Публикувана: 7 фев. 2021, 12:21 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2021, 11:51 ч.

Нидерландия или Германия за Биомедицина

4 446
54
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Къде мога да получа повече практически опит, да работя в лаборатория в учебна среда и да участвам в програми за обмен на студенти?
В Нидерландия или Германия има повече възможности за практическа част в обучението?
Какви са възможностите за докторска степен и реализация след бакалавърска степен в Канада?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Къде мога да получа повече практически опит, да работя в лаборатория в учебна среда и да участвам в програми за обмен на студенти?
  
  И двете страни предлагат възможности за практически опит, работа в лаборатория и програми за обмен на студенти. Студентският обмен е възможен и на двете места, например чрез програмата Erasmus. Изборът може да бъде направен въз основа на предпочитанията за начина на живот в съответната държава и финансовите възможности.
- В Нидерландия или Германия има повече възможности за практическа част в обучението?
  
  В Нидерландия има по-малко места за изследване, но те са с високо качество. Обучението в Нидерландия е на високо ниво, като страната разполага с 14 университета, които са специализирани. Германия също предлага добри възможности за обучение и изследване, като университетите в Германия са класирани напред и предлагат високо ниво на образование.
- Какви са възможностите за докторска степен и реализация след бакалавърска степен в Канада?
  
  В Канада и САЩ е възможно да се кандидатства за докторска степен след бакалавърска степен, без изискването за магистърска степен. При кандидатстване за докторска програма е важно да можете да посочите минимум един преподавател в програмата, който е съгласен да бъде ваш научен ръководител. Това изискване може да варира в зависимост от университета, така че е важно да проверите точно изискванията на конкретния университет. В Канада възможностите за реализация след докторска степен са многобройни, като обучението често е финансирано и предлага широка гама от възможности за научна работа. Важно е да изградите силен профил чрез участие в конференции, асистентство при изследвания и публикации.
- Какви са разликите в образователните системи между Нидерландия и Германия и какви са предимствата и недостатъците на обучението в Холандия в сравнение с Германия?
- Какви са разликите в обучението по биомедицински науки в Германия и Холандия?

# 15 16 фев. 2021, 13:27 ч.

Мнения: 1 550

Много благодаря! Отново! Признателна съм Ви! Мислих, че Германия ще отпадне отсамосебе си заради Тест Дафа, ама не! Има нужните точки.
Тя говори за Канада още от 9-ти клас. Има 3-ма или 4-ма преподаватели от Канада в училище и е влюбена в тях. Не харесва Америка изобщо (има учители и от Америка, леля й живее в Амврика от вече 30 години, ... Има наблюдения). Счита, че в Канада хората са много по-толерантни, учтиви, добри, радушни, ... за нея е много важно да живее в "розова" среда, сред добри приятели и по-спокойно откъм битовизми, права на човека, чесност, ... . Това са основните й мотиви да иска Канада - не толкова за професионална реализация, колкото в търсене на хубав живот Simple Smile

+ рисърчи.
В тази връзка, светите ви са изключително ценни.
А дали в Нидерландия има повече практическа част в обучението отколкото в Германия? Дали в Германия се учи по-традиционно - лекции, упражнения, подобно на България.
Интересно е, че Нидерландските университети се рекламират много. Участват в изложения, организират "отворени врати" (макар и он-лайн в момента), имат представителни фирми в България, които не спират да се обаждат и да питат дали имаме нужда от помощ, ... докато Германците изобщо не правят маркетинг. Почти никде ги няма по изложения, а за "отоврени врати" да не говорим ... не мога да намеря (е, все пак и специалността е особена и нова). Предполагам, че езикът е голяма пречка за много хора. Все пак не е толкова популярен, а и доста по-труден.
Това разсъждавам сега! Тя в момента е в еуфория покрай присъственото обучение и летииии, летииии с прятели. Толкова се промени откакто стъпи в училище. И какндидатстването поизостана покрай това й ново емоционално състояние. А и гаджето не я оставя ... абееее, трудна възраст!

# 16 16 фев. 2021, 13:55 ч.

Мнения: X

Аз лично смятам, че германците и така си имат достатъчно желаещи и нямат нужда от реклама. Така или иначе, следването там е трудно и на входа фунията е широка, но на изхода е тясна.

