – Фикрет и Юмит, носят много  черти от този пласт, където са прекарали живота си дотук: те са отрицателни, но тяхното обяснение може да се търси именно чрез мястото, където са били досега. Предполагам, че те ще претърпят развитие.
Междинният пласт дели и разказа на две: в първата част стана преустройството на материалния свят, то завърши с разбирателство между ново и старо, външно и местно. Във времето на Севда се отваря не само въпроса за любовта, но изобщо за духовното. Зюлейха и Демир, с всичко, което означават тези герои, се обединиха около майката; Сега на деструкция е подложен бащата, най-сериозната фигура в патриархалното общество. Ще бъде болезнено и трудно, но трябва да се достигне до консунсус, който, както и при майката, да получи потвърждение в обществото. И тук Демир е носещата греда на промяната, връзката между Аднан баща и Аднан син. Демир ще променя и ще бъде променян. Фикрет разруши паметника на Аднан и сложи началото, а Юмит счупи снимката на новата майка Севда; тези фигури трябва да бъдат разглобени, разбъркани и после отново изградени, за да бъдат или да не бъдат отново одобрени.

Здравейте,
Бог да прости всички, които вече не са сред нас, но ние носим в сърцата си и в спомените си!
Светла им памет!

Благодаря за всичко споделено!
Както беше коментирано, има много неизвестни от миналото, много въпроси и за това можем само да предполагаме и да разсъждаваме върху информацията, която имаме, но която може да се промени и ще се допълва с развитие на действието.
За Аднан имаме много споделени мисли и разкази, показани бяха неща от миналото и мнения на различни хора. Споменала съм личния живот на Аднан и стопанския му живот, но без да правя връзка между тях или да посочвам някаква взаимозависимост. Това, че той е бил агресивен в бизнеса - казано от няколко места, не съм го свързала с отношението му към жените, докато е ходил с тях. Това, което имах предвид е, следното: и от личния му живот и от поведението му в стопанската сфера може да се изгради представа за харатера на самия Аднан Яман.
Факт е, че Аднан Яман е ходил с много жени и ги е сменял. Това, дали е било мода по онова време за богатите бейове, не го коментирам. Аднан може да се е държал перфектно с жените, с които е спял, но в един или друг момент ги е напускал и "зарязвал" по един или друг начин. Хюнкяр спомена, че връзките му са били краткотрайни - от по няколко седмици и после той се е насочвал към нова жена. Това, че е ходил по жени и е бил харесван мъж не го прави безчестен. Това, което в моите очи, го прави безчестен е фактът, че той с пълно съзнание е петнял честта на Хюнкяр пред очите на всички в Чукурова, въпреки, че е бил помолен от нея в един момент, да бъде по-дискретен (по думи на Хюнкяр при разговора й с Демир). Хюнкяр е била наранена, поругана, но тя не е обичала Аднан и мисля, че е била доста обективна в оценката си спрямо него. Хюнкяр е поискала развод, но Аднан егоистично й е казал да си ходи при родителите, но е отказал да пусне Демир с нея, въпреки че именно той е прелюбодействал и нарушил брачния обет, а не Хюнкяр. Той търсел щастие извън къщата си, ами добре. Но, тогава да е имал доблестта поне да остави сина, заченат в този брак с майката и да търси щастието си, където си иска. Демир пак е щял да му бъде наследник и по закон и по кръв, но е нямало да бъде свидетел на неприятни неща.
От всичко казано и показано до тук, всеки сам може да си прави изводите и да си създаде конкретен образ за Аднан Яман. Това, което Демир прие по отношение на мечтата на баща си за единствен собственик на Чукурова, сега ще трябва да приеме и по повод на единствения наследник. Демир видя, че мечтата на баща му не съответства на новото време и на новите стопански инициативи и отношения, а сега ще е принуден да приеме, че баща му не е бил онзи "герой", за който го е смятал. Истинският образ на Аднан Яман ще трябва да бъде осъзнат и приет. Любовта на Аднан Яман към Севда не го дефинира. Тя е част от един много по-сложен характер на тази спорна личност. И Демир и Севда ще се сблъскат с неща, които не са знаели и не са предполагали. Мисля, че всичко, споделено от Хюнкяр за Аднан тепърва ще бъде оценявано в един по-сериозен смисъл, а не като просто обвинения, хвърляни от една наранена жена и съпруга.
Фикрет: да, решението за отмъщение възниква след болката от загубата на майката. Фикрет изведнъж остава с малко информация, защото не е разпитвал майка си приживе и фокусира цялата си болка върху желание за мъст на базата на спомени и едно писмо. Важно е как Сафие е забременяла, какво точно се е случило. Тепърва ще видим. Но, как ли ще стане ясно и дали, изобщо?! Тази Лютфийе, ако знае нещо, то и Фикрет щеше да разполага с повече информация, а виждаме, че той не знае никакви подробности. Коя е Лютфийе и с какво я "държи" Фикрет?!  
Честно казано, не помня Фикрет да е карал Юмит да спи с Демир. Той говори за компромати и дескредитиране, но това може да стане и без реална физическа връзка. Достатъчно е да се пусне слух или да се види някаква близост между Юмит и Демир или някакви снимки и т.н. (видяхме, как стана при Мюжгян и Фикрет от една прегръдка; как Саббахатин беше набеден за Гюлтен и т.н.). Така че, аз не бъразм с изводите, че Фикрет поставя на Юмит задача точно от селксуален характер. Не е ставало въпрос за това, а за компрометиране на Демир...което не значи реално Юмит, непременно, да спи с Демир. Мисля, че това си беше нейна лична инициатива и точно за това тя държи този факт в тайна от Фикрет.

Пожелавам спокоен ден!