Какво да кажа на родителите си

Честно казано да за мен едно от най-важните неща е външния вид да съм слаба и красива и т.н. Като ученичка в 7ми 8ми клас направих всичко възможно да стига тези 47 килограма които съм сега затова си ги задържан от над 10 години и ми е супер просто.

А колко си висока?

Вероника, не е нужно да се омъжваш, за да имаш връзка с мъж. Въпросът, който трябва да зададеш на себе си е защо външния вид е толкова важен за теб, дотолкова, че цената, която плащаш за него е стоене сама без интимен партньор? Може би за родителите това е притеснително, не женитба и деца. Жените мога да се оправят без мъже, това е ясно, но споделения живот с любим човек е в пъти по-пълноценен и приятен. И аз съм работела и учела едновременно, но си имах любим и ми беше супер. Да си обичан е много хубаво, както и да си харесван, привлечен, привличащ, вълнуващ за любимия си. Изобщо не става въпрос за женитби. Вторачването във външен вид е индикатор за вътрешни конфликти. Някой го беше намекнал по-назад в темата.

1.68/9

Освен това не всички мъже искат деца. Аз например, не искам да имам. 50% от приятели ми също не искат да имат. Ако този въпрос ясно се постави в началото на връзката .. не би трябвало да е проблем.

Обричането на липса от интимност /в т.ч. и секс/ не го разбирам аз?!? В тази прекрасна възраст една млада жена да не се възползва от това...

  Ми щом ти това ти е най-важното всичко а наред. Е ли?

Е, ако трябва да сме честни, едва ли си стройна, а по- скоро хърбава.
Стройната, има мускулчета, които оформят фигурата, а при 47 кила, си само кожа и косъм.

Хубаво те съветват жените тук да посетиш психолог, защото не си ли оправиш възприятията, винаги ще си с единия крак в анорексията.

С единия грам медицинско образование, което имам, мога да кажа, че определено 47 кг на 1,68 м изобщо не е нормално. Хипотрофична си отвсякъде. Нямаш подкожни мазнини, които складират естрогените и в бъдещо време ще имаш проблеми с остеопорозата. Да не говорим за другите медицински и козметични проблеми, които са следствие на хипотрофичността. Дъщерята на моя колежка на същата височина беше станала 40 кг от анорексията, а съм чувала за друга 33 кг при 165 см. Грозна гледка, плашеща направо.
Препоръчвам ти чистосърдечно да посетиш психолог, за да разбереш защо си така вторачена в килограмите си и най-вече защо това оказва такова влияние върху другите аспекти на живота ти. За родителите ти разбрахме какво мислят, но имаш ли приятели, какво е тяхното мнение?

Авторке, Вашите родители не знаят ли, че сте болна, че натискат за бебе вместо за терапия?!? Явно това състояние не е от вчера, би следвало да са наясно.
Най-малкият Ви проблем е как да им обясните защо не се жените. Казвам го като жена на 30 без съпруг и деца, с кариера, завършени две магистратури и хранително разстройство в по-ранна възраст. Пояснявам, защото четейки, сигурно си мислите, че не Ви разбираме и сте направила рядко срещан избор за начина си на живот.

Вероника, имаш си проблеми, но кой ги няма. Имаш право да си избираш да раждаш или не, да се жениш или не. Изборът на други хора не е задължителен за теб. Според мен, няма смисъл да се "церемониш", просто си кажи ясно мнението, ти си силна личност и ще можеш. И не позволявай повече да те натоварват с непоискани съвети, колкото и те да са дадени с най-топли чувства и най-чиста загриженост, каквато само родителите могат да изпитват.

А за проблемите ти, все пак не е лошо да потърсиш терапия, за да избегнеш свръхфиксацията върху външния вид. Не че трябва да не се харесваш, но сама виждаш, че е прекалено. Нищо прекалено не е добро.

E, щом се чувстваш добре, лошо няма.
Макар че няма нищо красиво в жена висока 168/9 и тежаща 47 кила. Познавам такива, грозна гледка.
Едната ми беше колежка. Трудно намираше мъже, които да я харесват. Дори беше зарязвана, заради кльощавост. То даже няма естестика.
И тя така все във външния вид. Да е възможно най-слаба, щото си мислеше, че това е красотата. Чак като стана на 45 стопли, че малко са мъжете, които я харесват.  Наскоро ми каза, че сега съжалява задето толкова се е старала да е слаба и затова не била раждала. Сега си е сама.
Дет се вика за чий *й

Колкото до развалянето на фигурата след бременост.
Много жени си я връщат с правилно хранене и спорт.

Аз имам чувството, че авторката е била жестоко комлексирана преди заради някакви кила и е стигнала до крайности. Нищо чудно и родителите да имат вина.

Да доказваш това? На кого, защо да го доказваш? Освен пред себе си. Но какъв е смисълът от това доказване? Идеален и самодостатъчен живот? Ами живей си сама, какъв е проблемът? Твоите родители? Хм-м-м-м...! Поне аз не го разбирам. И едва ли ще се намерят много хора, които да го разберат.
Какво ще се постигне с това доказване?

Хубаво е човек да има цели и да ги постига - образование, кариера, пари, апартамент... но по пътя към целите при мен винаги е вървяло успоредно усещане за удовлетворение от живота. Елементарна радост, споделяне, взаимност, интимност, усещане за пълнота и чистото удоволствие от връзка с мъж. Следването на прагматичната линия не носи кой знае каква радост. Живот без емоции, но с представа за еди-каква-си-върховно-слаботелесна визия...какъв е смисъла?
За протокола - никога не съм била слаба и никога не ми е липсвало мъжко внимание! Дори не съм се и замисляла като по-млада. Внимавам как се храня, но силуета ми по ген е закръглен и след пубертета съм все закръглена. Преди това 6-7 клас бях 48кг.

Колкото по-малко отговаряте, толкова по-добре. Това важи не само за родителите, но и за всички останали, които просто не могат да проумеят как така не искате да имате деца.
На родителите: “Моментът не е подходящ.”
На гинеколога: “За мен, най-важно е да съм в добро здраве, ако и когато реша да забременея ще го обсъдя по-подробно с вас.”
На приятелите с малките деца и безбройните снимки и клипчета: емоджи 🙂
На приятелите с изказванията “ами хайде вие кога?”: “когато – тогава, за нас не се безпокой”
Повечето от приятелите ни не се променят много след появата на дете – все още можем да си говорим и да се смеем за каквото и да било. Има и такива на които им е основна цел в живота да си имат бебе. Ако тяхната компания ви дотежи знайте, че това че сте приятели от сто години не означава, че сте длъжни да останете такива. Хората поемат в различни посоки.

Ето някои успокоителни думи, които може би няма да се харесат на хората с деца:
•   Да има хотели и ресторанти, които не допускат деца не е дискриминация.
•   Само защото някой е дете не означава, че всичко му е простено.
•   Факта, че нямате деца не означава, че нямате представа какво означава да сте уморени.
•   Разрешено е да имате други планове, когато децата на приятелите ви са при родителите им, не се подразбира че трябва на всяка цена да си освободите време за тях.
•   Шокиращо е, но децата разбират и като им се говори на нормален език, не е нужно да им се лигавим.
•   Не всяко дете е ‘голям сладур’.
•   Ако сте жена, природата не ви е направила никакви услуги и вие нищо не и дължите. Науката и медицината – да.
Като цяло няма писани правила по които живота трябва да се живее. Избора да нямаме деца по никакъв начин не може да нарани някой друг, другия сам избира да се чувства наранен и обиден.