Холандците са малка държава, езикът им не е толкова популярен като немския и им трябват програми на английски плюс маркетинг, за да имат чужди студенти. А е холандците са добри търговци, все пак да владяли моретата заедно с други, доста по-големи нации. Така или иначе, за мен няма смисъл да се учи в някой еквивалент на Пернишки университет нито в Холандия, нито в Германия. Знаят се кои са топ унитата, да гледа тях.
За Канада и САЩ, ще ме прощаваш, ама това е хлапешко разсъждение. И на двете места има и свестни, и не толкова свестни хора. Освен другото, и на двете места има големи разлики в живота по провинции или щати. Та такова обобщение е неправилно и елементарно, и не би трябвало да е водещо, според мен.

# 17 16 фев. 2021, 14:23 ч.

Мнения: 3 400

Аз разбирам какво има предвид дъщерята на kassii и не мисля, че е хлапашко разсъждението. В края на краищата, няма как да опознае живота в една страна, преди да е живяла и работила там - има време да натрупва този опит. Говорим за следващите десет години от живота й. За десет години много неща се променят в мисленето на един абитуриент. Може, като поживее и попътува, да се насочи към друга държава или континент.

Поппеа, извини, но положението с намирането на потенциален научен ръководител наистина не е чак толкова сложно. Окей, може в информатиката да е изключителна конкуренцията, нямам личен опит там, но все пак работя в тази среда и наистина не става въпрос професорът лично да те познава, преди да те приеме. За това си има резюмета. Важно е да има нещо в резюмето ти, да покажеш, че имаш вече някакъв трейнинг в необходимите умения и разбиране какво ще се иска от теб. Трудно става за български кандидати, защото при тях тази култура на приобщаване към науката липсва в много области. За кандидати от Западна Европа не е така. Hands V

# 18 16 фев. 2021, 14:26 ч.

Мнения: 1 550

Popea, аз също смятам, че навсякъде има хора и хора и й казвам, че може да срещне всякакви в живота си, само дето не използвам квалификации от сорта хлапашко, елементарно и т,н, Не че не мога да хапя ... Simple Smile

Вън от тази лека забележка, има си стероитипи и изключения. Може да се обобщи за едно общество и хората в него какви са по принцип (като не броим изключенията, но то се подразбира).
Дали това е водещо в живота на човек е въпрос на личен избор. За някои, да си цар на село е по-важно отколкото да си просяк в града.
Не това е темата обаче тук и няма да продължавам с разсъждения Wink

На този етап Маастрихт е приоритет и усещането й е, че там ще се чувства добре. От друга страна Бон е място с доста повече възможности (според мен) особено заради изричното им изискване за високо ниво И на английски. Това за мен означава, че ще се работи и на двата езика, а няйния английски е С2 и то на академично високо ниво и професионална терминология (по химия, биология, физика), което ще й даде конкурентно предимство по време на обучението там. Бързо ще "блеснат" рисърчите й на английски и ще бъде забелязана.
Не го казвам, за да я хваля, а за да подчертая, че човек трябва да използва силните си страни, още повече, че това й прави удоволствие. Затова пък аз натискам към Бон.

# 19 16 фев. 2021, 14:27 ч.

Мнения: X

Яна, моят опит не е с българи. Едното дете е канадче, а другото българче, но е с немски бак и магистър. И в двата случая пребориха сериозна конкуренция за позицията, най-вече заради познаване и добро отношение на професори. За мен Този аспект е ключов.

Но всеки е свободен да вярва на когото си иска.

Кассии, хлапешко за мен не е обида и хапане, просто е незряло и неопитно, съвсем нормално за възрастта. Затова са по-възрастните, а дали някой ще ги чуе, отделен въпрос. Но от моя опит животът в Канада може да поднесе много неприятни изненади, вкл и от кофти хора.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 14:54 от Анонимен

# 20 16 фев. 2021, 14:46 ч.

Мнения: 3 400

kasii, високото ниво на английски вероятно се изисква, за да може да чете изследвания на езика, не толкова да пише на него.

