Помогнете ми да се справя

И аз също като теб имах подобен период на тази възраст на дъщеря ми. И аз гледам детето си без каквито и да е баби и помощнички и се старая да съм почти перфектна домакиня.Но повярвай ми много ми е трудно на моменти.Нещата се пооправиха ,когато дадох малката на ясла на 2 години и започнах работа.Просто излизай повече, дори и с детето, виждай се с приятели , излизай и сама когато имаш възможност.Намирай всеки ден и по малко време за себе си и си почивай, когато е възможно ,разбира се.
А що се отнася до викането - на моменти всички сме ужасни родители, но всеки има своите слаби моменти , в които трудно се контролира. И това в никакъв случай не означава ,че не обичаме децата си.

Имаш много решения на проблема.

Първото и най-важно нещо е да спреш да се опитваш да си идеална във всичко. Няма такива хора. Чиниите могат да поседят мръсни в мивката повече време, праха може да се бърше по-рядко, една вечер може да ядете каквото има в хладилника. Можеш сама да стигнеш до този извод ако съпоставиш нещата: Праха по-важен ли е от това да си поспиш на обяд? Чиниите по-съществени ли са от това да обърнеш внимание на детето си?

Хубаво, решили сте да го гледаш по-дълго, но винаги можеш да си промениш мнението - нали? И повярвай, няма да стои гладен ако някой не върви след него с лъжица. 100% гаранция ти давам.  

Можете да се редувате с мъжа ти. Събота преди обяд ти си почиваш, следобяд той, а неделята е семеен ден.

Това беше най-трудния период до сега. Бях уморена не само психически, но и физически. Всеки тичаше където му видят очите, но никога в една посока. Тогава минах на пластмасови чинии /всичко беше изпотрошено/. Когато те спяха, спях и аз. Никой не искаше да ги гледа - били много диви. Молех се само да оцелеем и успяхме. Към 2 години и половина нещата се пооспокоиха.
Не се опитвай да бъдеш перфектна във всичко, ще луднеш.

Не се обвинявай, това се случва на всички мами с деца на тази възраст, които прекарват цял ден с детето. И аз бях така с първото - и не само се гледахме, ами гледах и да отменя мъжа ми в колкото може повече задачи към домакинството. Резултат- бях силно изнервена, затормозена, недоспала, истерясала... На работа един ден шефката ме привика и ми каза "Имаш вид на много потиснат човек. Сега съм взела една справка и гледам - ползвала си 38 дни болнични за детето и нито един ден отпуск да си починеш. Не се живее така, вземи някакви мерки, нямаме голяма полза от човек, дето е преуморен, защото допуска грешки..."
При мен съвземането дойде късничко, дъщеря ми беше вече на 5 години - чак тогава се посъвзех -и то как - с музика - аз бях толкова смачкана и отчаяна, че и музика не слушах. А малката по цял ден си пееше една песен на БТР и веднъж случихме техен концерт прад НДК, тя поиска да отидем... и... де да знам Слушах "Аз загубих всичко сега, остана моята душа..." и се разплаках, нещо у мен се промени... Почнах да слушам музика и да намирам време за себе си. осъзнах, че мога да отида на концерт и с детето, защото тя беше голямата фенка, че мога да отида с дете къде ли не, не е нужно да прекарвам извън работното време само чистейки, готвейки и разхождайки малката...
С второто гледам да не допускам същата грешка, още от 7 месец тръгнах на работа на половин ден и споделих гледането с таткото. Никой не е казал, че е лесно.
Но когато човек намери начин да се разтовари, се изтрайва.
Намери си нещо разтоварващо, повече излизай с детето, ходи където ти се иска на теб, срещай се с приятелки, с които да си говорите за нещо друго, не само за памперси и гърнета...
Музикален поздрав с клип по избор
http://btr.cc/video/index.php         