Моето съвсем интуитивно предпочитание би било за Нидерландия, но това не се базира на личен опит, а само на мои обменни студенти от Германия, които са ми казвали, че там в обучението има голяма дистанция между студентите, особено в първите години, и преподавателите. Едно момиче каза - всички ни предупреждават в първи курс, че до трети няма да си дадат зор да ни научат имената, защото така и така мнозинството от нас ще отпаднат. Това не е нелогично, като се има предвид, че в немски университети се влиза лесно и цедката се прилага след това, но мен лично ме кара да се замисля дали бих си пратила децата да учат там. Но разбира се, това не е някакъв много сериозен аргумент, само лично усещане.

Нямам повече съвети, успех на детето. Сигурна съм, че която и държава да избере, няма да съжалява. На ross дъщерята завърши не толкова отдавна свързана специалност, така че тя може да има още полезна информация. Стискам ви палци.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 14:53 от ianajar

# 21 16 фев. 2021, 15:05 ч.

Мнения: X

Моето дете учи в Германия. От моя опит, ако детето е добър студент и се отличава, няма никакъв проблем с отношението на преподавателите. А и предполагам, че зависи от университет, от преподавател, от специалност и какво ли не още. Такива обобщения не ми допадат поначало, защото са неправилни.
Иначе и в Холандия цедката по време на следването хич не е малка, не мисля, че по това се различава от Германия.

И не е така, Яна, не е само за четене, пишат и на английски пейпъри, защото участват в международни рисърч проекти и конференции. И публикуват в международни издания. Това в Германия. Предполагам и в Холандия е така, в добрите унита.Английският е лингва франка в рисърч средите и навсякъде, където де занимават с международни проекти, се иска и високо ниво на английски. Вкл и моето дете е със CPE.
Кассии, висок английски имат много студенти в Германия, вкл и българи. Не мисля, че по този параграф точно някой с С2 ще изпъкне, по-скоро мисля, че би изпъкнал със знания по специалността и с добри рисърч способности, също и добри знания по статистика са много важни в рисърча. В линка към Ун на Торонто добре беше описано какви знания и умения търсят за докторантите. Високият английски се подразбира. Това не го казвам, за да омаловажавам знанията на момичето ти, убедена съм, че то и рисърч способвости има, а само споделям опит какво би я направило да изпъкне.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 15:29 от Анонимен

# 22 16 фев. 2021, 15:31 ч.

Мнения: 3 400

Тоест твоето дете в неговото обучение в Германия прави самостоятелни изследвания и ги публикува? Обучението не е само лекции, упражнения и изпити? Мисля, че това иска да знае kassii.

# 23 16 фев. 2021, 15:46 ч.

Мнения: X

Да, разбира се. Не знам защо има съмнения в това. Чакай, не самостоятелни, а в съавторство с преподавател и други колеги. На колективната работа се гледа с добро око, поне от моя опит. Самостоятелен рисърч никой не прави, поне не и в точните и природните науки. То дори Нобеловите лауреати от години са колективи, по физика, по химия.

То и във Франция, и в Холандия е така. Но все пак не става от 1вия ден, иска си време да се докаже и да изпъкне. Да кажем, до 2 курс е.много работа и търпение, и чакане на подходяща възможност. До трети курс би трябвало да направи достатъчно впечатление, за да започнат да я включват в проекти. Но и там ще е шерпче, постепенно ще се доказва и ще й дават по-отговорни задачи. Но това зависи и от конкретния университет, и преподавател доколко е активен и търси активно,, и участва в такива проекти, не мога да кажа за навсякъде. Те проектите сами не идват, трябва да се търсят и кандидатстват, и да се прави обмен с други унита, и да се правят съвместни предложения с тях. Трябва си активност, искам да кажа, и това зависи от преподавателите, а и от университета, но добрите всички на унив ниво участват, вече конкретният преподавател как ще е, зависи.
Подразбира се, че не бива да бъде късана или да отлага изпити, и успехът трябва да е висок.

Като цяло, рисърча не зависи от държавата, а от университет, специалност и не на последно място, конкретен преподавател/и. Но то на сайта на унитата всичко това си го пише. Влиза, чете и си отбелязва, после си прави една класация и гледа къде й се струва по-перспективно. Езикът и мястото не са от значение, по мое мнение.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 15:57 от Анонимен

# 24 16 фев. 2021, 15:55 ч.

Мнения: 3 400

Това не беше съмнение, просто въпрос. Не разбирам защо трябва да се заема нападателна позиция в случая. kassii просто попита дали се правят студентски изследвания в Германия и аз повтарям въпроса й, защото никой не отговори и реших, че може би не се вижда достатъчно.

Доколкото разбирам, в Маастрихт бакалавърската степен завършва със самостоятелно изследване в последната година. В Германия така ли е? Питам за сравнение, не за да омаловажавам обучението в Германия.

Самостоятелно изследване не означава самостоятелна публикация и индивидуално авторство. Просто самостоятелна работа в рамките на обикновено голям, външно финансиран проект. Да направи сам анализ на литературата, да формулира хипотезите, да извърши техническата работа и да отчете резултатите. Проектите в точните науки са колективни, но в рамките на един проект влизат много самостоятелни изследвания, включително в различни лаборатории.

Не съм съгласна, че възможностите за изследвания не зависят от държавата или университета. В някои програми самостоятелното изследване е изискване - в САЩ в точните науки обикновено е така. Съответно цялото обучение придобива практическа насоченост, защото целта му е да те подготви да проведеш това изследване. В България, например, като цяло не е така. В Русия - също. Има възможности за изследвания, но те са извън обучението, трябва да ги търсиш и да имаш и малко късмет, за да ги получиш. Ако изследванията в Нидерландия са част от държавната програма за обучение на дадено ниво, а в Германия не са, това е важно да се знае.

Между другото, аз гледах, гледах университета в Бонн, и не видях нищо за студентски изследвания под ниво докторат. Така че тази информация не е непременно очевидна за всички.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 16:10 от ianajar

# 25 16 фев. 2021, 16:06 ч.

Мнения: X

Не се засягам, просто това за мен се подразбира, но да, приемам, че не за всеки е така, моя грешка.
По-горе дописах, за международните проекти е в колектив. И за националните също, всъщност. Бак. теза е самостоятелен рисърч само. Нея я има и в Германия, и дори в България. Е, не знам за навсякъде, но в сериозните програми в цяла Европа, че и в Канада я има.
Пак да напиша, не е определяща държавата, ни го езикът, определящ е унив и програмата, а и преподавателите, но те тези неща вървят заедно. Тоест един добър унив има активни преподаватели и участва активно в международни и национални проекти. И всичко това го пише на сайта. Тя си знае специалността, влиза там, където се предлага и проучва в какви проекти и рисърч участва съответният департамент.

Да допиша, ако така го формулирани, Яна, имат самостоятелен рисърч в рамките на определен проект или.част от него, но все пак не всички студенти, а малка част от тях и поне в 3 курс. Е, моге да има някои изключения, но като цяло се иска време за доказване. Иначе бакалавърската теза се прави самостоятелно и се защитава пред комисия.
От моя опит не мога да обобщавам за целите държави, само знам, че в немски университети магистрите ги включват в рисърч.проекти, а от бакалаврите само избрани, може и никак, зависи дали са направили впечатление. За докторантите е ясно. Не мисля, че има разлика в това отношение между Германия и Холандия, и Франция, и Дания. Тоест, между развитите западни държави. На национално ниво. Може да има разлики между университети от различен ранг, но не мога да повярвам, че в една Сорбона е по-различно от Делфт или ТУМ, примерно. Тоест, фърст тайър не би трябвало да има разлики.

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 16:31 от Анонимен

# 26 16 фев. 2021, 16:14 ч.

Мнения: 3 011

Бакалавърската теза на малката дъщеря за Life Science and Technology специалност към Лайден и Делфт ( дипломата се подписва от двете унита) беше свързана със стаж с изследвания във институт извън унито , по общ проект с университетите , свързан с персоналната медицина. Ходеше на работа в лабораторията на този институт няколко месеца.
Споделям мнение

# 27 16 фев. 2021, 16:29 ч.

Мнения: X

Аз сто пъти се дописвам 😀 С две думи, който и да е фърст тайър западен университет има силно застъпен рисърч, активни преподаватели и дава възможност на студенти да участват, ако ги харесат. И бак тези са самостоятелен рисърч, а също правят СВ в международни и/или национални проекти (те финансирани от държавата или провинцията). Това не зависи от държавата, а от университета. За България не знам, говоря за добри западни унита.