Нормално е всичко това! В смисъл, че не бива да се случва, но се случва.. аз имам такива моменти, особено нали се сещаш кога.. като съм с ПМС... Мисля, че трябва да се опиташ да се контролираш.. ако пък ти дойде много нанагорно да се опиташ тази отрицателна енергия да я насочиш на друго място. От друга страна, обаче не трябва да криеш от детето отрицателните емоции. Примерно ако си му ядосана за нещо не го крий! Децата трябва да знаят, че човек понякога не се чувства добре, не всичко е рози и любов. Разбира се всичко трябва да е с мярка.. Ако се скараш или накажеш детето несправедливо трябва да можеш и да се извиниш после. Трябва да преглътнем гордостта си. Абе истината е, че колкото се учат те, толкова се учим и ние с тях! Горе главата! Ако ти идва нанаггорно намери някакво разтоварващо занимание за себе си. Аз съм на принципа, че сме майки, но не може да загърбваме личното си време. Всеки преценява колко да е то, но трябва да го има.. без мъже и деца около нас...

Подкрепям всичко, което са казали останалите момичета.
Аз до ден - днешен нямам никаква странична помощ. Дъщеря ми вече ходи на градина, но много добре си спомням времето, в което бях сам - сама вкъщи, в нов квартал, съпругът ми пътуваше доста тогава, навън виелици и няма кой един хляб или лекарство да ми купи...
Но, има и едно друго нещо, което понякога пропускаме:
Децата ни са отделни личности. Те имат собствени характери и съответното поведение, което колкото е характерно за съответната възраст, толкова е и индивидуално. Съвсем нормално е понякога да не харесваме това поведение. Както не винаги сме възхитени от собствените си постъпки, от тези на съпрузите ни или на когото и да било друг близък човек.
Това е най - естественото нещо на света, но много от нас се обвиняват жестоко, като го изпитат спрямо децата си.  От тук следва само едно - да се опитаме да разберем защо го правят, да ги опознаваме и да ги приемаме и обичаме такива, каквито са. Защото това са си нашите деца!
Така че, намери време за почивка, изследвай емоциите си и тогава ще можеш и да ги контролираш.

Искам да ти кажа, че аз съм на съвсем друго мнение по въпроса с гледането у дома, но това е моето виждане. На мен връщането на работа когато дъщеря ми беше на година и 3 месеца се отрази чудесно. Една от причините да се върна на работа беше депресията,, която ме обзе... не съм имала особени колебания и детето тръгна на ясла. На нея също се отрази чудесно. За яденето и досега тя вечер се мръщи и не яде, за разлика от градината, където изяжда всичко...
овек може да прекарва и 2 часа с детето и то пълноценно, може и цял ден да седи вкъщи детето да страда от липса на внимание... Честно казано предпочитам да прекарам 2 часа с детето, но спокойно и пълноценно, отколкото да съм по цял ден изнервена и това да й се отрази. Но всеки сам решава за себе си!

Когато аз бях изпаднала в такова състояние, ми попадна една статия за един баща, който толкова много се ядосал че детето му се наакало, че го пребил до смърт. Бях ужасена. Ама наистина ужасена. Пишеш че твоето дете е на 1 год., моето беше малко по-голямо - на 3. Тогава си набавих присохологическа литература и доста почетах. Някак се не ми харесваше да съм толкова безсилна. Казвам ви - наистина помогна. Тогава прочетах нещо, което много ме впечатли и често си повтарям от тогава. Дословно не мога да го цитирам, но гласи нещо от рода на: Представете си камионче на връвчица. Ако вървиш напред с придвиждането на камиончето всичко е наред. Т.е. не можеш до го придвижваш ако буташ връвчицата. Подобни трябва да са и отношенията родител-дете. Та съветът ми е - четете, съветвайте се с професионалисти, погледнете вътре в себе си и знам, че ще изберете да запазите добрите отношения с децата си и няма да ги жертвате за спазването на безмислени и неизпълними от тях правила.

 

И аз смятам, че яслата ще помогне...И моята дъщеря имаше проблеми с яденето, но там като гледа децата и хапва... Аз също се почувствах по-свободна като я дадох - всеки има нужда и от време за себе си... А твоето дете като излиза навън пак ли е щуро? С Яна гледам повечето своб време да съм на вън, вкъщи ми е по-трудно да се занимавам с нея... А това, че е любопитен е най-хубавото, значи е будно дете, развива се нормално... Опитвай, когато си ядосана да отидеш в другата стая или нетго да занесеш, за да ти мине... Покрещи малко, но не пред него, поскачай на едно място и нищо чудно да ти стане смешно... А какъв е проблема да го дадеш на ясла? Твърдо ли си взела такова решение? За детето не мн добре майката да е толкова изнервена... Аз съм изключително доволна от яслата в Плевен, дано и в Сф сега случим на добра...

И аз напоследък взех да и викам,взе да става много дива.Не мисля че трябва само да им се усмихваме и тихичко да казваме"Не така мама".Трябва да се научат да разграничат кога са направили нещо нередно или дразнещо.Гледам чак да не крещя,но да, викам.Не си само ти.Всички се чувстваме така в един момент.Това не ни прави лоши майки 
Успокой се сега,опитай се да понамалиш викането и да,вземи си почини наистина !
И помни че детенцето ти винаги ще те обича безрезервно !

Моето виждане е, че е добре да се примириш. Нормално е на тази възраст искат да пипнат на всякъде, да видят всичко... Постарай се максимално да обезопасиш къщата и остави детето да обикаля и открива. Ти пък си върши твоята работа и не се шашкай, че разхвърляло, съборило нещо или счупило. Просто гледай да не се нарани сериозно. Навън също го оставяй да се цапа и мърля. Сега ако не се изцапа, кога ще е? И за храненето мисля, че трябва да му отпуснеш края - като не иска да яде, нека да не яде. Ама нищо - няма бисквитки, вафлички и солетки. Това ще продължи в най-лошия случай два-три дни. После само ще дойде да си иска.
Преди да родя кумата ми ми каза две мъдри мисли, които често си повтарям. На нея пък й ги беше казала нейна колежка преди тя да роди. Едната гласи, че каквото и да правиш, колкото и да се стараеш, винаги ще грешиш. Другата - че колкото и да грешиш, ти си НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА за твоето дете.
Не се стягай, не се старай много много, карай я през просото и ще ти олекне.
Успех!

Честно казано, аз по едно време взех да се депресирам след 2-3 прочетени теми в "Дом и семейство". От тях излизаше, че 2/3 от съфорумките от сутрин до вечер само чистят, бършат прах, минават с прахосмукачка, всяка седмица мият прозорци, готвят първо, второ и трето, гладят от спално бельо до долни гащи и правят секс по 3 пъти на ден.
помислих си, че аз нещо не съм в ред, след като не мога да се справя по тази схема. Опитах....ама се улових, че си го изкарвам на детето, което пък не е виновно хич, че майка му се опитва да бъде идеална. И смених тактиката. Защото пък в един друг подфорум прочетох това :

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

3ори, почти ме разплака с това стихотворение 

И аз се превръщам в една истерична майка. И все ми е нервно, и все крещя и мърморя... понякога и пляскам я ръка, я задник... Чувствам се толкова безсилна пред кротко казаното "НЯМА!" "НЕ ИКАМ!" "НЕ!"... и вечния спор, който се ражда м/у нас. "Затвори вратата" - "Няма!", "Ела да ти обуя чорапите" - "Не икам! Не!"... Все отрича, не прави, каквото й кажа, а обратното, иска да ходи гола, когато аз съм с блуза с дълги ръкави..., иска да ми бърка кафето, което аз мразя..., къса ми цигарите, мокри се постоянно с някакви намерени води, лепи дъвки навсякъде... Откачам. Решила съм да я гледам зимата, заради боледуванията й и я спрях от ясла... вече почти съжалявам.
Мен нервите ме удрят в корема. Боли ме хронично от нерви вече. И ме е яд, че заради 2 годишно дете ме боли и няма оправия... Луда работа!
Винаги съм си мечтала, как ще стане голяма и ще бъдем приятелки... Ама така като гледам , май ще е много трудно. От сега си личи, че сме различни поколения .