Ще дам един пример с Дания -унив в Олборг участва в няколко европейски рисърч проекта и по тях работят магистри, а има и един или двама бакалаври, които участват и пишат тези. В Германия е същото, в ТУМ например. Това имах предвид.
И като казах Дания, тази специалност може да я има на английски в Дания, а и цяла Скандинавия. Където обучението е безплатно. Нямам идея дали е така, но лесно се проверява.

И конкретно за Германия, няма никаква пречка бакалавър да работи по рисърч проект, стига да го хареса преподавател-проектен мениджър, и да го включи със задача. Разбираемо, трябва да е натрупал знания, тоест се предполага поне да е 3 курс, а има и бак програми, които са 4 годишни, тоест, може и в 4 курс. От личен опит. Съответно тези, които са включени, после имат и предимство при магистратурата, и при доктората. Предимството на опита и СВ-то, де, не друго. И на добрата препоръка от преподавателя, което е може би най-важното нещо.
И пак се дописвам 😀 сетих се, че знанията по статистика също са предимство за включването в рисърч проекта. Разбираемо.защо.

Специално за био медицина нямам идея доколко има практика в обучението, но за медицина Русалка е споделяла, че е много практически насочено обучението в Германия. Не ми се вярва за био медицина да е по-различно

Последна редакция: вт, 16 фев 2021, 22:08 от Анонимен

# 28 16 фев. 2021, 21:27 ч.

Мнения: 346

Каси, някои от аргументите Ви са малко...странни. Това, че Уни Бон са решили да уточнят, че някакво ниво на английски е необходимо, а другите университети не са го сложили в сайтовете си, не означава, че това не важи и за тях. Очаква се, че като искате да кандидатствате една определена специалност, сте направили до някаква степен разучаване какво се учи като теория и практика. Пейпърите, т.е. публикациите, в които се представят резултатите от даден проект/рисърч, са на английски. Следователно е логично, че за да можеш да допринесеш като ко-автор към тази публикация, трябва да владееш този език. Освен това цялата сурова литература е на английски, независимо дали учиш на немски или не.

Като цяло Попея е обяснила нещата доста точно и няма смисъл да повтарям доводите ѝ. Да се намеква, че в Германия образованието в биотех науките е сухо и теоретично, едвали не като в България, е нелепо.

# 29 16 фев. 2021, 22:07 ч.

Мнения: 3 400

Айде пак. Никой за нищо не намеква. Задават се въпроси, с искрено намерение да се получи информация. Отговарям на този пост, защото аз най-често задавам такива въпроси и предполагам, че моите реплики са поне отчасти визирани. Не, не намеквам, че в Германия обучението е сухо и теоретично. Не знам какво е обучението. Питам дали е такова.

Запозната съм отлично с обучението по моята специалност в Оксфорд, например, и мога да кажа, че в сравнение с обучението в САЩ или Канада по тази специалност, там наистина е точно сухо и теоретично на ниво бакалавър. Практически умения за изследвания е предвидено да се развиват чак на ниво магистър. Това не е негативна оценка на Оксфорд, естествено - просто обективно сравнение на структурата на обучение там и тук в една област. Ако някой в моята област кандидатства от Оксфорд тук, бих му казала да мине задължително през магистратура, защото иначе няма да е достатъчно подготвен за обучение на ниво докторат в САЩ. Завършилите докторат в Оксфорд и в САЩ ще имат еднакви умения, но ще са стигнали до тях по различни пътеки и по различно време. Ако някой се прехвърля от едната система в другата по средата на пътя, трябва да е наясно в кой момент двете системи са най-сходни, за да няма сътресения. Това в никакъв случай не е някаква оценка на университетите в дадена страна. Просто структурите на обучение са различни и трябва да се познават добре, за да се вземат информирани решения.

Въпросите не са оценки. Каси в момента точно проучване прави и това е един от източниците й на информация.

От години не бях влизала в Маммата и ми се струва, че отношенията са станали много по-остри от преди, всички влизат на нож.... и то в ситуации, когато просто не е нужно.

Препоръчани теми

Персонализирана керамична чаша

5
На пазар

Запознайте се с MAX Academy – мястото за подготовка на емоционално интелигентни деца

За бързи КУЛИНАРНИ въпроси и отговори

12.клас - големите вълнения

915
Набори

Причина:

Причина: